Не е това, което мислите
Най-великите духовни учители от древността до днес, споделят идеята, че най-дълбоката истина за нашето съществуване, не принадлежи на една конкретна религия или духовна традиция, но може да бъде открита в сърцето на всеки човек.
Поетът Руми казва: “Къде е тази луна, която никога не се издига или залязва? Къде е тази душа, която е нито с нас, нито без нас? Не казвай, че е тук или там.
Цялото творение е “Това”, но за очите, които могат да виждат.
САМАДХИ Част 2: (Не е това , което си мислите) В преданието за Вавилонската кула, човечеството е фрагментирано на безброй езици, вярвания, култури и интереси.
Вавилон буквално означава “Вратата на Бог”.
Вратата е нашият мислещ ум – нашата ограничена структура.
Тези, които идват да осъзнаят своята истинска природа, своята истинска същност отвъд името и формата, са посветени във великата тайна на това, което лежи зад вратата.
Древна притча, притчата за слона, е била използвана, за да опише как различните традиции като цяло сочат към една велика истина.
Няколко слепи човека, докосват различни части на слон и се опитват да разберат какво точно представлява той.
Човекът, стоящ до крака на слона го описва като дърво.
Човекът до опашката казва, че слонът е като въже.
Слонът е като копие, казва този, който стои на бивните.
На друг, който докосва ухото, му се струва, че е ветрило.
Човекът, който докосва страната на слона е категоричен, че той е като стена.
Проблемът е, че докосваме нашата част от слона и вярваме, че нашето преживяване е единствената истина.
Не осъзнаваме и не приемаме, че всяко човешко преживяване, е различен аспект на едно и също животно.
Непреходната философия е разбирането , че всички духовни и религиозни традиции, разглеждат една универсална истина.
Мистична или трансцедентална реалност, на чиято основа са се развили всички духовни знания и доктрини.
Свами Вивекананда обобщава непреходното учение, като казва: “Краят на всички религии е осъзнаването на Бог в душата.
Това е универсалната религия.”
В този филм, когато използваме думата Бог, това е просто метафора за трансцеденталност, сочеща към великата мистерия отвъд ограничения его ум.
Да осъзнаеш своята истинска или присъща същност, означава да осъзнаеш своята божествена природа.
Всяка душа има потенциала да прояви ново по-високо ниво на съзнание.
Да се събуди от своя сън и идентификация с формата.
Писателят визионер Олдъс Хъксли, известен с книгата си “Прекрасният нов свят”, автор и на произведението, което озаглавява “Вечната философия”, в което пише за едно учение, което се завръща в историята отново и отново, приемайки формата на културата, в която се реализира.
Той пише: “Вечната философия е изразена най-накратко в санскритската формула “Tat Tvam Asi”, “Това си ти”.
Атман или присъщото вечно Аз е едно с Брахман, абсолютният принцип на цялото съществуване, и последният край на всяко човешко същество е да открие факта за себе си.
Да разбере кой (той или тя) наистина е.
Всяка традиция е като страна на скъпоценен камък, отразяваща уникална гледна точка на една и съща истина.
Каквито и да са използваните езикови и концептуални рамки, всички религии, които отразяват вечното учение, поддържат някаква идея за съществуването на единство с нещо по-голямо, нещо свръх нас.
Възможно е да се изучават и интегрират учения от един или много източници, без да се открие истинската същност на Аз-а.
Казано е, че всички истински духовни учения са просто ориентири, сочещи към трансцеденталната истина.
Ако се придържаме към догмата на учението за комфорт, ще спрем нашата духовна еволюция.
Да осъзнаеш истината отвъд всяка концепция, е да се освободиш от всяко придържане и привързване, да се освободиш от всички религиозни понятия.
От гледна точка на егото, ориентирът, който ви насочва към Самадхи, сочи право към бездната.
Св.
Йоан Кръстни казва:”Ако желаеш да бъдеш сигурен за пътя по който вървиш, трябва да затвориш очи и да ходиш в тъмнина.”
“Да живееш цялостно, означава винаги да бъдеш в ничия земя.
