Познай себе си
– Изтеглите препис –
[Лох Кели]
Пробуждането е следващият естествен етап от развитието на човека.
[Рупърт Спира]
Така че пробуждането е просто да осъзнаем природата на нашето истинско същество.
[Лиза Натоли]
Това не е някакъв странен, мистичен религиозен опит, който е достъпен само за малцина. Това е достъпен за всички.
[Рупърт Спира]
Това, което сме всъщност, вече е напълно пробудено, напълно осъзнато.
[Лиза Натоли]
И това е напълно неограничено.
[Дан Шмид]
Вашата истинска природа е по-близка от тази, която смятате, че сте.
[Рупърт Спира]
Съзнанието е крайната реалност на Вселената.
[Доналд Хофман]
Следващата стъпка в науката е да се установи, че съзнанието е фундаментално.
[Нейл Доналд Уолш]
Какво е пробуждането, по дяволите? Някой да ми обясни това.
[Разказвач]
Какво е пробуждането? Да го наречем истинската същност, непосредственото същество или безсъщност, или Будашка природа, Дао или Христово съзнание – това наистина няма значение. В този филм ще го наричаме осъзнаване. Осъзнаването не е свойство на никоя религия. Будването или осъзнаването на съзнанието е като събуждането от сън. Сънят на вашия герой в играта на живота.
[Разказвач]
Чрез нашите герои ние изживяваме света в цялата му красота и егост. Можем да наречем това преживяване двойственост на живота и смъртта. Ние се движим напред и назад, фиксирани върху мислите и усещанията на героите. Добро и зло. Война и мир. Светлина и тъмнина. Рождение и смърт. Докато не се събудим и не разберем, че не сме героите в този филм.
Запитване I
Предлагаме ви да изпитате директно истинската си същност, да откриете я директно, а не интелектуално. Кой сте вие? Ще повторим това покана по различни начини. Когато се запитвате кои сте вие, оставете всичко да бъде точно така, както е. Не движете ума, за да постигнете нещо или да намерите отговор на нивото на ума. И все пак, не се опитвайте да отблъсквате ума. Просто възнамерявайте директно да изпитате кои сте вие. Оставете ума да бъде "не знам".
[Дан Шмид]
Пробуждането е отговорът на всички проблеми в света на всяко ниво. И ако проблемите на света произтичат от заблуда – фундаменталната заблуда на ума – то тази заблуда е, че аз съм този ограничен характер.
[Лох Кели]
Когато живеем като отделни субекти, винаги има някаква постоянна несигурност. Това може да бъде голяма несигурност, като травма, или просто това чувство, което е в основата на нещата. Нещо не е наред. Нещо не е наред. Липсва ми нещо. Дори когато имам някаква наслада, дори когато постигна нещо в този свят. Дори когато имам добър взаимоотношение. Ако просто замислям за момент, се появява това несигурно чувство, сякаш съм изолиран или откъснат от нещо. Така че това чувство, което изглежда, че го имат повечето хора, може да ни мотивира да се пробудим от този малък, отделен субект, чиято природа е вид тревожност от разделението.
[Дан Шмид]
Този ограничен характер има склонност да се стреми към това, което желае. Това е просто съвкупност от обусловени модели, копнеж за това, което желае, или опит да отблъсне или да отхвърли това, което не желае. Това е безкраен процес – може да се каже принцип на удоволствието, знаеш – стремеж към удоволствието, избягване на болката. А ако вярваме, че сме този характер, този обусловен модел, тогава страдаме и създаваме страдание в света. Светът се превръща в отражение на тази егоистична съзнателност. Ползата от пробуждането е, че страдаме по-малко и хората около нас страдат по-малко.
[Нейл Доналд Уолш]
Няма съмнение в главата ми, че първоначалната ми връзка с разбирането ми за Бога беше пробуждане за мен в живота. Най-голямото пробуждане, което съм преживявал някога. Подобно на това, че всъщност съм спал 50 години. Живеех като робот, правейки само онези неща, които ме бяха научили да правя още от младостта ми. Знаете ли, знаех цялата формула: намери момиче, намери кола, намери работа, намери къща, намери съпруг. Формула, която мислех, че е така, както трябва да работи животът. Докато навърших около 53 години. И осъзнах, че въпреки че съм постигнал голяма част от тези цели и съм постигнал професионален успех, тогава осъзнах, че това не е важно. Събудих се някъде около 53-годишна възраст и осъзнах, че това не е важно и бях шокиран да видя колко малко значение има това… колко безсмислено е всичко това.
