Вътрешни светове, външни светове – част 1
“Да видиш света в едно зрънце пясък и небесата в един див цвят, да държиш безкрайността в дланта си и вечността да изпиташ за час.
” Уилям Блейк В началото бе Логосът, Големият взрив, първичният Ом.
Теорията за Големият взрив гласи, че вселената е произлязла спираловидно от една невъобразимо гореща и плътна точка, наречена “сингулярност” – милиарди пъти по-малка от върха на игла.
Тя не разкрива защо и как е станало.
Колкото по-загадъчно е едно нещо, толкова повече ние приемаме за даденост, че го разбираме.
Смятало се е, че накрая гравитацията или ще забави разширяването, или ще смачка вселената с едно голямо свиване.
Но въпреки това, снимки от телескопа Хъбъл показват, че разширяването на вселената изглежда сякаш се ускорява – тя се разширява все по-бързо, нараствайки навън след Големият взрив.
По някаква причина има повече маса във вселената, отколкото физиката е прогнозирала.
За да отчетат липсващата маса, физиците твърдят, че вселената се състои само от 4 % атомна материя или това, което смятаме за нормална материя.
23 % от вселената е тъмна материя, а 73 % е тъмна енергия – това, което преди сме смятали за празно пространство.
Тя е като една невидима нервна система, която преминава през цялата вселена, свързвайки всички неща.
Древните ведически учители учили на Нада Брахма – Вселената е вибрация.
Вибрационното поле е в основата на целия истински духовен опит и научни изследвания.
Това e същото поле от енергия, което светци, буди, йоги, мистици, свещеници, шамани и ясновидци са наблюдавали, вглеждайки се вътре в себе си.
То е било наричано “Акаша”, “Първичният Ом”, “Мрежата от скъпоценни камъни на Индра”, “Музиката на сферите” и с хиляди други имена в цялата история.
Това е общият корен на всички религии, и връзката между нашите вътрешни светове и нашите външни светове.
ВЪТРЕШНИ СВЕТОВЕ ВЪНШНИ СВЕТОВЕ Първа част АКАША В Махаяна будизма през трети век, се описва една космология не по-различна от тази на най-новата физика в наши дни.
“Мрежата от бижута на Индра” е метафора, използвана за описание на много по-старо ведическо учение, което илюстрира начина, по който тъканта на вселената е изплетена като едно цяло.
Индра, кралят на боговете, възражда Слънцето и задвижва ветровете и водите.
Представете си паяжина, която се простира във всички измерения.
Паяжината се състои от капки роса, и всяка една капка съдържа в себе си отражението на всички останали водни капки.
И във всяка отразена капка роса може да се види отражението на всички останали капки от цялата паяжина с тези отражения.
И така нататък до Безкрайността.
“Мрежата на Индра” може да бъде описана като холографска вселена, в която и най-малкият поток от светлина съдържа пълния модел на цялото.
Сърбо-американският учен Никола Тесла, понякога е сочен като “изобретателят на 20-ти век”.
Тесла е откривателят на електричеството с променлив ток, а много други негови творения днес са част от нашето ежедневие.
Поради интереса му към древните ведически традиции, Тесла е бил в уникалната позиция да вникне в науката чрез двата модела – източен и западен.
Както всички велики учени, Тесла се вглеждал надълбоко в мистериите на външния свят, но също така се вглеждал надълбоко и в себе си.
Също като древните йоги, Тесла използвал термина “Акаша” за да опише етерното поле, което се простира през всички неща.
Тесла е учил заедно със Свами Вивекананда – йога, който донесъл древните учения на Индия в Запада.
Във ведическите учения Акаша е самото пространство – това, което другите елементи изпълват, и което съществува едновременно с вибрациите.
Двете неща са неразделни.
Акаша е Ин, а прана е Ян.
Една днешна представа, която би ни помогнала да осмислим Акаша, или първичната субстанция, е идеята за фракталите.
Едва през 80-те години на 20-ти век, напредъкът в компютрите ни позволи да описваме математически моделите в природата и да им даваме образ.
Терминът “фрактал” е въведен през 1980 г.
от математика Беноа Манделброт, изучаващ някои прости уравнения, които щом бъдат повторени, произвеждат безкрайно множество от изменящи се геометрични форми, в рамките на ограничена среда.
Те са ограничени, но в същото време – безкрайни.
Фракталът е проста геометрична форма, която може да се дели на части, всяка от които е приблизително умалено копие на целия модел – свойство наречено “самоподобие”.
