ВЪТРЕШНИ СВЕТОВЕ, ВЪНШНИ СВЕТОВЕ – ЧАСТ 4
Живот, свобода и стремеж към щастие.
Ние живеем, преследвайки щастието “там отвън”, сякаш то е някаква стока.
Ние сме се превърнали в роби на собствените си желания и копнежи.
Щастието не може да бъде преследвано или закупено като евтин костюм.
Това е Мая – илюзия.
Безкрайната игра на форми.
В будистката традиция Самсара, или безкрайният цикъл на страдание, се възпроизвежда чрез жаждата за удоволствие и отвращение към болката.
Фройд е нарекъл това “принципът на удоволствието”.
Всичко, което правим, е опит да създадем удоволствие, да имаме това което желаем, или да отблъснем нещо неприятно, което не желаем.
Дори един прост организъм като чехълчето прави това.
Нарича се “реакция към стимул”.
За разлика от чехълчето, хората имат по-голям избор.
Ние сме свободни да мислим, и точно в това е проблемът.
Именно мисленето за това какво искаме, е излязло от контрол.
Дилемата на съвременното общество е, че ние се стремим да разберем света, не по отношение на древното ни вътрешно съзнание, а определяйки количествено и качествено онова, което възприеме като външен свят, използвайки научни средства и мисъл.
Мисленето е довело единствено до повече мислене и повече въпроси.
Стремим се да опознаем най-вътрешните сили, изграждащи и направляващи света.
Но мислим за тази същност като за нещо извън нас, а не като за нещо живо, присъщо на нашата собствена природа.
Прочутият психиатър Карл Юнг е казал: “Този, който гледа нещата отвън, сънува, а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.”
Няма нищо нередно в това човек да желае да е буден, да е щастлив.
Нередното е в това щастието да бъде търсено навън, когато то може да бъде намерено единствено вътре.
Четвърта част ОТВЪД МИСЛЕНЕТО На 4-ти август 2010 г., на конференцията “Текономи” в Лейк Тахо, Калифорния, Ерик Шмид, шефът на Гугъл, споменава една поразителна статистика: на всеки два дни, ние създаваме толкова информация, колкото сме създали от зората на цивилизацията до 2003 г., според Шмид.
Това са около 5 млрд гигабайта данни.
Никога преди в историята не е имало толкова много мислене, и никога не е имало толкова много сътресения на планетата.
Възможно ли е всеки път, щом стигнем до решение на някакъв проблем, да създаваме нови два проблема? Каква е ползата от цялото това мислене, ако то не води до по-голямо щастие? По-щастливи ли сме? По-уравновесени? По-радостни ли сме като резултат от всичкото това мислене? Или то ни изолира и отделя от едно по-дълбоко и смислено преживяване на живота.
Мисленето, действането и правенето, трябва да бъдат в равновесие със съществуването.
В края на краищата, ние сме човешки същества, а не човешки поведения.
Ние искаме промяна и в същото време искаме стабилност.
Сърцата ни са станали откъснати от спиралата на живота, от закона за промяната, тъй като нашите мислещи умове ни подтикват към стабилност, сигурност и притъпяване на сетивата.
С едно болезнено очарование гледаме убийства, цунамита, земетресения и войни.
Ние постоянно се опитваме да ангажираме ума си, да го запълним с информация.
ТВ шоута, течащи от всяко възможно устройство, игри и пъзели, текстови съобщения, и всяко възможно тривиално нещо.
Ние позволяваме да бъдем омаяни от безкрайния поток от нови образи, нова информация, нови начини да измъчваме и притъпяваме сетивата.
В мигове на тихо вътрешно съзерцаване, сърцата ни могат да ни подскажат, че животът е повече от настоящата ни действителност, че живеем в един свят на гладни призраци, безкрайно жадни и никога задоволени.
Ние сме създали един водовъртеж от данни около планетата, пораждащ повече мислене, повече идеи как да оправим света, да оправим проблемите, които съществуват само защото са били породени от ума.