[Разказвач]
Когато престанеш да следваш сценария, който е зададен за твоя характер – този, наследен от родителите, обществото и биологичните навици – тогава в играта се отварят нови измерения. Пътеката се отваря, но не е пътека, която води до някаква дестинация. Това е безпътечна пътека, отстраняване на илюзиите, за да стигнеш точно там, където си в настоящия момент.
[Рупърт Спира]
Казвам се [Рупърт Спира]. Говоря за същественото недуално разбиране, което стои в основата на всички велики религиозни и духовни традиции. Аз пиша и провеждам ръководни медитации и водя разговори, чиято цел е да доведат до изживяваното осъзнаване на това разбиране. Разберете, че мира и щастието, за които всички копнеем над всичко останало, по дефиниция никога не могат да бъдат намерени чрез обективни преживявания. Те никога не могат да бъдат осигурени чрез обекти, вещества, дейности и взаимоотношения. И бих предложил да разберете това ясно и да не прекарвате остатъка от живота си в търсене на удовлетворение, където то не може да бъде намерено. Всеки, който гледа този филм, прави това именно защото или е разбрал, или поне е имал представа, че мира и щастието, които копнее да намери в обективния опит, не могат да бъдат намерени, и е започнал това изследване на истинската си природа. Това е най-важното изследване, което човек може да извърши, и именно на това се основава нашето щастие.
[Нейл Доналд Уолш]
Най-големият въпрос в живота ми, разбира се, който според мен е въпросът, който по-късно или по-рано се задава на повечето хора, е: "Какво е смисълът?" Всъщност? Какво е смисълът от живота? Изненадващо за мен ми казаха, че смисълът от живота няма нищо общо с нищо от това, което правя. Не става дума за работата ми.
Не ставаше въпрос за кариерата ми, не ставаше въпрос за почти нищо в физическия ми живот. Тези аспекти от живота ми бяха част от живота ми, но те не бяха целта на живота ни. Целта на живота ми, както го разбирам сега, беше да изживея, изразя, демонстрирам и реализирам истинската си идентичност – коя всъщност съм. Мисля, че най-големият въпрос, с който се сблъскват повечето хора, е въпрос, който едва ли някой задава на себе си или никога не отговаря на себе си. Най-големият въпрос на живота, според разбирането ми, е: "Кой съм аз?" "Кой съм аз?" Аз ли съм просто физическо същество като птица в небето или риба в морето? Знаете ли, може би по-сложна форма на самоличност, но просто физическо същество. Роден съм, живея, умирам. Просто започвам и завършвам. Или е възможно просто възможно да съм нещо повече от това? Възможно ли е да съм духовно същество, което просто преживява физическо преживяване?
Въпрос II
Всяко преживяване в живота ви ви е довело до този единствен универсален въпрос: Кой сте вие?
Не търсете отговор с ума. Нека всичко да бъде точно така, както е.
Кой познава ума?
Чувствайте всичко, което се случва.
Кой познава тези чувства? Имате пълно разбиране за всичко, което възниква в резултат на вашето запитване.
[Доналд Хофман]
Аз съм [Доналд Хофман]. Аз съм професор по когнитивни науки в Университета на Калифорния в Ирвайн. Моята работа е преподаването на студенти, въпреки че сега съм професор по почетен престой, така че вече не преподавам. А сега правя изследвания. Правя изследвания върху съзнанието, математическите модели на съзнанието и това как физиката и пространствено-времевото време биха могли да възникнат от теория на съзнанието, която е напълно математически точна.