да бъдеш готов да умираш отново и отново.”
Pema Chodron Самадхи започва със скок в неизвестното.
В древните традиции се казва, че за да осъзнае Самадхи, човек трябва да измести съзнанието си далеч от всички известни обекти, от всички външни явления, обусловени мисли и усещания, към самото съзнание.
Към вътрешния източник, сърцето или същността на неговото същество.
В този филм, когато използваме думата Самадхи, имаме предвид трансцедеталността, най-висшата степен на Самадхи, наречена Нирвикалпа Самадхи.
В Нирвикалпа Самадхи е налице прекъсване на умствената активност, на всяко търсене и правене.
Можем да говорим само за това, което изчезва, когато го приближаваме и какво се появява отново, когато се завръщаме.
Няма нито възприятие, нито не-възприятие, нито “нещо”, нито “нищо”, нито съзнание, нито не-съзнание.
Това е напълно неразгадаемо и неразбираемо за ума.
Когато се върнем към активност, няма знание, има нещо като прераждане, и всичко става ново.
Оставаме с парфюма на божественото, който трае по-дълго, докато човек се развива по своя път.
В древните традиции са описани много видове Самадхи но през годините езикът е създал голямо объркване.
Ние избираме да използваме думата Самадхи, за да изтъкнем трансцеденталното единство, но бихме могли да използваме и дума от друга традиция.
Самадхи е древен термин на санскрит, общ за йогийските Ведически и Самкхийски традиции на Индия, проникнал в много други духовни учения.
Самадхи е осмият етап от общо осемте етапа на Патанджали йога и осмата част от Благородния Осемстепенен Път на Буда.
Буда използва думата „Нирвана”, прекратяване на „vana” или спиране на активността.
Патанджали описва Йога или Самадхи като „chitta vritti nirodha”, в превод на санскрит „прекратяване на водовъртежа или спиралата на ума”.
Това е освобождаване на съзнанието от матрицата или творението на ума.
Самадхи не изразява някаква концепция, защото за да се стигне до него, трябва да отпадне концептуалния ум.
Различните религии са използвали ралични думи, за да опишат божественото единение.
Всъщност, думата религия, означава нещо подобно.
На латински „religare” означава привързвам отново или свързвам отново.
Това е сходно с думата йога, която означава „свързване”, обединяване на светското с трансцеденталното.
В Исляма, самата дума „ислям” на древноарабски означава смирение или приемане на Бог.
Това означава пълно отдаване или предаване на структурата на Аз-а.
Християнски мистици като Свети Франциск от Асизи, Света Тереза Авилска и Свети Йоан Кръстни, описват божествено единение с Бог, с Божието царство вътре.
В Евангелието от Тома, Христос казва: „Царството не е тук или там.
Царството на Отца е разпръснато по цялата Земя, но хората не го виждат.”
Трудовете на гръцките философи Платон, Плотин, Парменид, и Хераклит, разглеждани през призмата на непреходното учение, сочат към една и съща мъдрост.
Плотин твърди, че най-голямото човешко предизвикателство е да се доведе човешката душа до върховното състояние на съвършенство и единение с Бог.
Шаманът и лечител от племето Лакота, Черният Лос, казва: „Първият и най-важен мир, е този, който идва от душите на хората, когато осъзнаят връзката и единството с Вселената и всички нейни сили.
Когато разберат, че в центъра на Вселената живее Великият Дух, и че този Център е наистина навсякъде.
Той е във всеки от нас.”
По пътя на пробуждането, докато не сме в Самадхи, винаги ще има две полярности, два пътя, по които може да се поеме.
Две измерения: едното към чистото съзнание и другото към света на явленията.
Възходящият ход към Абсолюта или низходящи ят път към Мая (Илюзията) и всичко, което е проявено видимо или невидимо.
Връзката между относителното и съвършенното, може да се обобщи със следната мисъл на Шри Нисаргадатта Махарадж: „Мъдрост е да знам, че съм нищо, любов е да знам, че съм всичко, и животът ми се движи между двете.”
