ВЪТРЕШНИ СВЕТОВЕ, ВЪНШНИ СВЕТОВЕ – ЧАСТ 2
Философът Платон, повлиян от Питагор, намеквал загадъчно, че има един златен ключ, който обединява всички мистерии на Вселената.
Точно към този златен ключ ще се връщаме отново по време на нашето изследване.
Златният ключ е разумът на Логоса, източникът на първичния ОМ.
Може да се каже, че това е умът на Бог.
С ограничените си сетива, ние наблюдаваме само външната проява на скритата механика на самоподобността.
Източникът на тази божествена симетрия е най-голямата мистерия на нашето съществуване.
Много от великите мислители на историята като Питагор, Кеплер, Леонардо да Винчи, Тесла и Айнщайн, са достигали до прага на мистерията.
Айнщайн е казал: “Най-красивото нещо, което можем да преживеем, е мистериозното.
То е източникът на всяко истинско изкуство и наука.
Човекът, за когото тази емоция е непозната, който вече не може да се спре във възхищение и да стои обзет от благоговение, е като мъртвец.
Неговите очи са затворени.”
Ние сме в позицията на малко дете, което влиза в една огромна библиотека, пълна с книги на много различни езици.
Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги.
То не знае как.
То не разбира езиците, на които те са написани.
Детето смътно подозира, че има някакъв тайнствен ред в подредбата на книгите, но не знае какъв е той.
Това, струва ми се, е отношението дори и на най-интелигентното човешко същество спрямо Бог.
Ние виждаме една вселена изумително подредена и подчиняваща се на дадени закони.
Ограничените ни умове не схващат странната сила движеща съзвездията.
Всеки учен, който се вглежда дълбоко във вселената, и всеки мистик, който се вглежда дълбоко в себе си, в крайна сметка се изправя пред едно и също нещо: Изначалната спирала.
Втора част СПИРАЛАТА Хиляда години преди създаването на древната обсерватория в Стоунхендж, спиралата е била преобладаващ символ по Земята.
Древни спирали могат да бъдат намерени навсякъде по земното кълбо.
Хиляди древни спирали като тези могат да бъдат открити в цяла Европа, Ню Мексико в Северна Америка, Юта, Австралия, Китай, Русия.
На практика във всяка коренна култура на Земята.
Древните спирали символизират растеж, разширяване и космическа енергия, въплътена в слънцето и небесата.
Спираловидната форма е отражение на макрокосмоса на самата разгръщаща се вселена.
В туземната традиция спиралата представлявала енергийният източник, Първичната майка.
Неолитните спирали в Нюгрейндж, Ирландия, датират отпреди 5 000 години.
Нюгрейндж, Ирландия, 3 200 г. пр. Хр.
Те са с 500 години по-стари от Великата пирамида в Гиза, и са също толкова загадъчни за съвременните наблюдатели.
Спиралата ни връща назад към времето, когато сме били по-свързани със Земята – с циклите и спиралите в природата.
Време, когато хората по-малко са се отъждествявали със своите мисли.
Спиралата е това, което ние възприемаме като въртящ момент на вселената.
Прана, или творческата сила, завърта Акаша в един континуум от твърди форми.
Срещана е на всички нива между макрокосмоса и микрокосмоса – от спираловидни галактики, до атмосферни системи.
от водата във ваната ви. до вашата ДНК. до прякото преживяване на собствената ви енергия.
Първичната спирала не е някаква идея, а по-скоро това, което прави всички условия и идеи възможни.
Различни типове спирали и хеликоиди се срещат в целия естествен свят: охлюви.
Различни типове спирали и хеликоиди се срещат в целия естествен свят: охлюви, морски корали, паяжини, вкаменелости, опашки на морски кончета, и раковини.
Много спирали в природата могат да бъдат наблюдавани като логаритмични или нарастващи спирали.
Отдалечавайки се от центъра, спиралните сегменти все повече се разрастват.
Също като мрежата от бижута на Индра, логаритмичните спирали са самоподобни или холографски, така че характеристиките на всяка част са отразявани в цялото.
Преди 2 400 години в древна Гърция, Платон смятал, че непрекъснатата геометрична пропорция е била най-значимата космическа връзка.
Златното сечение, или божествената пропорция, е било най-голямата тайна на природата.
Златното сечение може да се изрази така: съотношението на А + В към А, е същото като съотношението на А’ към Б’.
За Платон, световната душа се свързва в един хармоничен резонанс.
Същият петоъгълен модел, който го има при морската звезда, или в резен бамя, може да бъде видян и в движението на планетата Венера, проследена в нощното небе за период от осем години.