Моят собствен път е бил както от духовен, така и от научен ъгъл. Така че баща ми беше свещеник – фундаменталист християнски свещеник. Така че това ми беше преподавано в неделя, а в училище изучавах и науката, и те противоречаха един на друг. И историите, които получавах, бяха противоречиви. Така че като тийнейджър осъзнах, че трябва да разбера всичко сам. Така че реших, че въпросът, който искам да отговоря, е: сме ли ние машини? Ние сме просто машини или не сме? От физическа гледна точка ние просто бяхме машини. От духовен ъгъл обаче не бихме могли да кажем какво сме. Така че реших да задам въпроса научно: сме ли просто машини? И най-добрият начин, по който ми се стори да го направя, беше да изучавам изкуствения интелект. И така, отидох в MIT и в лабораторията по изкуствен интелект, където изучавах изкуствен интелект, а също така и в катедрата по мозъчна и когнитивна наука, където изучавах човешката страна на нещата. Защото исках да правя и двете. Исках да видя какво могат да направят машините и какво е специалното, ако има такова нещо, за хората и човешката невронаука, за да отговоря на този въпрос – са ли духовните традиции правилни? Ние сме повече от машини или е правилен физическият, научен подход? А ние просто сме машини. А съзнанието е просто продукт на мозъчната активност.
[Разказвач]
Научният материалистичен парадигма, който е бил преобладаващ през изминалото столетие, отрича съществуването на всичко извън физическото, на всичко, което не може да бъде проверено чрез научния метод. Науката е в задънена улица. Тя не може да премине отвъд парадоксата, който е в основата на квантовата физика и който я изправя лице в лице с наблюдателя, със самата съзнателност. По същия начин религиите в по-голямата си част функционират само на нивото на вярата, тъй като са загубили първоначалната си цел – да доведат до пряко преживяване на истината за това кои сме и какво представляваме всъщност.
Разделението между науката и духовността е обезсилило и двете. Религиите и духовните системи отчаяно се нуждаят от строги методи, които да демонстрират способността си да създават условия за пробуждане. А науката отчаяно се нуждае от отвореност към възможността за нещо извън физическото. Не става дума за отказване от религията или науката, а за по-дълбоко проникване в нея, за желанието да се променим, за да станем по-добър инструмент за изследване.
Ние сме тези, които провеждат експеримента, а самият експеримент.
[Лох Кели]
Религията е била езикът и контейнерът на тези традиции на медитация и духовност, които са били записани и предадени от поколение на поколение. Сега, със сигурност има някои езици, които са много буквални и разделят религиите и културите, когато нещата се разбират буквално. Но ако почувствате духа на религията, можете да проследите връзката обратно до автентичното пробуждане. Всеки има потенциала да се пробуди, независимо дали вярва или не, защото пробуждането е присъщо на нашето човешко съзнание още от самото ни раждане като човешки същества. Така че, каквото и да го наречем, и когато се използва език, съществуват определени принципи, които изглеждат еднакви във всички тези различни религии, духовности и традиции на медитация.
[Рупърт Спира]
Когато бях по-млад, това разбиране беше достъпно главно в източните духовни традиции, но то беше толкова прикрито и кодифицирано в тези традиции, че беше почти недостъпно. Толкова много хора от моето поколение отидоха физически или поне интелектуално на изток, за да намерят това разбиране, а сравнението с западната култура е екзотично. И така това разбиране придоби вкус на екзотичността от културите, в които се изразяваше. И много хора, включително и аз, в резултат на това смятаха, че недуалното разбиране изисква някакъв изключителен начин на живот. Трябваше да се откажеш от семейния живот, да си оформяш косата или да си вземеш специално име или да се присъединиш към някаква традиция или практика или да се занимаваш с странни практики. Всички тези неща, които нямат нищо общо с основното разбиране, а са свързани с културата, в която това разбиране е било изразено в даден момент. Сега разбирането е напълно лишена от традиционната културна опаковка, в която много от нас за първи път са чували за него, и сега просто това основно разбиране е налично по начин, който ни позволява да продължим да водим живота си точно така, както е. Семейният живот, работата. Не е необходимо да се правят никакви външни промени в живота на човека.
[Нейл Доналд Уолш]
Проблемът, който имаме на тази планета, е, че мислим, че съществува повече от една същност. Така че живеем в свят, който бих нарекъл дуалистичен. Мъжки и женски, черно и бяло. Големи и малки, бързи и бавни, нагоре и надолу тук, преди и след това. Но всъщност има само едно нещо. Всичко е едно нещо. И има само едно нещо.