Това, което се ражда от това обединение, е ново божествено съзнание.
Нещо се ражда от съчетанието или обединението на тези полярности или от разпадането на дуалистичната идентификация, и все пак, това, което се ражда не е нещо и никога не е било родено.
Съзнанието разцъфва, създавайки нещо ново, създавайки нещо, което би могло да се нарече вечно Триединство.
Бог Отец – всеобхватният, непознаваемият, непроменливият, в единство с Божествената Майка, която е всичко, което се променя.
Това обединение води до алхимична трансформация, един вид смърт и прераждане.
Във ведическите учения, божественият съюз е представен от две основни сили Шива и Шакти.
В историята, имената и лицата на различните богове се променят, но техните основни качества остават.
Това, което се ражда от този съюз, е ново божествено съзнание, нов начин на съществуване в света.
Две полярности неразделимо единни.
Универсална енергия без център и ограничения.
Чиста любов.
Няма какво да се придобие или загуби, защото е напълно празно, но съвършено пълно.
Както мистичните школи от Месопотамия, духовните традиции на Вавилонците и Асирийците, религиите на древния Египет, Нубийските и Кеметски култури от древна Африка, шаманските и местните традиции от целия свят, мистицизмът на древна Гърция, Гностиците Недуалисти, Будисти, Даоисти, Евреи, Зороастрийци, Джайнисти, Мюсюлмани, или Християни, разбират, че общата им връзка е тяхното най-извисено духовно проникновение, което позволява на техните последователи да постигнат Самадхи.
Думата Самадхи като цяло означава да осъзнаеш еднаквостта или единството на всички неща.
Тя означава единство.
Обединява всички аспекти на себе си.
Но не се бъркайте с интелектуалното разбиране за действителното постигане на Самадхи.
То е вашата тишина, вашата празнота, която обединява всички нива от спиралата на живота.
Чрез древното знание за Самадхи, човечеството може да започе да разбира общия източник на всички религии и отново да премине в хармония със спиралата на живота, Великият Дух, Дхарма или Тао.
Спиралата е мостът, който се простира от микрокосмоса до макрокосмоса.
От вашето ДНК до вътрешния Лотос от енергия, който се простира от чакрите до спираловидните обятия на галактиките.
Всяко ниво на душата, се изразява чрез спиралата, като вечно развиващо се разширение, който живее и изследва.
Истинското Самадхи е осъзнаване на празнотата на всички нива на Аз-а.
На всички обвивки на душата.
Спиралата е безкрайна игра на дуалността и цикъла на живота и смъртта.
Понякога забравяме връзката си с Източника.
Обективът, през който гледаме е много малък, и ние се идентифицираме като ограничено същество, пълзящо по Земята, само за да завърши за пореден път пътуването си обратно към Източника, до Центъра, който е навсякъде.
Чуанг Цу казва: „Когато няма повече разделение между това и онова, то се нарича неподвижна точка на Дао.
От неподвижната точка в центъра на спиралата може да се види безкрайността във всички неща.”
Древната мантра „om mani padme hum” има поетично значение.
Човек се пробужда или осъзнава съкровището в лотоса.
Твоята истинска природа се пробужда в душата, в света, КАТО света.
Използвайки окултния принцип „Каквото горе, такова и долу, каквото долу, такова и горе”, можем да направим аналогии, за да започнем да разбираме връзката между ума и тишината, относителното и абсолютното.
Начин за разбиране на неконцептуалната природа на Самадхи, е използването на аналогията с черната дупка.
Черната дупка традиционно се описва като област от пространство, с мощно гравитационно поле, толкова силно, че от него не може да се освобождава нито светлина нито материя.
Според новите теории всички обекти, от най-малките микроскопични частици до макрокосмическите формации като галактиките, имат черна дупка или мистериозна точка или област в своя център.
В тази аналогия ще използваме новото определение за черна дупка като „център, който е навсякъде”.
В Дзен има много строфи и коани, които ни изправят лице в лице с Вратата без врата.
Човек трябва да премине през вратата без врата, за да осъзнае Самадхи.
