ВЪТРЕШНИ СВЕТОВЕ, ВЪНШНИ СВЕТОВЕ – ЧАСТ 3
Преди зората на западната цивилизация и писмения език, науката и духовността не са били две отделни неща.
В ученията на великите древни традиции, външното търсене на знание и сигурност е балансирало с вътрешното усещане за непостоянство и интуитивно разбиране на спиралата на промяната.
С налагането на научното мислене и умножаването на информацията, започнало да възниква разделение в нашите системи от знания.
Специализацията прави все по-малко хора способни да видят голямата картина, да почувстват и усетят интуитивно естетиката на системата като цяло.
Никой не се питал: “Полезно ли ни е всичкото това мислене?” Древното знание е тук сред нас, скрито пред очите ни.
Но ние сме твърде заети с мислите си за да го разпознаем.
Чрез тази забравена мъдрост ние можем да възстановим баланса между вътрешното и външното, Ин и Ян, между спиралата на промяната и тишината в нашата сърцевина.
Трета част ЗМИЯТА И ЛОТОСЪТ В древногръцката легенда, Асклепий бил син на Аполон и бог на лечението.
Неговата мъдрост и изцеляващи умения били ненадминати и е казано, че той е разкрил тайната на живота и смъртта.
В древна Гърция, в Асклепиевите лечебни храмове познавали силата на първичната спирала, символ на която била тоягата на Асклепий.
За Хипократ, бащата на медицината, чиято клетва все още оформя моралния кодекс на медицинската професия, се казва, че е получил своето обучение в един Асклепиев храм.
До ден-днешен, този символ на нашата еволюционна енергия е емблема на Американската медицинска асоциация, и на други медицински организации по целия свят.
В египетската иконография, змията и птицата изобразяват двойствеността или полярността на човешката природа.
Змията, посоката надолу, е проявената спирала – еволюционната енергия на света.
Птицата е посоката нагоре, възходящото течение, насочено към слънцето, или пробуденото изострено съзнание – празнотата на Акаша.
Фараони и богове са представяни със събудена енергия чрез змията Кундалини, придвижваща се нагоре по гръбнака, и пронизваща “Аджна чакра” между очите.
Това изображение е наричано “окото на Хорус”.
В индуистката традиция “бинди” олицетворява също и третото око, божествената връзка с духа.
Маската на Тутанкамон е класически пример, показващ мотивите на змията и птицата.
Традициите на маите и ацтеките съчетават мотивите на змията и птицата в един бог – Кецалкоатъл или Кукулкан.
Крилатата змия-бог олицетворява пробуденото еволюционно съзнание, или пробудената Кундалини.
Човек, който пробужда Кецалкоатъл в себе си, е жива проява на божественото.
Казано е, че Кецалкоатъл, или змията-енергия, ще се завърне в края на времето.
Символите на змията и птицата могат да бъдат намерени и в християнството.
Техният истински смисъл може да е по-дълбоко закодиран, но значението е същото както и в други древни традиции.
В християнството птицата, или гълъба, често виждана над главата на Христос, олицетворява Светият Дух или Кундалини Шакти, която се издига до Шестата чакра и отвъд.
Християнските мистици са назовавали Кундалини с друго име – Светият Дух.
В Йоан 3:12 се казва: “И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий.”
Исус и Мойсей са пробудили своята Кундалини енергия, носейки пробудено съзнание към несъзнателните коварни сили, които ръководят човешките копнежи.
Казано е, че Исус е прекарал 40 дни и 40 нощи в пустинята, като през това време е бил изкушаван от Сатаната.
По подобен начин, Буда е бил изкушаван от Мара докато чакал да достигне просветление под дървото бодхи, или дървото на мъдростта.
Христос и Буда се отдръпват от обаянието на сетивните удоволствия и светската алчност.
И в двете истории, демонът е въплъщение на собствените ни привързаности.
Ако прочетем историята за Адам и Ева в светлината на ведическата и египетската традиции, ние ще открием, че змията, пазеща дървото на живота, е Кундалини.
Ябълката олицетворява съблазънта и изкушението на външния сетивен свят, разсейвайки ни от знанието на вътрешния свят, дървото на познанието вътре в нас.
Дървото е просто мрежата от надите, или енергийните меридиани, вътре в нас, които буквално оформят дървоподобни структури по цялото тяло.
В егоистичното ни търсене на външно удовлетворение, ние сме се откъснали от знанията на вътрешния свят, от връзката ни с Акаша и с източника на мъдростта.
Много от древните митове по света за дракони са метафори за вътрешните енергии на културите, в които са вградени.
В Китай, драконът все още е свещен символ, олицетворяващ щастието.
Подобно на египетските фараони, древните китайски императори, които са пробудили своите еволюционни енергии, са били олицетворявани от крилата змия или дракон.
Кралският тотем на Нефритеният император, или Небесният император показва един баланс, подобен на Ида и Пингала.
Ин и Ян в даоизма, пробуждат епифизния център или това, което в даоизма се нарича “Горен дантиен”.
Природата е пълна с различни светлинно прихващащи и асимилиращи механизми.