Разбираемият свят на форми отгоре, и видимият свят на обекти отдолу, ползват този принцип на геометрично самоподобие.
От самоподобните спирални модели на броколите “Романеско”, до ръкавите на галактиките, логаритмичните спирали са един повсеместен и архетипен модел.
Галактиката ни, Млечният път, има спирални ръкави, които са логаритмични спирали с наклон от около 12 градуса.
По-големият наклон на спиралата, определя по-силни завъртания.
Когато наблюдавате растение да израства на забавен кадър, вие виждате как то танцува със спиралата на живота.
Златната спирала е логаритмична спирала, която израства навън с коефициента на Златното сечение.
Златното сечение е специално математическо съотношение, което се появява отново и отново в природата.
Видимият модел следва т.
нар.
“числа на Фибоначи”, или “ред на Фибоначи”.
Числата на Фибоначи се редуват така, че всяко число е сума от предишните две.
Немският математик и астроном Кеплер открил, че самоподобни спирални модели могат да се открият в разположението на листата при растения, или в разположението на цветчета и венчелистчета при цветята.
Леонардо да Винчи забелязал, че разстоянието между листата често било в спирални модели.
Тези модели се наричат “филотаксис”, или “модели на подреждане на листата”.
Филотаксис подредби могат да се видят в самоорганизиращи се ДНК нуклеотиди.
И във всичко – от родословни дървета на поколения зайци.
до борови шишарки, кактуси, снежинки, и в прости организми като диатомеи.
Диатомеите са един от най-често срещаните видове фитопланктон – едноклетъчни организми, служещи за храна на безброй видове по цялата хранителна верига.
Колко математика ви е нужно да знаете, за да бъдете слънчоглед или пчела? Природата не се консултира с отдела по физика за да отглежда броколи.
Структурирането в природата настъпва автоматично.
Учените в областта на нанотехнологиите използват терминът “самосглобяване”, за да опишат начина на оформяне.
Такава е началната шестоъгълна фаза на формиране на ДНК.
В нанотехнологичното инженерство въглеродните нанотръби са съставени от подобна подредба на материали.
Природата създава този тип геометрия отново и отново без усилие, автоматично, без да използва калкулатор.
Природата е точна и изключително ефективна.
Според прочутия архитект и автор Бъкминстър Фулър, тези модели са функция на време-пространството.
ДНК и пчелната пита дължат формата си на същата причина, правеща мехура кръгъл.
Това е най-ефективната форма, изискваща най-малко количество енергия.
Самото пространство има форма и допуска само определени форми за материята, винаги придържайки се към онова, което е най-ефективно.
Тези модели са най-здравият и ефективен начин за изграждане на архитектурни структури като кухи куполи.
Биосферата на Бъкминстър Фулър, Монреал, Канада Логаритмичните спирални модели позволяват растенията напълно да са открити за насекоми с цел опрашване.
максимално излагане на слънчева светлина и дъжд, и правят възможно ефективното спускане на водата спираловидно към корените им.
Хищните птици използват същия спирален модел за да издебнат следващата си плячка.
Летенето в спирала е най-ефикасният начин за лов.
Умението да виждаме как спиралата на живота придава в танца си на Акаша материална форма, е свързано със способността на човека да вижда красота и симетрия в природата.
Поетът Уилям Блейк казва: “Вегетативната вселена се разтваря от центъра на Земята като цвете, в което се крие вечността.
Тя се простира от звездите до обикновената раковина, и там се среща с вечността отново, както отвътре, така и отвън.”
Изучаването на моделите в природата не е нещо много познато на запад, но в древен Китай, тази наука е била известна като “Ли.”
Ли отразява динамичния ред и модел в природата.
Но това не е модел, който се смята за нещо статично, неподвижно и непроменливо, като мозайка.
Това е динамичен модел, въплътен във всички живи неща.
Жилките на листата, шарките на костенурката и набраздените модели на скалите – всички те са израз на тайния език и изкуство на природата.
Лабиринтът е един от многото модели в Ли.
Той се среща в кораловите структури, при гъби като смръчкулата, при зелето, и в човешкия мозък.
Клетъчният модел е друга често срещана форма в природата.
Има безброй много различни клетъчни структури, но всички те имат сходна подреденост, определена от тяхното предназначение и функция.
Лесно е да бъдем омагьосани от постоянната игра на форми, но най-интересното е, че някои архетипни форми изглежда са вплетени в тъканта на природата като цяло.
Моделът на разклоняването е друг архетипен модел в Ли, който се наблюдава на всички нива и във всички фрактални мащаби.