Фракталите на Манделброт са били наречени “Отпечатъкът на Бог”.
Виждате произведения на изкуството, сътворени от самата природа.
Ако завъртите фигурата на Манделброт по определен начин, тогава тя заприличва на индуистко божество или на Буда.
Тази фигура е наречена “Будаброт-фигура”.
Ако се вгледате в някои форми на древното изкуство и архитектура, ще видите, че хората отдавна са свързвали красотата и свещеното с фракталните модели.
Безкрайно сложни, и все пак всяка част съдържа семето, чрез което да пресъздаде цялото.
Фракталите са променили представите за вселената и как тя функционира.
След всяко следващо ниво на увеличение се появяват разлики с оригинала.
Настъпва постоянна трансформация докато преминаваме от едно ниво на фрактални детайли в друго.
Тази трансформация представя космическата спирала, вграденият интелект на матрицата на време-пространството.
Фракталите по своята същност са хаотични – изпълнени и с шум, и с ред.
Когато умовете ни разпознаят някакъв модел, ние се концентрираме върху видяното, сякаш то е нещо определено.
Ние търсим моделите, които виждаме като красиви, но за да ги задържим в умовете си, трябва да премахнем останалата част от фрактала.
Вникването в един фрактал чрез сетивата, означава да ограничим движението му.
Цялата енергия във вселената е неутрална, извън времето, без измерения.
Творческите ни способности за разпознаване на модели, представляват връзката между микрокосмоса и макрокосмоса – безкрайният свят на вълни и плътният свят на обекти.
Наблюдението е един акт на сътворение чрез ограничения, присъщи на мисленето.
Ние създаваме илюзията за плътност на обектите чрез слагане на етикет, чрез именуване.
Философът Киркегор е казал: “Ако ме именувате, вие ме отричате.
Давайки ми име, определение, вие отричате всички други неща, които бих могъл да бъда.
” Вие спирате частицата, правите я нещо конкретно – притиснато и именувано, но в същото време вие създавате това нещо, дефинирайки, че то съществува.
Творческите ни сили са нашата най-висша природа.
Със създаването на нещата се появява времето, което създава илюзията за плътност.
Айнщайн е първият учен, осъзнал че това, което мислим за празно пространство, не е просто “нищо” – то има свойства и присъщи на природата на пространството почти необятни количества енергия.
Прословутият физик Ричард Файнман е казал: “В един-единствен куб.
метър пространство има достатъчно енергия, за да закипят всички световни океани.
” Напредналите медитиращи хора знаят, че в тишината се крие най-великата сила.
Буда е имал още един термин за първичната субстанция.
Той нарича “калапас” миниатюрните частици или вълнички, които възникват и отминават трилиони пъти в секунда.
В този смисъл, реалността е като поредица от кадри в една холографска камера, преминаващи така бързо, че създават илюзията за продължителност.
Когато съзнанието стане напълно неподвижно, илюзията бива разбрана, защото самото съзнание е това, което управлява илюзията.
В древните традиции на Изтока, в продължение на хиляди години се е разбирало, че всичко е вибрация.
“Нада Брахма” – Вселената е звук.
Думата “нада” означава звук или вибрация, а “Брахма” е името на Бог.
Брахма едновременно е и Вселената, и Създателят.
Творецът и произведението са неразделни.
В Упанишадите, едно от най-старите човешки писания в древна Индия, се казва: “Брахма Създателят, седнал на лотос, отваря очи и цял един свят започва да съществува.
Брахма затваря очи, и цял един свят спира да съществува.
” Древните мистици, йоги и ясновидци твърдят, че съществува едно поле, в основата на съзнанието – Акашовото поле или Акашовите записи – в което цялата информация и целият опит от минало, настояще и бъдеще, съществуват сега и винаги.
Това е полето или матрицата, откъдето всички неща възникват.
От субатомни частици до галактики, звезди, планети и целият живот.
Никога не виждаме нещо в неговата цялост, защото то се състои от слоеве след слоеве вибрации и постоянно се изменя, обменяйки информация с Акаша.
Едно дърво приема слънцето, въздухът, дъждът, земята.
Един свят от енергия се движи навън и навътре в това, което наричаме “дърво”.
Когато мислещия ум е неподвижен, тогава вижда реалността такава, каквато е.
Всички аспекти заедно.
Дървото, небето, земята, дъждът и звездите не са отделни.
Животът и смъртта, Аз-ът и Другият, не са отделни.
Също както планината и долината са неразделни.