Така че се оказва, че когато погледнем по-дълбоко всичко, виждаме, че тук и там, големи и малки, бързи и бавни, нагоре и надолу, ляво и дясно, мъж и жена са едно и също нещо, просто изразявайки различни характеристики, но по никакъв начин не се отделят един от друг. Вярвам, че всички ние сме индивидуалности на Бога. Вярвам, че Бог съществува в всеки един човек и чрез всеки един човек, и в случая – във всяко съзнателно същество в космоса.
Значи разбирам, че съм във връзка с Бога по същия начин, по който вълната е във връзка с океана. Вълната не е по-различна от океана. Тя е просто възникване на океана в индивидуална форма. И когато тази индивидуалност бъде завършена, вълната отстъпва обратно в океана, откъдето е възникнала, за да възникне отново в друг ден. Така че вярвам, че всички сме индивидуалности на божествеността и когато виждаме всичко като божествено, променяме взаимоотношенията си с всичко и всичко става различно в нашето изживяване. Така се променя светът.
[Рупърт Спира]
Съзнанието е крайната реалност на Вселената, така че може би бихме могли да попитаме дали съзнанието е крайната реалност на Вселената и на всичко, и на всички хора и животни и други неща, които очевидно са такива, тогава как така светът ни се явява като множество и разнообразие от отделни и независимо съществуващи хора, животни и други неща, всички изградени от материя? Как можем да съгласуваме това твърдение, че съзнанието е крайната реалност на Вселената, където то се явява като множество и разнообразие от обекти, изградени от материя?
[Доналд Хофман]
Така че доказателствата, които използвам, за да твърдя, че съзнанието е фундаментално, имат много аспекти. Едно от тях е, че самата физика казва, че пространствено-времевото пространство не е фундаментално, а еволюционната теория също съгласява, че пространството, времето и физическите обекти не са фундаменталната реалност. Сега и двете теории ни казват само, че пространственото време не е фундаментално. Те не ни казват какво е отвъд пространственото време. Така че моят аргумент е, че това, което физиците откриват отвъд пространственото време, са математически структури. Но за какво са тези структури не е наистина ясно. За какво е това царство отвъд пространственото време? И така, предлагам, че това царство отвъд пространственото време е свързано със съзнанието.
[Рупърт Спира]
И бих предположил, че безкрайното съзнание има способността да се локализира като множество отделни субекти на опит – тоест всички разумни същества или хора или животни. Всеки от нас е локализация на безкрайното съзнание, в безкрайното съзнание, което се състои само от безкрайното съзнание, от чиято гледна точка неговата собствена дейност се възприема като външен свят. Така че това, което ни се струва като свят, съставен от материя от нашите локализирани гледни точки, от гледна точка на реалността е просто дейността на едното безкрайно съзнание. С други думи, в крайната си аналитика няма отделни или независимо съществуващи неща или хора. Съществува един безкраен, неделим цялост. Единството на съществуването, което се превръща само в отразен множествен и разнообразен обем от обекти и неща. Когато единият гледа на собствената си дейност чрез възприемателните способности на крайното ума.
[Дан Шмид]
Ако сме будни, осъзнаваме, че съществува едно съзнание, което се прикрива като всички тези различни същества на планетата, едно съзнание, което свети през очите на всички. Тогава буквално виждаме себе си в другите. И тази тенденция да действаме като его, тази тенденция да притежаваме нещата, отпада, защото директно осъзнаваме истината. Истината е, че всички сме едно съзнание.
[Нейл Доналд Уолш]
Опитът на моята духовна същност беше възможен само в сферата на физическото само по една добра причина, защото само в тази област беше налице и противоположното. С други думи, просто използвайте обикновен пример. Ако исках да опитам себе си, ако можех да говоря метафорично като светлината, не бих могъл да опитам светлината, ако бях сред нея, нищо друго около мен освен нея, което е перфектна дефиниция на сферата на духовното. Така че ще стигна до една област, която наричам сферата на физическото, където има нещо друго освен светлината. Защото ако искам да се преживея като светлина, а не просто да се опозная като такава, а да я преживея, мога да го направя само там, където съществува противоположността на светлината – в случая – тъмнината. Така че доведех себе си в физическата реалност, където светлината и тъмнината съществуват едновременно, и тогава в това външно изражение на себе си като светлина можех да бъда този, който наистина съм.