Например, един морски таралеж вижда чрез бодливото си тяло, което действа като едно голямо око.
Таралежите улавят светлината върху бодлите си и сравняват яркостта на лъчите, за да придобият представа за заобикалящото ги.
Зелените игуани и други влечуги имат едно теменно око, или епифизна жлеза, на върха на главите си, което използват, за да засичат хищници отгоре.
Човешката епифизна жлеза представлява малка ендокринна жлеза, която спомага за регулиране моделите за събуждане и заспиване.
Въпреки че е разположена дълбоко в главата, епифизната жлеза е чувствителна към светлина.
Философът Декарт разбира, че областта на епифизната жлеза, или третото око, е допирната точка между съзнанието и материята.
Почти всичко в човешкото тяло е симетрично.
Две очи, две уши, две ноздри.
Дори мозъкът има две страни.
Но има една област в мозъка, която не е огледална.
Това е областта на епифизната жлеза и енергийният център, който я заобикаля.
На физическо ниво се образуват уникални молекули по естествен път от епифизната жлеза – халюциногенът ДМТ.
ДМТ се формира по естествен път и в моментите на раждането и смъртта, буквално действайки като един мост между света на живите и този на мъртвите.
ДМТ се отделя по естествен път при дълбока медитация и Самадхи, или чрез естествени психоактивни средства.
Например Аяуаска, използвана в шаманските традиции на Южна Америка, премахва завесата между вътрешните и външните светове.
Думата “епифиза” (pineal) има същия корен като “шишарка” (pine-cone), защото епифизната жлеза показва подобен спирален филотаксис модел.
Този модел, известен също като “цветето на живота”, е често срещан в древното изкуство и рисува пробудени, просветени същества.
Шишарката, срещана в свещени образци на изкуството, олицетворява пробуденото трето око, изостреното съзнание, насочващо потока на еволюционната енергия.
Шишарката олицетворява разтварянето на горните чакри, които се активизират, когато Сушумна се издигне до Аджна чакра и отвъд.
В гръцката митология поклонниците на Дионис носели тирс, или голям жезъл, обвит със спираловидни лози и завършващ отгоре с шишарка.
Отново, олицетворявайки дионисиевата енергия, или Кундалини Шакти, която се издига по гръбначния стълб към епифизната жлеза в Шеста чакра.
В сърцето на Ватикана, човек очаква да види голяма скулптура на Исус или Мария, но вместо това там стои една голяма статуя на шишарка.
Това показва, че в християнството е възможно да е имало знания за чакрите и Кундалини, но по някаква причина те са били скрити от мнозинството.
Официалното обяснение на църквата е, че шишарката е символ на прераждането и олицетворява новия живот в Христос.
През 13-ти век, философът и мистик Майстер Екхарт е казал: ”Окото, с което аз виждам Бог, и окото, с което Бог вижда мен, са едно и също.”
В библията на крал Джеймс, Исус казва: “Очите са светлината за тялото, така че ако очите ти са здрави, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина.”
Буда е казал: “Тялото е едно око.”
В състояние на Самадхи, човек става едновременно и виждащият и вижданото.
Ние сме самата вселена, която осъзнава себе си.
Когато Кундалини се активизира, тя стимулира Шестата чакра и епифизния център, и тази област започва да си възвръща част от своите еволюционни функции.
Медитацията в тъмнина е използвана хиляди години като начин за активизиране на Шеста чакра в областта на епифизната жлеза.
Активизирането на този център позволява на човек да види вътрешната си светлина.
Независимо дали става въпрос за йога, или шаман, оттеглил се дълбоко в пещера, или даоистки, или майски иницииран, или тибетски монах, всички традиции включват някакъв период от време, през който човек навлиза в тъмнината.
Епифизната жлеза е вратата към прякото преживяване на фината енергия.
Философът Ницше е казал: “Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.”
Долмените, или древните гробници-портали, са сред най-старите оцелели структури на Земята.
Повечето от тях датират от периода на Неолита, 3000 до 4000 г. пр. Хр., а някои в Западна Европа са на седем хиляди години.
Долменът е бил използван за навлизане в постоянна медитация като начин, чрез който човек може да свърже вътрешните и външните светове.
Когато продължава да медитира в пълен мрак, накрая човек започва да съзира вътрешна енергия или светлина, тъй като третото око става активно.
Циркадните ритми, които се регулират от слънчевите и лунни канали, вече не контролират функциите на тялото, и се установява един нов ритъм.
Седмата чакра, в течение на хиляди години е представяна чрез символа “OM” – символ, съставен от санскритски знаци, представляващи елементите.
Когато Кундалини се издигне над Шестата чакра, тогава тя започва да създава един ореол от енергия.
Ореоли се появяват постоянно в религиозни картини на различни традиции по всички краища на света.
Джайнистки храм, Ранакпур, Индия Буда Майтрея, династия Северен Уей, 386-534 г.
Български християнски стенопис Лао Дзъ, династия Дзоу, 604 г. пр. Хр.