В индианските и други коренни традиции, се казва, че всяко нещо има дух, което е просто друг начин да се каже, че всичко е свързано с единния вибрационен източник.
Има едно съзнание, едно поле, една сила, която се движи през всичко.
Това поле не се случва около теб – то се случва чрез теб и се случва като теб.
Ти си “В” в думата Вселена.
Ти си очите, чрез които сътворението вижда себе си.
Когато се събудиш от сън, ти осъзнаваш, че всичко в съня си бил самият ти.
Ти си го сътворил.
Така нареченият “реален живот” не е по-различен.
Всяко едно нещо и всичко си ти – единното съзнание, гледащо от всяко око под всяка скала, във всяка една частица.
Международните изследователи в ЦЕРН, европейската лаборатория по субатомна физика, търсят това поле, което се простира през всички неща.
Но вместо да гледат навътре, те се взират във външния физически свят.
Изследователите в лабораторията на ЦЕРН в Женева, Швейцария, обявиха, че са открили Хигс бозона, или божествената частица.
Експериментите с Хигс бозона доказват научно, че едно невидимо енергийно поле изпълва вакуума на пространството.
Големият адронен колайдер на ЦЕРН представлява пръстен, 27 км в диаметър, в който два лъча от частици се движат в противоположни посоки, срещайки и сблъсквайки се със скорост близка до тази на светлината.
Учените наблюдават какво произтича от предизвиканите сблъсъци.
Стандартният модел не може да обясни как частиците получават своята маса.
Изглежда всичко е съставено от вибрации, но няма “нещо”, което да вибрира.
Сякаш има един невидим танцьор, танцуваща сянка, скрита в балета на вселената.
Всички останали танцьори винаги са танцували около този скрит танцьор.
Ние сме наблюдавали хореографията на танца, но досега не сме могли да зърнем танцуващият.
Тази така наречена “Божествена частица” – свойство на основния вселенски материал, основа на цялата материя, изясняваща странната маса и енергията, движеща разширяването на вселената.
Но вместо да обяснява природата на вселената, откриването на Хигс бозона просто води до още по-голяма мистерия, разкривайки една вселена, която е по-загадъчна, отколкото изобщо някога сме си представяли.
Науката се приближава до прага между съзнанието и материята.
Окото, с което гледаме към първичното поле, и окото, с което полето гледа към нас, са едно и също.
Немският писател и светило Волфганг фон Гьоте е казал: “Вълната е първичният феномен, който е дал начало на света.
” Киматика е изучаването на видимия звук*.
*Вода, трептяща след удар на гонг Думата “киматик” идва от гръцкия корен “кима”, което означава “вълна” или “вибрация”.
Един от първите западни учени, сериозно проучващи вълновия феномен, бил Ернст Хладни – немски музикант и физик, който е живял през 18-ти век.
Хладни открил, че когато изсипел пясък върху метални плочи и след това карал плочите да вибрират с лък за цигулка, пясъкът се подреждал по определени модели.
Появявали се различни геометрични форми, в зависимост от създадените вибрации.
Хладни съставил цял каталог с тези форми, наречени “фигури на Хладни”.
Много от тези модели се наблюдават в целия природен свят – като шарките на костенурката, или моделите от петна върху леопарда.
Изучаването на моделите на Хладни, или киматичните модели, дава тайната, с която най-добрите майстори на цигулки и други инструменти определят звуковите качества на инструментите, които те изработват.
През 60-те, Ханс Йени продължил работата на Хладни, използвайки различни течности и електронно усилване за да генерира звукови честоти, и въвел термина “киматика”.
Ако създадете прости синусоидални вълни в съд с вода, ще можете да видите обемни форми във водата.
В зависимост от честотата на вълната, ще се появят различни пулсиращи форми.
Колкото по-висока е честотата, толкова по-сложен е моделът.
Тези форми не са случайни, те са повтарящи се.
В процеса на наблюдение забелязвате как вибрацията организира материята в сложни форми от прости повтарящи се вълни.
Тези водни вибрации имат модел, подобен на слънчогледа.
Чрез проста промяна честотата на звука, ние получаваме различен модел.
Водата е една много загадъчна субстанция.
Тя е много впечатляваща.
Това означава, че тя може да получава и задържа вибрации.
Поради високата си резонансна способност, и вътрешната готовност да трепти, водата реагира мигновено на всички видове звукови вълни.
Вибриращите вода и земя съставляват по-голямата част от масата в растенията и животните.
Лесно може да се наблюдава как прости вибрации във водата създават разпознаваеми природни модели.