[Рупърт Спира]
И това разбиране предполага, че зад различията ни всички сме еднакви, а не сходни същества; но всъщност всички сме буквално едно и също същество. И любовта е усещането за това единство или споделено съществуване.
[Доналд Хофман]
В нашата теория е постулат, че в крайна сметка съществува едно съзнание. Така че имаме тази динамика на много, много съзнателни агенти, но теорията ни казва, че в крайна сметка всички тези съзнателни агенти всъщност са само проекции на едно единствено съзнание.
Към настоящата парадигма в науката, която съществува от векове, се отнася твърдението, че пространството и времето са фундаменталната природа на реалността. Те не могат да бъдат редуцирани и са основата на всичко. Преди Айнщайн пространството и времето се разглеждаха като отделни единици. Сега, когато пространството и времето заедно – обединени в пространствено-времевия ред – се възприемат като фундаменталната природа на реалността, науката приема, че пространството, времето и обектите в пространствено-времевия ред са фундаменталната реалност. И така, например, когато говорим за съзнанието, то самото съзнание трябва по някакъв начин да бъде продукт на обектите в пространството и времето. В този физикален рамков подход пространството, времето и физическите обекти без всякакво съзнание са фундаменталната реалност. Съзнанието обаче се появява по-късно в еволюцията на Вселената, нали? Така че при Големия взрив нямаше съзнание, само пространство, време и енергия. Тази енергия се събра в масивни частици и в крайна сметка животът се появи след това, кога знаеш колко милиони или стотици милиони или милиарди години. После, след това съзнанието се появи още по-късно. От тази гледна точка, когато умреш, физическата сложност, която е породила съзнанието, се разпада и така съзнанието ти се разпада. И така физическата структура наистина премахва съзнанието като фундаментална същност, въпреки че заедно с това се казва, че когато тялото ти умре, съзнанието ти също ще умре. И така физическата структура наистина премахва съзнанието като фундаментално нещо, въпреки че заедно с това се казва, че когато тялото ти умре, съзнанието ти също ще умре.
От тази друга гледна точка, това, което направих с колегите си, беше да използваме еволюционната теория, за да покажем, че тя е част от еволюционната теория и че пространството и времето не са фундаментални. Така че физическата интерпретация на еволюцията е погрешна. Идеята, че пространството и времето и частиците по някакъв начин са се развили благодарение на човешките организми, е погрешен модел, защото самото пространство-време не е фундаментално. Ние предлагаме динамика, която надхвърля пространството-времето и която е много по-богата – динамиката на съзнанието. Не правим това, за да изхвърлим старите си теории. Когато физиците казват, че пространството-времето е обречено, това не означава, че вече не обръщаме внимание на Айнщайн. Абсолютно не. Обръщаме внимание на Айнщайн. Всяка нова теория извън пространствено-времевото пространство, която физиците измислят, по-добре се интегрира в пространствено-времевото пространство и ни връща Айнщайн, или ни връща квантовата теория, или грешите. Всички наши стари теории са прекрасни приятели и ще ги запазим като специални случаи на по-дълбока теория. Така че в нашата теория на съзнанието трябва да направим същото. Не можем просто да предложим всичко, което искаме. Трябва да имаме теория на съзнанието, която да проектира назад и да ни връща пространствено-времевото пространство. Тя ни връща квантовата теория, ни връща специалната и обща относителност, и ни връща еволюцията чрез естествен подбор. Ако не можем да го направим с точна математическа точност, тогава няма причина учените да приемат нашата теория за съзнанието насериозно.
[Рупърт Спира]
Вселената изглежда като виртуална реалност, в която безкрайното съзнание се облича в очила за виртуална реалност. Безкрайното съзнание се облича в очила за виртуална реалност, изработени от мислене и възприемане. И в този момент, когато той облече очилата за виртуална реалност, той се локализира в собствената си дейност. И чрез тези очила той вижда, чува, докосва, опитва и мирише с способностите на своето ограничено съзнание. И той разбива единството на своето същество и го превръща в 10 000 различни неща. То, което предлагам, е, че Вселената съдържа много повече отколкото финалното съзнание. Не предлагам, че Вселената се появява само в нашите ограничени съзнания. Вселената съществува извън нашето ограничено съзнание, но вътре в съзнанието. Но именно ограниченията на нашия ограничен разум придават на Вселената своя вид. Така че когато гледаме Вселената, виждаме реалността, която съществува преди да бъде възприета. Но ние я виждаме през призмата на нашите възприемателни способности, които придават на нея своя вид.