Да вземем този невероятен образ, симулиран от суперкомпютър, познат като “Хилядолетният пробег”, показващ разпределението на тъмната материя в местната вселена.
Бил е създаден в института “Макс Планк” в Германия.
Тъмната материя е това, което се смяташе досега за празно пространство.
Тя е като една невидима нервна система, която се простира по цялата вселена.
Вселената е буквално като един гигантски мозък.
Тя постоянно мисли, използвайки един вид тъмна или скрита енергия, която науката тепърва започва да разбира.
По тази необятна мрежа преминава необхватна енергия, предоставяйки инерцията за разширяването и растежа на вселената.
Тъмна материя в космоса и човешки нервни клетки в невронна мрежа Природата автоматично създава разклоняващи се модели, когато са налице подходящите условия.
Природата е машина, сътворяваща изкуство, или двигател за създаване на красота.
Тук чрез електричество израстват сребърни кристални разклонения.
Кадрите са забързани, тъй като те израстват в течение на няколко часа.
Кристалите се формират върху алуминиевия катод при отлагането на йони по електролитен път от разтвор на сребърен нитрат.
Формацията е самоорганизираща се.
Вие наблюдавате изкуство, създавано от самата природата.
Йохан Волфганг фон Гьоте е казал: “Красотата е проява на тайните природни закони, които в противен случай щяха завинаги да останат скрити за нас.”
В този смисъл, всичко в природата е живо, самоорганизиращо се.
При по-високо напрежение, фракталното разклоняване става още по-очевидно.
Това се случва в реално време.
В човешкото тяло, дървоподобни структури и модели се срещат навсякъде.
Пример за това са познатите на западната медицина нервни системи.
Но в китайската, аюрведическата и тибетската медицина, енергийните меридиани са ключов елемент към разбирането как функционира тялото.
“Нади”, или енергийните меридиани, образуват дървовидни структури.
Една аутопсия не може да разкрие чакрите или надите, но това не означава, че те не съществуват.
Просто трябва да усъвършенствате начина, по който наблюдавате.
Трябва първо да се научите да усмирявате собствения си ум.
Само тогава ще можете да наблюдавате тези неща първо в себе си.
В електричеството, колкото е по-малко съпротивлението в проводника, толкова по-лесно той може да пренася енергия.
Когато развивате самообладание чрез медитация, това води до едно състояние на несъпротива във вашето тяло.
Прана, или чи, или вътрешната енергия, е просто вашата вътрешна жизненост, това, което усещате щом насочите съзнанието си към тялото.
Фините проводници в тялото ви, които пренасят Прана – надите, стават способни да пренасят все повече пранична енергия през чакрите.
Като я използвате, вашата мрежа става все по-здрава и така позволявате на енергията да тече.
Накъдето и да бъде насочено съзнанието, чи, или енергията, то ще започне да тече и физическите връзки ще разцъфват.
В мозъка и нервната система, физическите мрежови модели се утвърждават чрез повторение.
Като постоянно насочвате вниманието си навътре, и намалявате съпротивата към усещанията, които преживявате, така вие увеличавате енергийния си капацитет.
В даоизма, символът Ин-Ян представя взаимното проникване на спиралните сили на природата.
Ин-Ян не е две, нито едно.
Древната идея за “хара” е представена от Ин-Ян или спирално завъртане.
Това е центърът на силата, разположен в корема под пъпа.
Хара означава буквално “море” или “океан от енергия”.
В Китай, хара е наричана “долен дантиен”.
В много форми на азиатски бойни изкуства, се казва, че воин със здрава хара е непобедим.
В самурайската традиция, формата на ритуално самоубийство, или сепуку, е “харакири” – дума, която често е била произнасяна погрешно като “херикери”.
Това означава човек да прободе своята хара, спирайки по този начин своето чи или енергийния канал.
Придвижването от този център създава заземеното изящно движение, което може да бъде видяно не само в бойните изкуства.
но и при добри играчи на голф.
танцьорки на “бели денс”.
и суфистки въртящите се дервиши.
Това е развиването на едно остро и дисциплинирано съзнание, което е същността на хара – тишината в окото на урагана.
Това е усещането за връзка с енергийния източник на човека.
Човек със здрава хара е свързан със земята и с интуитивната мъдрост, която свързва всички същества.
Да мислиш с корема си – “хара де канганасай” – означава да имаш достъп до вътрешната си мъдрост.
Древните австралийски аборигени са се концентрирали върху същата област – точно под пъпа, където е навита връвта на Великата змия на дъгата.