Хоризонтът на събитията, е граница в пространството-времето, отвъд която събитията не могат да влияят на външен наблюдател, което означава, че каквото и да се случва отвъд хоризонта на събитието, то е непознаваемо за теб.
Може да се каже, че хоризонтът на събитието на черната дупка е аналогичен на вратата без врата.
Това е прагът между Аз-ът и Не Аз-ът.
Няма „Аз” който да преминава през хоризонта на събитието.
В центъра на черната дупка, има особена едноизмерна точка, съдържаща в себе си масата на милиарди слънца, в невъобразимо малко пространство.
На практика безкрайна маса.
Буквално Вселена в нещо безкрайно по-малко от пясъчно зърно.
Тази точка е нещо необятно отвъд времето и пространството.
Според законите на физиката, движението е невъзможно, съществуването на нещата е невъзможно.
Каквото и да е, то не принадлежи на света на възприятието, но не може да се опише само като покой.
То е отвъд покоя и движението.
Когато осъзнаете центъра, който е навсякъде и никъде, дуалността се разпада, формата и празнотата, времето и безвремието.
Може да се нарече динамичен покой или съдържателна празнота, в центъра на абсолютната тъмнина.
Даоисткият учител Лао Дзъ казва: „Тъмнината в тъмнината е вратата към всяко разбиране.”
Писателят митолог Джоусеф Камбъл описва повтарящ се символ, част от непреходната философия, която той нарича Axis Mundi – централна точка или най-високата планина.
Полюсът, около който всичко се върти.
Точката, където покоят и движението са заедно.
От този Център се осъзнава могъщо цъфтящо дърво.
Дървото Бодхи, което свързва всички светове.
Точно както Слънцето се засмуква в черната дупка, когато се приближиш до великата реалност, твоят живот започва да се върти около нея и ти започваш да изчезваш.
Приближаването към присъщия/вътрешния Аз, може да бъде ужасяващо за его структурата.
Пазителите на вратата са там, за да изпробват онези, които са поели по своя път.
Човек трябва да бъде готов да се изправи пред най-големите си страхове и в същото време да приеме вродената си сила.
Да внесе светлина върху несъзнателните страхове и да окрие скритата красота отвътре.
Ако умът ти е неподвижен, ако няма реакция, тогава всички явления, създадени от несъзнаваното се наддигат и преминават.
Това моментът от духовното пътуване, където вярата е най-необходима.
Какво имаме предвид под вяра? Вярата не е едно и също с вярването.
Вярването е приемане на нещо на нивото на ума, за да донесе удобство и увереност.
Вярването е умствен метод за поставяне на етикети или налагане на контрол върху преживяването.
Вярата е точно обратното.
Тя е пребиваване в пространство на пълно незнание, приемане на всичко, което се появява от несъзнаваното.
Вярата е капитулирането пред привличането на тази особена точка (в центъра), към разтварянето или разпадането на Аз-а, за да се премине през вратата без врата.
Еволюцията и структурата на една Галактиката е тясно свързана с размера на нейната черна дупка, точно така и твоята еволюция е свързана с присъствието на присъщия Аз, тази особена точка, която е твоята истинска природа.
Ние не можем да видим черната дупка, но можем да знаем за нея по начина, по който нещата се движат около нея, по това как тя взаимодейства с физическата реалност.
По същия начин, ние не можем да видим нашата истинска природа.
Присъщото Аз не е нещо, но можем да наблюдаваме просветлено действие.
Както казва Дзен учителят Сузуки: „Строго погледнато, няма просветлени хора.
Има само просветлена дейност”.
Не можем да го видим, точно както окото не може да види себе си.
Не можем да го видим, защото то е това, благодарение на което виждането е възможно.
Както черната дупка, Самадхи не е нито нищо, нито нещо.
То е разпадането на дуалността на нещо и нищо.
Няма врата за навлизане във великата реалност, но има безброй пътеки.
Пътеките на Дхарма са като безкрайна спирала без начало и без край.
Никой не може да премине през вратата без врата.
Никой ум не е успял и няма да успее.