[Доналд Хофман]
Така че идеята за пробуждането в много духовни традиции е, че това, което приемаме в реалността – обектите в пространството и времето, физическите ни тела и т.н. – не е окончателната реалност, че съществува много по-дълбока реалност, реалност на съзнанието, която надхвърля пространството и времето и физическите обекти, и че не сме отделени от тази реалност. Този вид реалност е в известен смисъл същността на това, което сме. И така, пробуждането е пробуждането от илюзията, че аз съм просто малко тяло във времето и пространството, към факта, че всъщност съм автор на всичко, което виждам в пространството и времето, и че го създавам на момента, докато гледам и възприемам.
[Рупърт Спира]
Човек се пробужда, когато осъзнае, че това, което всъщност е, вече е напълно пробуден, напълно осъзнат, пълен, цялостен, изпълнен с мир. Това е като да попитаме как се осветява слънцето? Неговото естество е светлина. То вече е напълно осветено. Естеството на нашето основно същество е мир и щастие. Не е ясно за всички ни, защото нашето основно същество е толкова напълно смесено с съдържанието на опита, че вроденото мир и щастие се заглушава от опита. И поради тази причина мислим, че нашето основно същество се нуждае от просветление. Не, нашето основно същество не се нуждае от просветление повече отколкото слънцето се нуждае от осветяване рано сутринта. Слънцето винаги свети със същата яркост. Нашето централно същество винаги свети със същата мирност и радост. Но този мир и радост се заглушават от безпокойството и липсата, които характеризират нашите мисли и чувства.
[Дан Шмид]
Никой не се събужда. Така че аз, който се събудих от тази структура на Дана в медитационен център. Това беше център за Зен. Правихме Зен сесия, която е продължителен период на интензивна практика. Така че Зен е невероятен за създаването на тази среда, в която няма изход. Така че Дана, който се е научил да медитира, Дана, който е практикувал цялото това медитиране, осъзна, че не може да се събуди. Всичките трикове на медитацията, всичките практики, които е усвоил, са били безполезни. Дошло е до точката, когато този човек, който се е опитал да се събуди, не успял да се събуди и трябваше да се провали. Това, че характерът, в който живеех, характерът, в който играех през целия си живот, трябваше да си тръгне или да умре, и какво остана след това, какво остана, когато този характер, когато вече не се правеше нищо или когато нямаше медитиращ, който да медитира или да прави нещо, наречено медитация – това, което остана, беше моята истинска природа. Или мен, просто мен.
[Лох Кели]
Когато се събудим от този малък, отделен усещане за самоличност, не става дума за това да убиваме егото или да се борим с него. Всъщност позволяваме на егото да се оттегли от работата си, свързана с идентичността му, и след това да се отпусне, за да стане част от нашия екип и част от нашето съзнание. И това ни дава незабавен усещане за свобода – че не гледаме на света през малък обектив, че сме отворени на мислите и с отворен ум по начин, който е всеобхватен, но в същото време по-интимно свързан с всичко.
[Рупърт Спира]
Просвещението не е процес на пробуждане. Никой не става пробуден или просветлен. Това е признание за светлината, светлината на чистата познанието, чиято природа е мир и щастие. Но ние винаги сме и вече сме такива.