Сол Инвиктус, римски бог на слънцето, III век Китайски будистки храм, Тайланд Предколумбово мексиканско изкуство Гандара Буда, Пакистан, 1-2 век Ореолът, или изобразяването на един енергиен знак около пробудено същество, е фактически срещан във всички религии по всички части на света.
Еволюционният процес на пробуждане на чакрите не е достояние на една група от хора или религия.
Това е рождено право на всяко човешко същество на планетата.
Дамбула, Шри Ланка Коронната чакра е връзката с божественото – онова, което е отвъд двойствеността, отвъд всякакво име и форма.
Ехнатон е бил фараонът, на който съпруга е била Нефертити.
Наричан е “Синът на слънцето”.
Той преоткрива “Атен”, или словото на Бог в себе си, обединявайки Кундалини и съзнанието.
В египетската иконография, отново пробуденото съзнание е представяно като слънчев диск, който се вижда над главите на богове или пробудени същества.
В индуските и йогийски традиции този ореол е наричан Сахасрара – хилядолистният лотос.
Буда е свързван със символа на лотоса.
Моделът на филотаксиса е същият модел, който може да се намери при един цъфтящ лотос.
Това е моделът на цветето на живота.
Семето на живота.
Това е основният модел, в който всички форми се побират.
Той е истинската форма на самото пространство или едно качество, присъщо на Акаша.
В даден момент от историята, символът на цветето на живота е преобладавал по всички краища на Земята.
Цветето на живота се вижда охранявано от лъвове на входа на най-святото място в Китай, а в други части на Азия.
64-те хексаграми на И Дзин често обграждат символа Ин-Ян, което е още един начин за представяне на цветето на живота.
В цветето на живота се съдържа геометричната основа на всички платонични твърди вещества – по същество всяка форма, която може да съществува.
Древното цвете на живота започва с геометрията на звездата на Давид, или обърнати нагоре и надолу триъгълници, които, погледнати триизмерно, стават тетраедърни структури.
Този символ е “янтра” – един вид програма, която съществува вътре във вселената; машината, която поражда нашия фрактален свят.
Различни янтри са използвани за пробуждане на съзнанието в продължение на хиляди години.
Визуалната форма на янтра е външно олицетворяване на един вътрешен процес на духовно разтваряне.
Тя е скритата музика на Вселената във видима форма, съставена от пресичащи се геометрични форми и интерферентни модели.
Всяка една чакра представлява лотос, янтра, психофизиологичен център, чрез който светът може да бъде преживян.
Една традиционна янтра, каквато може да бъде открита в тибетската традиция, е съставена от многобройни слоеве смисъл, понякога включващи цялостна космология и мироглед.
Янтра е един постоянно развиващ се модел, действащ чрез силата на повторението или итерация на даден цикъл.
Силата на янтра е почти изгубена в днешния свят, защото ние търсим смисъл единствено във външната форма, и не го свързваме с нашите вътрешни енергии чрез намерение.
Има основание свещениците, монасите и йогите да се отдават на безбрачие.
Днес малцина знаят защо те практикуват безбрачие, тъй като истинската причина е била изгубена.
Ако енергията ви отива за създаване на повече сперма или яйцеклетки, какъвто може да е случаят, тя недостига за подхранване издигането на Кундалини, която активизира горните чакри.
Кундалини е енергия на живота, но също така е и сексуална енергия.
Когато будността не е толкова фокусирана в животински пориви, и бъде вложена в намеренията, отразяващи горните чакри, тази енергия протича нагоре по гръбначния стълб към тези чакри.
Много тантрически практики ни учат как да овладяваме сексуалната енергия, така че тя да бъде използвана за по-висока духовна еволюция.
Състоянието на съзнанието прави подходящите условия за да може енергията ви да расте.
Влизането в едно състояние на съзнанието не отнема време.
Както казва Екхарт Толе: “Будността и присъствието винаги настъпват в настоящето.”
Ако се опитвате да предизвикате нещо, тогава вие създавате съпротива срещу това, което е.
Именно пълното премахване на съпротивата позволява на еволюционната енергия да се разтваря.
В древната йогийска традиция, йога позите са били използвани за да подготвят тялото за медитация.
Хатха йога никога не е представлявала единствено режим за упражнения, а е била начин да се свържат вътрешните и външни светове на човек.
Санскритската дума “хатха” означава “слънце” (ха) и “луна” (тха).
В оригиналната йогийски сутри на Патанджали, целта на осемте крайника на йога е същата като осмократния път на Буда – да освободят човек от страданието.
Щом противоположностите на двойствения свят са в равновесие, тогава нещо трето се поражда.
Намираме мистериозния златен ключ, отключващ еволюционните сили на природата.
Този синтез на слънчевите и лунни канали е нашата еволюционна енергия.
Понеже хората сега се отъждествяват почти изцяло със своите мисли и с външния свят, рядко се случва човек да постигне баланс между вътрешните и външните сили, позволяващи на Кундалини да се пробуди по естествен път.
За онези, отъждествяващи се единствено с илюзията, Кундалини винаги ще си остане една метафора.
една идея, а не директно преживяване на енергията и съзнанието на човек.
Край на трета част