Мисленето е създало цялата бъркотия, в която сме попаднали сега.
Ние водим войни срещу болести, неприятели и проблеми.
Парадоксът е, че това, срещу което се съпротивляваш, то се задържа.
Колкото по се противопоставяш на нещо, толкова по-силно става то.
Като трениране на мускул, ти всъщност подсилваш самото нещо, от което искаш да се отървеш.
И така, тогава каква е алтернативата на мисленето? Какъв друг механизъм да използват хората за да съществуват на тази планета? Докато западната култура в последните векове се е фокусирала върху изследване на физическото чрез мисъл и анализи, други древни култури са разработили не по-малко съвършени технологии за изследване на вътрешното пространство.
Загубата на връзката с вътрешните ни светове е това, което е разрушило равновесието на планета ни.
Древното правило “Познай себе си” е било заменено от желанието да опознаем и изживеем външния свя на формите.
Отговорът на въпроса “Кой съм аз?” не е просто в описанието на онова, което е върху визитната ви картичка.
В будизма вие не сте съдържанието на своето съзнание.
Не сте просто сбор от мисли или идеи, защото зад мислите се крие този, който е свидетел на мислите.
Правилото “Познай себе си” е един коан от Дзен.
Това е неразгадаема загадка.
В крайна сметка умът ще се изтощи, опитвайки се да намери отговор, като куче, което гони опашката си.
Единствено самото его желае да намери някакъв отговор, някаква цел.
Истината за това кои сте вие, не се нуждае от отговор, защото всички въпроси са пораждани от егоистичния ум.
Вие не сте своят ум.
Истината се крие не в повече отговори, а в по-малко въпроси.
Както е казал Джозеф Кембъл: “Не мисля, че хората търсят смисъла на живота толкова, колкото търсят усещането че са живи.”
Когато Буда бил попитан: “Какво си ти?”, той просто отвърнал: “Аз съм буден.”
Какво означава това да си буден? Буда не отговаря точно, защото разцъфването на всеки отделен живот е различно.
Но той споменава едно нещо: “Това е краят на страданието.”
Всяка голяма религиозна традиция си има свое име за състоянието на будност – Рай, Нирвана или Мокша.
Един притихнал ум е всичко, което ви е нужно за да усетите същността на потока.
Всичко друго ще се случи след като умът ви е стихнал.
В тази тишина, вътрешните енергии се пробуждат и действат без усилия от ваша страна.
Както казват даоистите: “Чи следва съзнанието.”
Бидейки мирен, човек започва да чува мъдростта на растенията и животните, тихите шепоти в сънищата, и човек узнава финия механизъм, чрез който тези сънища придобиват материална форма.
В Дао Дъ Дзин, този начин на живот е наричан “Уей У Уей” – “Действие чрез недействие.”
Буда е говорил за “средният път” като за път, водещ до просветление.
Аристотел описвал Златната среда – средата между две крайности – като “пътят на красотата”.
Нито твърде много усилие, но и нито твърде малко.
Ин и Ян в съвършено равновесие.
Понятието във Веданта за Мая, или илюзията, казва, че ние не преживяваме самата околна среда, а вместо това само една проекция, сътворена от мислите ни.
Вашите мисли ви позволяват да изживявате вибрационния свят по определен начин, но вътрешното самообладание не е нужно да е зависимо от външните събития.
Вярата в един външен свят, независим от възприемащият субект, е от фундаментално значение за науката.
Но нашите сетива ни предоставят само непряка информация.
Представите ни за този създаден от ума физически свят, са винаги прецеждани през сетивата, и следователно са винаги непълни.
Съществува едно поле от вибрации в основата на всички сетива.
Хората в състояние, наречено “синестезия”, понякога преживяват това вибрационно поле по различни начини.
Синестетите могат да виждат звуците като цветове или форми, или да свързват качествата на едно сетиво с друго.