[Лиза Натоли]
Казвам се [Лиза Натоли] и съм известна като духовна учителка, която преподава пробуждане и трансформация. Будването е признаването на истинската ви природа и осъзнаването на това, кои сте всъщност – съзнанието. А съзнанието е просто едно име за много думи, които хората използват за осъзнаване, живот, любов, Бог, светлина. Така че пробуждането към признанието, че не съм това тяло, което съм, че никога не умирам и никога не се раждам – това беше много трудно за мен. Аз съм на духовно пътешествие от 1992 г. Начинах с "Курс в чудесата". Говорих за това религиозно. Искам да кажа, бях човек, който беше твърдо решен да опознае себе си, да опознае Бога, да се събужда. Не успявах да го постигна, защото вярвах, че пробуждането е нещо мистично, че нещо ще се случи, нещо ще възникне и това ще бъде като Исус или Буда или всички тези просветлени учители, а за мен това не се случваше. Не можех да разбера защо. Защо съм толкова твърд в това, имайки дълбоки моменти на мир, щастие, радост и все още да се боря? Започнах да осъзнавам простотата на истинската ни природа – това е осъзнаването. За някой, който ме слуша в момента, осъзнаването казва, че това е гласът, който чуваме. Това е това, което сме. И той няма локализация, няма пол, няма цвят, няма тяло и е напълно неограничен. Така че пробуждането е моментът, в който се събуждаме към истинската си природа. Събуждаме се на осъзнаването, че в този момент аз съм съзнанието на този опит, както съм тук. И това е толкова обикновено. Липсва ни това. Мислим, че не може да бъде толкова просто.
Познаването на истинската ни същност не води до щастие. Това е щастието. Природата на съществуването е самата щастие. Така че познаването на истинската ни същност е преживяването на щастието.
Въпрос III
Който в този момент осъзнава, че умът ще търси нещо или ще се опита да го усложни.
Вие вече сте това, което умът търси.
Умът винаги ще го липсва. Не се надявайте на отговор от ума.
Не отблъсквайте мислите си и не се хващайте в тях.
Просто отхвърлете интереса или привързаността към мисли, идеи и убеждения.
Искам да опозная себе си. Не се опитвайте да отричате ума или да постигнете някакво състояние, като правите всички манипулации; всички движения са по-контролирани от ума.
Нека умът бъде такъв, какъвто е.
[Дан Шмид]
Понякога хората могат да се пробудят само в ежедневието си. Те не се нуждаят непременно от практика. Така че понякога в живота се случват ситуации, при които има прекъсване в ритъма на съществуването ви и може да настъпи спонтанно пробуждане. Но ако животът на някого протича по един вид роботизиран или повтарящ се модел, тогава е необходима някаква намеса. Ако някой бъде призован към пробуждането и този прекъсване в ритъма на съществуването ви понякога се нарича садхана или духовна практика, то тези практики винаги са обусловени. Има нещо, което научаваме чрез обуздаването на ума, така че да може да се увеличи вероятността пробуждането да се случи, по някакъв начин като се развържат връзките в рамките на самоструктурата.
Понякога казват, че пробуждането става случайно, но практиката те прави по-податливи на инциденти. Техниките и практиките могат да бъдат много полезни за това да станеш по-податлив на инциденти. Но в даден момент те трябва да бъдат прекратени. Защото ако умът непрекъснато практикува нещо или друго, тогава умът има контрола, умът е на шофьорското място.
Така че тези практики са полезни, много полезни като стъпки към изграждането на самоорганизацията – може да се каже, че те издигат самоорганизацията до по-ниско ниво, така че тя да стане по-пропусклива към истинската ни природа. Парадоксът с практиката е, че когато най-накрая се пробудим, осъзнаваме, че всички тези практики са били извършвани от фалшивия аз, от характера в VR играта, а истинският аз никога не е бил обвързан.
Всичко, което трябва да направите, е да се откажете от предпочитанията на егото, да се откажете от фиксирането върху нещата. Всичко в областта на променящите се явления не е истинската същност.
Ти, когото смяташ, че си, и ти, с когото винаги си се идентифицирал, никога няма да се събудиш. Ти се събуждаш от този образ. Ти се събуждаш от заблудата, че си този обусловен образ.
Така че когато хората идват на тези ретрити, те си мислят, нали знаете, че малкото мен ще се събуди и нещо велико ще се случи. Но в даден момент малкото мен никога няма да го направи. Трябва да се откаже, трябва да се провали. И само в този провал осъзнаваме кои сме всъщност, винаги сме били наясно с това, винаги сме били присъстващи. Просто се привързахме към този образ и вярвахме, че сме този.