Никой не може да премине през вратата без врата, така че бъди никой.
Самадхи е безпътен път, златният ключ.
То е краят на нашата идентификация със структурата на Аз-а, която разделя нашия вътрешен и външен свят.
Съществуват много експериментални модели, които описват слоевете или нивата на структурата на Аз-а.
Ще използваме един пример, който е много древен.
В Упанишадите, обвивките, които покриват Атман или Душата, се наричат коши.
Всяка коша е като огледало.
Слой от структурата на Аз-а, завесата или нивото на мая, което ни отвлича от осъзнаването на нашата истинска природа, ако се идентифицираме с него.
Повечето хора виждат отраженията и вярват, че това са те.
Едно огледало отразява животинския слой, физическото тяло.
Друго огледало отразява твоя ум, твоите мисли, инстинкти и възприятия.
Следващо, твоята вътрешна енергия или прана, която може да се наблюдава с внимание насочено навътре.
Друго огледало отразява нивото Imaginal, слоя на висшия ум или мъдростта, има и слоеве на трансцедентално или не-дуално блаженство, което се преживява при доближаване до Самадхи.
Потенциално съществуват безброй огледала или аспекти на Аз-а, които могат да се разграничат, и те се променят непрекъснато.
Повечето хора трябва да открият праничния слой, слоя на по-висшя ум и не-дуалния слой на блаженството.
Те дори незнаят, че съществуват.
Тези слоеве изпълват живота ти, но ти не можеш да ги видиш.
Скритите огледала всъщност изпълват живота ни повече от тези, които са видими.
Те са невидими, защото за повечето хора те не са напълно осветени от съзнанието.
Като мрежата на Индра, всички огледала се отразяват едно в друго и отраженията отразяват всяко друго отражение до безкрай.
Промяната на едно ниво, едновременно засяга всички нива.
Някои от тези огледала може да са оставени в сенките, освен ако не сме достатъчни късметлии да имаме компетентен водач, който да ни помогне да ги осветим.
Истината е, че не знаем, какво не знаем.
Сега си представи, че разбиваш всички огледала.
Няма нищо, което да те отразява обратно.
Къде си ти? Когато умът стане неподвижен, огледалата престават да отразяват.
Вече няма субект и обект.
Но не се бъркайте с изначалното състояние на небитие или забрава.
Присъщият Аз не е нещо, но не е и нищо.
Източникът не е нещо, той е празнота или тиши на/покой.
Той е празнота, която е източникът на всички неща.
Формата се осъзнава точно като празнотата, празнотата се осъзнава точно като формата.
Този източник е великата люлка на творението, изпълнена с всички възможности.
Самадхи е пробуждането на не-личностното/обективно съзнание.
Точно като когато имаш сън, и след събуждането осъзнаваш, че всичко в съня е просто в твоя ум.
При постигането на Самадхи се разбира, че всичко в този свят се случва на нивото на енергията и съзнанието.
Всичко е огледала в огледалата, сънища в сънищата.
Ти, който мислиш, че си, си едновременно сънят и сънуващият.
Каквото и да кажем в този филм, освободете го, не го улавяйте с ума.
Душата сънува, сънува съня за теб.
Сънят е всичко, което се променя, но е възможно да се осъзнае непроменливостта.
Това осъзнаване не може да бъде разбрано с ограничения индивидуален ум.
Когато се върнем от Нирвикалпа Самадхи, огледалата отново започват да отразяват и се осъзнава, че светът в който сега си мислиш, че живееш, всъщност си ти.
Не ограничения Аз, който е само временно отражение, но си наясно с истинската си природа, като източник на всичко, което е.
Този проблясък на висша мъдрост, зародишът, „prajna” или висшето знание, е това, което се ражда от Самадхи.
Според Книгата на Йов Chokhmah или мъдростта идва от нищото.
Тази точка на мъдрост е безкрайно малка и все пак обхваща цялото същество, но остава неразбираема, докато не получи образ и форма в двореца на огледалата, наречен „binah”, утробата, изваяна от висша мъдрост, която придава форма на ембрионалния Дух на Бог.