Но като добавим твърди тела и увеличим амплитудата, нещата стават още по-интересни.
Чрез добавяне на царевично нишесте към водата, получаваме по-сложни явления.
Вероятно принципите на самия живот могат да се наблюдават, когато вибрациите движат нишестето, наподобяващо движещ се организъм.
Вдъхващият живот принцип на вселената е описан във всяка основна религия чрез думи, които отразяват представите през конкретния период в историята.
В езика на инките – най-голямата империя в предколумбова Америка, думата за “човешко тяло” е “алпа камаска”, което буквално означава “съживена земя”.
В Кабала, или еврейския мистицизъм, се говори за божественото име на Бог.
Име, което не може да бъде произнесено.
Не може да бъде казано, защото е една вибрация, която е навсякъде.
Тя е всички думи, цялата материя.
Всичко е свещената дума.
Тетраедърът е най-простата форма, която може да съществува в три измерения.
Едно нещо трябва да има най-малко четири точки за да е физически реално.
Триъгълната структура е единственият природен самостабилизиращ се модел.
В Старият Завет думата “тетраграматон” е била използвана често за представяне на определена проява на Бог.
Била използвана, когато се е говорило за словото на Бог, специалното име на Бог, Логосът или първичната дума.
Древните цивилизации са знаели, че коренната структура на вселената е тетраедърната форма.
С нея природата проявява един фундаментален стремеж към равновесие – Шива.
Също така проявява и фундаментална насоченост към промяна – Шакти.
В Библията, Евангелието на Йоан гласи: “В началото бе словото”, но в оригиналния текст бил използван терминът “Логос”.
Гръцкият философ Хераклит, който живял около 500 години преди Христос, описва Логоса като нещо, което в същността си е неопознаваемо.
Той е началото на всяко повторение, модел и форма.
Философите стоици, които следвали ученията на Хераклит, свързвали термина с божествения одухотворяващ принцип, който обхваща вселената.
В суфизма, Логосът е навсякъде и във всички неща.
Той е това, от което непроявеното става проявено.
В индуистката традиция Шива Натараджа буквално значи “Господарят на танца”.
Целият Космос танцува под звуците от барабана на Шива.
Всичко е наситено или одушевено с пулсирането.
Само докато Шива танцува, светът може да продължи да се развива и променя, в противен случай той се разпада обратно в нищото.
Докато Шива е представител на нашето наблюдаващо съзнание, Шакти е субстанцията или състава на света.
Докато Шива се намира в медитация, Шакти се опитва да го раздвижи, да го вкара в танца.
Подобно на Ин и Ян, танцуващият и танцът съществуват като едно цяло.
Логос също означава “неприкрита истина”.
Този, който знае Логоса, знае истината.
Съществуват много слоеве за скриване в човешкия свят, тъй като Акаша се завърта в сложни структури, прикривайки източника от самия него.
Като в една божествена игра на криеница, ние сме се укривали в продължение на хиляди години, като след време напълно сме забравили за играта.
Ние някак си сме забравили, че има нещо, което да бъде намерено.
В будизма, човек се учи пряко да възприема Логоса, полето на промяна или непостоянството вътре в себе си, чрез медитация.
Наблюдавайки вътрешния си свят, вие забелязвате все по-фини и по-фини усещания и енергии, тъй като умът става по-концентриран и съсредоточен.
Чрез прякото осъзнаване на “анича”, или непостоянството в основата на усещането, човек се освобождава от привързване към преходни външни форми.
Един път осъзнали, че има едно вибрационно поле, което е общият корен на всички религии, как може тогава да казваме “моята религия” или “моят първичен Ом”, “моето квантово поле”? Истинската криза в нашия свят не е социална, политическа или икономическа.
Нашата криза е криза на съзнанието, една неспособност пряко да изпитаме истинската си природа.
Една неспособност да разпознаем тази природа във всеки и във всички неща.
В будистката традиция “Бодхисатва” е човекът с пробудена Буда природа.
Бодхисатва се посвещава на пробуждането на всяко същество във вселената, осъзнавайки, че съществува само едно съзнание.
За да събуди истинския си Аз, човек трябва да събуди всички същности.
“Има безброй съзнателни същества във вселената.
Аз се посвещавам да помогна на всички тях да се пробудят.
Моите несъвършенства са неизчерпаеми.
Аз се посвещавам да преодолея всички тях.
Дхарма е непознаваема.
Аз се посвещавам да я позная.
Пътят на пробуждането е недостижим.
Аз се посвещавам да го достигна.
” Край на първа част