Стъпала
Бялата камък
Стихотворение за пътя, от Николас Греко
На теб мога да го кажа. Това стихотворение съдържа тайната. И тъй като е тайна, няма да можеш да го прочетеш. Тайната е твоето име; истинското ти име, единственото ти име. Това име оживява, когато го опознаеш. То придава смисъл на живота. То ти диктува смисъла на твоя живот.
Това име е изписано върху бял камък. Този бял камък се намира в кладенец. Този кладенец не е в главата ти. Той е на пътя без край.
Но ти ще ми кажеш: "Вече съм виждал кладенци и там видях само вода, която вече бях изпил. И дори да е имало камък там, как бих могъл да го взема?"
Като отидеш там. Като слезеш надолу. Като се изкачиш нагоре. Този кладенец се нарича болка. Кладенците, които си срещал досега, съдържаха мътна вода или не съдържат нито капка.
Кладенецът на срещата с твоето име съществува. Той те чака. Ако водата в него е мътна и мръсна, това е защото небето е развълнувано, затъмнено и не позволява да се види дъното, където лежи бялото камъче.
Затова изчакай… Не се отчайвай. Бъди търпелив, докато водата се успокои. Тогава ще видиш дъното на кладенеца и ще започнеш да виждаш това, което Е.
Ако кладенецът е сух, тогава пак бъди търпелив, изчакай още малко и се моли още малко, докато дойде дъждът, който ще напълни кладенеца до ръба.
Кладенецът ти ще се напълни с вода, каквато никога преди не си пил – бистра, прозрачна, подмладяваща. Затова пий, пий, пий.
Ще разбереш, че няма какво повече да пиеш, когато видиш белия камък на дъното на кладенеца. Ще разбереш името си.
Водата от кладенеца на болката носи само болка? А аз не искам да страдам! Дойдох на земята, за да бъда щастлив, и макар че понякога вярвах, че съм намерил щастието, то бързо се заменяше с тъга и аз вече не исках да страдам.
Не разбирам. Вече не разбирам. А все пак мислех, че знам. Всъщност не знаех, че не знам. Исках рай на земята. Исках небето и земята.
Исках да бъда Бог и илюзията за съществуване. Мислех, че мога да имам и двете. По този начин бях двама.
Не знаех, че това да бъда две ме разделяше и създаваше множественост. В множествеността имах няколко истини. С много истини бях многобройна. Търсенето на единството води до самота; до загуба на всичко, което човек вярва, че притежава и че е. Да загубиш себе си. И ако се изгубя, тогава Той може да ме намери.
Това, което ще се прочете, е информация. Тази информация вече е била записана по много начини, с подход, характерен за културите, от които произхожда, и за епохите, към които принадлежи.
Днес използваният език позволява подход към духовните явления, който е по-достъпен за разбирането на всеки, дотолкова, доколкото възвръщаме на всяко от четирите измерения на човешкото същество истинската му стойност, за да възстановим първоначалния Адам, така че да открием нашата първа реалност, нашето призвание, нашето име.
Следващото не е история, за да продължим да сънуваме, а би могло да бъде първият зовен на петела призори на един нов ден.