Съществуването на огледалата или на ума, не е проблем.
Напротив, заблудата или изкривяването на човешкото въприятие е, че ние се идентифицираме с него.
Тази илюзия, че ние сме ограниченият Аз, е Мая.
Йогическите учения казват, че за да осъзнаеш Самадхи, трябва да наблюдаваш обекта на медитация, докато той изчезне, докато ти се разтвориш в него или той в теб.
Въпреки че езикът в различните традиции е различен, в основата си, всички те сочат към прекратяване на отъждествяването с Аз-а и цялата егоцентрична дейност.
Буда винаги е преподавал с отрицателни аспекти.
Той е учил директно да се изследва функционирането на структурата на Аз-а.
Той не е казвал какво е Самадхи, освен че това е краят на страданието.
В Адвайта Веданта съществува термина „neti neti”, който означава „нито това, нито онова”.
Хората по пътя на самоосъзнаването, изследват своята истинска природа или природата на Брахман, като първо откриват какво те не са.
По подобен начин, в Християнството, Света Тереза Авилска, описва подхода към молитвата, основан на отрицателния път или негатива.
Молитва в тишина, предаване и единение, е единственият начин за приближаване до Абсолюта.
Чрез този постепенен процес на отстраняване, човек се освобождава от всичко, което не е постоянно, от всичко, което се променя.
Умът, конструкцията на егото и всички явления, включително и скритите слоеве на Аз-а.
Несъзнаваното трябва да стане прозрачно, за да се отрази единствения източник.
Ако има някакво дълбоко убеждение или самостоятелно опериране в несъзнаваното, тогава животът ни остава заключен в лабиринт от скрити модели, които съдържат неразкрития Аз.
Когато всички слоеве на Аз-а се разкрият като празни, тогава човек се освобождава от Аз-а.
Освободен от всички концепции.
Повратна точка в твоята еволюция е, когато осъзнаеш, че не знаеш кой си.
Кой е свидетел на дъха? Кой изпитва вкуса? Кой преживява песнопението, ритуала, танца, планината? Бъди свидетел на свидетеля, наблюдавай наблюдателя.
Първоначално, когато наблюдаваш наблюдателя, ще виждаш само фалшивия Аз, но ако си упорит, той ще отстъпи.
Провери направо кой или какво преживява.
Нереагиращо, проницателно, проникващо, с цялата сила на твоето същество.
Няма Аз, който се пробужда.
Това, от което се събуждаш, е илюзията на отделения Аз.
От съня на ограничения Аз.
Да говорим за това е безмислено.
Трябва да има действително прекратяване на Аз-а, за да се осъзнае пряко какво е, и щом се осъзнае, няма какво да се каже за него.
Веднага щом кажеш нещо, ти отново си в ума.
Вече казах твърде много.
Обикновено имаме три състояния на съзнание: будуване, сънуване и дълбок сън.
Самадхи понякога се посочва като четвърто състояние, основно състояние на съзнанието.
То може да съществува непрекъснато и паралелно с другите състояния на съзнанието.
Във Веданта, това се нарича Turiya.
Други термини за Turiya са Христово съзнание, Кришна съзнание, Буда природа или Сахаджа Самадхи.
В Сахаджа Самадхи присъщият Аз остава наличен заедно с възможността от пълно използване на всички човешки функции.
Покоят е неподвижен в центъра на спиралата от променящи се явления.
Мислите, чувствата, усещанията и енергията се въртят по неговата периферия, но степента на неподвижност или Не-Аз-ност остава в рамките на външната активност, точно както при медитация.
Възможно е присъщият Аз да остане наличен дори по време на дълбок сън, това съзнание не идва и не си отива дори когато състоянията на съзнанието се променят.
Това е йогически сън.
В Песента на Песните или Песента на Соломон от Еврейската Библия или Стария Завет, се казва: „Аз спя, но сърцето ми е будно”.
Това осъзнаване на вечното безличностно/обективно съзнание, е отразено и в думите на Христос, когато той казва: „Преди Авраам беше АЗ СЪМ.”