Синестезията представлява синтез, или смесване, на сетивата.
Чакрите и сетивата са като призма, филтрираща един континуум от вибрации.
Всички неща във вселената вибрират, но в различна степен и с различни честоти.
Окото на Хорус се състои от шест символа, всеки от които олицетворява едно от сетивата – също както в древната ведическа система, мисълта се счита за едно от сетивата.
Мислите биват приемани едновременно – така, както усещанията текат по тялото.
Те произлизат от един и същ източник на вибрации.
Мисленето е просто инструмент, едно от шестте сетива.
Но ние сме го издигнали до такова високо положение, че се отъждествяваме със собствените си мисли.
Фактът, че не приемаме мисленето като едно от шестте сетива, е много значим.
Толкова сме потънали в мисли, че опитът мисълта да бъде обяснена като сетиво е като да говориш на една риба за водата.
Вода? Каква вода? В Упанишадите се казва: ”Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда – знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.
Не онова, което се чува с ухото, а това, благодарение на което ухото чува – знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.
Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение на което се говори – знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.
Не онова, което се мисли с мисълта, а това, благодарение на което се мисли – знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.”
През последното десетилетие имаше твърде голям напредък в мозъчните изследвания.
Учените откриха невропластичността – термин, който представя идеята, че физическите връзки на мозъка се изменят в зависимост от мислите, преминаващи през тях.
Както е казал канадският психолог Доналд Хеб: “Неврони, които зедно предават информация, се свързват заедно.”
Свързването е най-мащабно, когато човек е в състояние на продължително внимание.
Това значи, че е възможно да ръководите собственото си субективно преживяване на реалността.
Буквално, ако мислите ви са изпълнени със страх, притеснение, тревожност и негативност, тогава вие настройвате връзките, така че повече такива мисли да виреят.
Ако изпълнените мислите си с любов, състрадание, благодарност и радост, тогава градите подходящите връзки за повтаряне на тези преживявания.
Но как да го направим, ако сме заобиколени от насилие и страдание? Не е ли това някаква заблуда или самозалъгващо мислене? Невропластичността не е същото като ню ейдж представата, според която вие създавате вашата реалност чрез позитивно мислене.
В действителност това е същото, на което Буда е учил преди 2 500 години.
Випасана медитацията – медитацията за прозрение – може да бъде описана като “самонасочена невропластичност”.
Вие приемате вашата реалност точно такава каквато е, каквато е в действителност.
Но вие я преживявате на основното ниво на усещане, на вибрационно или енергийно ниво, без предубеждението или влиянието на мисълта.
Чрез постоянно внимание на основното ниво на съзнанието, се изграждат връзки за едно напълно различно възприемане на реалността.
Ние правим обратното през повечето време.
Постоянно позволяваме на различни идеи за външния свят да оформят нашите невронни мрежи.
Но вътрешното ни самообладание не е нужно да е зависимо от външни събития.
Обстоятелствата не са от значение.
Важно е единствено моето състояние на съзнанието.
“Медитация” на санскрит означава “да се освободиш от измерването, от всякакво сравнение, да се освободиш от всякакво превръщане.”
Не се опитваш да станеш нещо друго – Ти си съгласен с това, което е.
Начинът да се издигнеш над страданието на физическата сфера, е да го приемеш напълно, да се съгласиш с него, така че то да стане нещо вътре в теб, вместо ти да си нещо вътре в него.
Как да се живее така, че съзнанието повече да не е в противоречие със съдържанието си? Как е възможно човек да изпразни сърцето си от дребни амбиции? Трябва да настъпи една цялостна революция в съзнанието, една коренна смяна на ориентацията от външния към вътрешния свят.
Това не е революция, предизвикана единствено чрез воля или усилия, но също така е и отстъпване, и приемане на реалността такава каквато е.
“Само чрез сърцето можеш да докоснеш небето.”