Отново, представяне на еволюционната енергия на човечеството.
Не е случайно, че именно в хара се заражда новият живот.
Чревната нервна система, понякога наричана “стомашен мозък”, е в състояние да поддържа една заплетена матрица от връзки, подобно на мозъка в главата, със свои собствени неврони и невротрансмитери.
Тя може да действа самостоятелно, т. е. със собствен разум.
Може да се каже, че стомашният мозък е фрактален вариант на мозъка в главата, или може би мозъкът в главата е фрактален вариант на стомашния мозък.
Една здрава мечка има силна хара.
Когато мечката знае къде да търси билки, тя следва движението на чи чрез своите сетива, центрирано в хара, или корема.
Това е връзката на мечката със съновната колиба – място в туземните традиции, откъдето идва цялото знание – спиралата на живота.
Но откъде са знаели древните народи за спиралата, след като съвременната наука тепърва започва да признава нейната значимост? Попитайте пчелите, защото те не са забравили как да обичат.
Пчелите имат специална връзка с източника, като част от една симбиозна система, помагайки на красотата и разнообразието да виреят.
Те са мост между макрокосмоса и микрокосмоса.
Има едно сърце, което свързва всичко, един кошерен ум, ако щете.
Като в един открит мозък, кошерът изпраща сънищата си към света, където да бъдат проявени.
В природата, много същества знаят как да действат в съгласие, да се движат с един дух, с една насока.
Но не всички са от полза за другите видове около тях.
Например скакалецът унищожава всичко по пътя си.
Скакалецът нямат друг избор, освен да се държи като скакалец.
Той никога няма да произвежда мед или да опрашва растения като пчела.
Поведението на скакалеца е неизменно, но ние хората сме уникални в това, че можем да се държим като пчела или да се държим като скакалец.
Ние сме свободни да променяме и манипулираме моделите, по които си взаимодействаме със света.
Ние можем да съществуваме или симбиозно, или като паразит.
Днес хората се опитват да разберат спиралата с рационален ум, но никога мисленето не е било това, което ни свърза със спиралата на живота.
Ние винаги сме били свързани.
Мисленето е било това, което ни задържа в илюзията за отделеност, в рамките на собствените ни самоличности.
Мисленето е самото създаване на отделеност, преживяване на ограничение.
Колкото повече се сливаме с мисълта, толкова по-откъснати ставаме от източника.
Древните, с по-малката си ориентираност към мисълта, са приближавали спиралата по един по-пряк и по-личен начин, отколкото нашия днес.
В древна Индия, Кундалини изобразява вътрешната енергия на човек, която се движи в змиеподобен или спираловиден модел нагоре по гръбначния стълб.
В древните йогийски традиции на Индия, вътрешните светове на хората са били сравними с тези на хара-фокусираните култури.
Да уравновесите силата на спиралата с тишината на съзерцаващото ви съзнание, означава да се приравните с пълния си еволюционен потенциал, да разцъфнете в неповторимо многолико същество, както е било предопределено.
“Ида” – женският или лунен канал, е свързана с дясното мозъчно полукълбо, а “Пингала” – мъжкият или слънчев канал, е свързан с лявото мозъчно полукълбо.
Когато тези два канала са в равновесие, тогава енергията протича нагоре по един трети канал – Шушумна, по центъра на гръбнака, изпълвайки с енергия чакрите, и отключвайки пълния еволюционен потенциал на човек.
“Чакра” е древна санскритска дума, която означава “енергийно колело”.
Кундалини е нещо не по-малко от първичната спирала, която чрез танца си въвлича човешкия ви живот към съществуване.
Това е енергия различна от онази, която всъщност разбираме.
Като един мост – от грубата материя, до най-фините енергии.
Вие сте този мост.
Кундалини не е енергия, която може да се управлява чрез воля, усилия и фрикция.
Тя е като отглеждането на едно цвете.
Като добри градинари, можем само да подготвим почвата и подходящите условия, и да оставим природата да си свърши работата.
Ако накарате едно цвете да разцъфне преждевременно, вие ще го унищожите.
То расте със собствен разум, със собствена самоорганизирана посока.
Егоистичният ум, който се концентрира върху външния свят, е това, което ви спира да усетите своята истинска вътрешна вибрираща природа.
Когато съзнанието бъде насочено навътре, то става като слънчеви лъчи и лотосът отвътре започва да расте.
Когато Кундалини се пробуди вътре, човек започва да забелязва подписа на спиралата във всички неща, във всички модели отвътре и отвън.
Тази спирала е връзката между нашите вътрешни и нашите външни светове.
Край на втора част