Едно съзнание, което блести през безброй лица, безброй форми.
Първоначално това е като нежен пламък, роден от полярностите вътре в теб.
Мъжкото проникващо съзнание с предаването или отварянето на женската енергия.
Пламъкът е деликатен и лесно гасне и човек трябва много да се грижи, за да го пази и поддържа жив, докато не стане зрял.
Самадхи е едновременно безвремево състояние на съзнание, и период на разгръщащ се процес на развитие.
Нещо живо и растящо във времето.
Когато човек прекарва все повече и повече време в Самадхи, в СЕГА, в безвремието, той получава все повече и повече насоки от сърцето, душата или Атман, и по-малко от обусловената структура.
Така човек се освобождава от низшия ум.
Освобождава се от патологичното мислене.
Вътрешната структура се променя.
Енергията вече не се движи несъзнателно в старата обусловена структура, казано по друг начин, човек вече не се идентифицира със структурата на Аз-а, с външния свят на формата.
Да осъзнаеш Самадхи се изисква толкова голямо усилие, че то се превръща в пълно капитулиране от себе си, и тази капитулация е толкова всеобхватна, че изисква усилието на цялото същество, цялата негова енергия.
Самадхи е баланс между усилие и предаване, между ин и ян.
Един вид полагане на усилие без усилие.
Индийският мистик и йогин Парамахамса Рамакришна казва: „не търси просветление, осен ако не го търсиш като човек, чиято коса е в огън и търси езеро”.
Търсиш го с цялото си същество.
По време на его трансцеденталната практика се изисква голяма смелост, бдителност и упоритост, за да се запази зародиша/пламъка жив.
Да не се върнеш отново в модела на света.
Изисква се готовност да вървиш срещу статуквото, срещу безмилостната блъсканица в матрицата и мъчителното колело на Самсара.
Всеки дъх, всяка мисъл, всяко действие, трябва да бъде насочено към осъзнаване на Източника.
Самадхи не се постига нито с усилие, нито без усилие.
Освободете се от усилието и не усилието, това е дуалност, която съществува само в ума.
Истинското осъзнаване на Самадхи е толкова просто, толкова недиференцирано (недуално), че то винаги се представя погрешно с използването на езика, който е присъщо дуалистичен.
Има само едно изначално съзнание, което се осъзнава като света, но то е засенчено от многото слоеве на ума.
Подобно на Слънце скрито зад облаци, при премахването на всеки слой от ума, истинската същност се разкрива.
Тъй като се снемат различни слоеве от ума, хората наричат Самадхи по различни начини.
Те дават имена на различни преживявания или различен тип явления, но Самадхи е толкова просто, че когато ти се каже какво е, и как се постига, умът ти винаги ще го пропуска.
Самадхи не е нито просто, нито трудно, само умът го определя като такова.
Когато няма ум, няма проблем, защото умът е това, което трябва да спре, за да се осъзнае.
Това изобщо не се случва.
Може би най-синтезираното учение за Самадхи се намира във фразата: „Бъди в покой и знай”.
Как можем да използваме думи и образи, за да опишем покоя? Как можем да представим тишината, създавайки шум? Вместо да говорим за Самадхи като за интелектуална концепция, този филм е радикален призив за без-действие.
Призив за медитация, вътрешна тишина и вътрешна молитва.
Призив за СТОП.
Спри всичко, което се движи от патологичния его ум.
Бъди в покой и знай.
Никой не може да ти каже какво ще се появи от тишината.
Това е призив за действие с духовното сърце.
То е като да си спомниш нещо отпреди.
Душата се събужда и си спомня за себе си.
Тя е била спящ пътник, но сега празнотата се пробужда и осъзнава себе си като всичко.
Не можеш да си представиш какво е Самадхи с ограничения его ум, точно както не можеш да опишеш на сляп човек какво е цвят.
Умът ти не може да знае.
Той не може да го измисли.
Да осъзнаеш Самадхи, означава да възприемаш по друг начин, не да виждаш отделните неща, а да разпознаваш този който вижда.