Руми Образът на разтвореното сърце на Христос е мощен израз на идеята, че човек трябва да се отвори за цялата болка, човек трябва да приеме всичко, ако иска да остане отворен към еволюционния източник.
Това не означава да станеш мазохист, ти не търсиш болка, но когато тя се появи, което неизбежно се случва, ти просто да приемаш реалността такава каквато е, вместо да копнееш за някаква друга реалност.
Хавайците отдавна вярват, че през сърцето ние научаваме истината.
Сърцето има свой собствен интелект, точно както и мозъкът.
Египтяните са вярвали, че сърцето, а не мозъкът, е източникът на човешката мъдрост.
Сърцето е било считано за център на душата и личността.
Божественото е говорило чрез сърцето, давайки на древните египтяни познание за техния истински път.
Този папирус изобразява “претеглянето на сърцето”.
Смятало се е за добро да навлезеш в задгробния живот с леко сърце.
Това означавало, че си живял добре.
Един универсален или архетипен етап, през който хората преминават в процеса на пробуждане на сърдечния център, е преживяването на собствената им енергия като енергия на вселената.
Когато си позволите да почувствате тази любов, да бъдете тази любов, когато свържете вашият вътрешен свят с външния свят, тогава всичко става едно.
Как преживява човек “музиката на сферите”? Как се разтваря едно сърце? Шри Рамана Махарши е казал: “Бог живее във вас, като вас, и не е нужно да правите нещо, за да сте божествено осъзнати или самоосъзнати.
Това си е вашето истинско и естествено състояние.
Просто оставете всичкото търсене, насочете вниманието си навътре и жертвайте ума си за единния Аз, светещ в същността на самото ви същество.
За да бъде това ваш собствен преживян опит, самоизследването е единственият пряк и непосредствен начин.”
Когато медитирате и наблюдавате усещанията си отвътре, вътрешната си жизненост, вие всъщност наблюдавате промяната.
Тази сила на промяната е възникването и преминаването, когато енергията променя формата си.
Степента, до която човек се е развил или е станал просветлен, е степента на придобитата способност да се приспособява към всеки момент, или да видоизменя вечно менящият се поток от обстоятелства, болка и удоволствие, в блаженство.
Лев Толстой, авторът на “Война и мир”, е казал: “Всеки мисли как да промени света, но никой не мисли как да промени себе си.”
Дарвин е казал, че най-важното качество за оцеляване на видовете не е силата или интелигентността, а приспособимостта към промените.
Необходимо е човек да приеме приспособяването.
Това е будисткото учение за “анича” – всичко възниква и отминава, променяйки се, непрестанно променяйки се.
Страданието съществува, само защото ние се привързваме към определена форма.
Когато се свързжете с наблюдаващата част от себе си, с разбирането за анича, тогава в сърцето се поражда блаженство.
Светци, мъдреци и йоги, през цялата история единодушно описват едно свещено единство, което възниква в сърцето.
Независимо дали става дума за писанията на Св.
Йоан Кръстител, поезията на Руми, или тантрическите учения на Индия, всичките различни учения се опитват да изразят неуловимата мистерия на сърцето.
В сърцето се намира съюзът между Шива и Шакти – мъжкото проникване в спиралата на живота и женското предаване пред промяната.
Съзерцаване и безусловно приемане на всичко, което е.
За да отворите сърцето си, вие първо трябва да се отворите към промяната, да живеете в привидно плътния свят, да танцувате с него, да се въвлечете в него, да живеете пълно, да обичате цялостно, но все пак да знаете, че това е временно, и че в крайна сметка всички форми се разтварят и се променят.
Блаженството е енергията, която откликва на тишината.
То идва при изпразването на съзнанието от всякакво съдържание.
Същността на родената от тишината енергия на блаженството е съзнание.
Едно ново съзнание на сърцето.
Съзнание, което е свързано с всичко, което е.
“Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност.
За да промениш нещо, създай нов модел, който прави старият вече негоден.”