Св.
Франциск от Асизи казва: „това, което търсиш, е това, което търси”.
Щом веднъж си видял луната, можеш да я разпознаеш във всяко отражение.
Твоето истинско Аз винаги е било там, то е във всичко, но ти не си осъзнал неговото присъствие.
Когато се научиш да се разпознаваш и да пребиваваш като истинския Аз отвъд ума и сетивата, е възможно да изпитваш благоговение в по-голямата част своето ежедневие.
Ние ставаме благоговение.
Не се опитвай да бъдеш свободен от желания, защото нуждата да бъдеш свободен от желания, е желание.
Не можеш да се опитваш да бъдеш в покой, защото усилието е движение.
Осъзнай покоя, който винаги съществува.
Бъди покоя и знай.
Когато всички предпочитания изчезнат, Източникът ще се разкрие, но не се вкопчвайте дори и в него.
Великата реалност, Дао, не е нито едно, нито две.
Рамана Махарши казва: „Аз-ът е само един.
Ако е ограничен, това е егото, ако е неограничен, това е безкрайната и велика действителност”.
Ако вярваш в това, което е казано, ти си го пропуснал.
Ако не вярваш в него, също си го пропуснал.
Вярването и не-вярването действат на нивото на ума.
Те изискват знание, но ако преминеш към своето собствено изследване, проувайки всички аспекти на своето същество, откривайки кой върши изследването, ако си готов да живееш на принципа”да бъде висшата воля, не моята”, ако си готов да пътуваш отвъд цялото знание, тогава можеш да осъзнаеш към какво се опитвах да те насоча.
Само тогава ще изпиташ дълбоката мистерия и красотата на самото съществуване.
Съществува и друга възможност за живот.
Има нещо свещено, неизмеримо, което може да бъде открито в тихите дълбини на твоето същество, отвъд концепции, отвъд догми, отвъд обусловени действия и всички предпочитания.
Това не се постига с техники, ритуали или практики.
Не съществува „как”.
Няма система.
Няма път за Пътя.
Както се казва в Дзен, това е откриване на твоето истинско лице, преди да се родиш.
Не става въпрос за добавяне на повече към себе си.
Това е хвърляне на светлина върху себе си, светлина, която разпръсква илюзията на Аз-а.
Животът винаги ще остане неосъществен и сърцето винаги ще остане без утеха, докато не намери своя покой в това велико тайнство, отвъд името и формата.
“Бъди в тишина и знай, че аз съм Бог.”
Псалм 46:10 “Да осъзнаеш себе си, означава да бъдеш в тишина” Рамана Махарши “В тишината на сърцето, Божественото ще ти говори, ще те направлява и води към твоята цел.”
Мира Алфаса, “Майката” “Изпразни себе си от всичко.
Остави ума си да почива в покой.
Десетте хиляди неща се надигат и падат, докато Аз-ът наблюдава техния кръговрат.
Те израстват и разцъфват, и после се връщат към източника.
Връщането в източника е тишина – това е пътя на Дао.”
Лао Дзъ “Навлез в покоя, насочи вниманието си навътре и отдай ума си на Аз-а.
Мъдростта, която търсиш, живее в теб” Бхагават Гита “Твоето най-дълбоко усещане за себе си, за това кой си, е неразделно от тишината.
Това е Аз съм, което е много по-дълбоко от името и формата.”
Екхарт Толе “Нищо в цялото творение не е като Бог, както тишината.”
Майстер Екхарт В тишината на ума видях себе си, такъв, какъвто съм – свободен.”
Нисаргадата Махарадж “Нека тишината да те отведе до същината на живота.”
Руми “Вие знаете как, но аз знам как по-малко.”
Рабиа Басри (жена суфист) “Тайната на възприемането трябва да се търси в тишината.”
Zhou Xuanjing “Пълният покой на ума е нещо удивително, тогава той е изключително чувствителен, буден, напълно жизнен, съзнаващ всяко външно движение, но съвършено тих.”
Кришнамурти Филм на Даниел Шмид Превод: Станислав Николов