[Рупърт Спира]
Моето духовно търсене започна с класическите съвети на веданта, които представляваха път на преданост, включващ медитация с мантри, която практикувах много усърдно в продължение на 20 години. А медитацията с мантри включва фокусирането на вниманието върху определен звук и постепенно този звук избледнява. Обаче наистина когато попаднах на пряката пътека, моята духовна страна наистина достигна своя връх. Защото в този пряк подход ние не отделяме вниманието си към нищо, дори и най-финото, като например мантра, звука, дишането… позволяваме на вниманието да потъне навътре или назад към своето източние.
[Разказвач]
Нека използваме аналогия. Представете си, че гледате живота си на телевизионен екран. Вие се идентифицирате с героя на екрана. Ден след ден, година след година. Вие ставате част от историята на героя, когато изведнъж се събуждате от нея и забелязвате екрана, на който се появява този герой, и осъзнавате, че не сте този герой, който сте гледали.
Обектите могат да идват и да си отиват на екрана. Героите идват и си отиват, но екрана остава непроменен. Героят може да се намокри. Екрана не се намокря, героите могат да бъдат разстроени, но екрана не се разстройва. Без екрана героите нямаше да съществуват още, а екрана остава незабелязан. Героите водят своите сценарии на живот.
Осъзнаването е като екрана. Това е като пространството, в което идват и си отиват всички мисли, движения, всички състояния на съзнанието; мислите, усещанията и целият външен свят се появяват на екрана, непрекъснато променящи се. Но екрана не се променя. Това е умът, който променя състоянията чрез човешкия опит. Но има нещо вътре в вас, което остава, нещо, което е постоянно присъстващо, което е осъзнато за тези променящи се състояния и това е съзнанието или нашата истинска природа.
Докато съществува привързаност към персонажа на екрана, чувството, че съм персонаж, тогава ще има страдание, Мая – илюзията за себепознанието. Нищо, което можете да направите като персонаж в драмата на живота си, няма да ви освободи. Независимо дали следвате сценария в драмата на живота си или се бунтувате срещу него. Ако действате от гледна точка на персонажа, тогава ви хваща илюзията.
Престанете да се идентифицирате с това, което се вижда на екрана; осъзнайте, че всичко е временно; спрете да реагирате на мислите и да третирате програмата като реалност. Ако откъснете вниманието си от екрана, като насочите осъзнаването към самия себе си, ще се случи нещо неописуемо. Самата осъзнатост се събужда.
Това не е събитие. Събитието е това, което се случва на екрана. Пробуждането е просто признаването на екрана, който винаги е бил там.
Не вярвайте на следващия си мисъл. Вместо това обърнете вниманието си към самата осъзнатост.
[Рупърт Спира]
Винаги съм бил себе си. Моят смисъл на себепознанието ме води през целия ми живот. Той остава постоянно присъстващ през целия ми живот. Какво е това, което е присъщо в мен сега? Това беше присъщо вчера, миналата година, преди десет години и когато бях двегодишно дете. Какво е това съществено Аз или аз? На кого се случва цялото ми преживяване? Това е признаването на същността на това единствено Аз е великата тайна на живота. Това е пряката път към мира и щастието.
[Нейл Доналд Уолш]
Това не е нещо, което човек инициира. Това е нещо, което човек разпознава. Да го възприеме отново означава да узнаем отново това, което сме знаели от самото начало, но просто сме забравили или отричали или не сме успели да повярваме в него, така че не можем да инициираме близост с Бога; можем просто да признаем, че това винаги е било там и винаги е било така.
[Лох Кели]
Само това пряко насочване към пробуждането на това, което вече е тук, ми позволи да открия нов начин на съществуване и да постигна нов етап на развитие.
[Лиза Натоли]
Много хора смятат, че е невъзможно или твърде далечен цел да опознаем себе си и собствената ни цел като учители само заради собственото си пробуждане. Наистина исках да го направя много практично и докосващо до земята. Обичам да уча хората, че това е на разположение на всички.
[Рупърт Спира]
Ако вярваме и чувстваме, че сме временна, крайна и отделна субект, тогава, независимо дали го знаем или не, търсим мир и щастие. С други думи, не е възможно да бъдеш отделна субект, да се чувстваш като такава и да не търсиш щастие. Така че в този случай се налага да преориентираме търсенето на щастие. Вместо да търсим щастие в обективния смисъл на преживяването, да търсим щастие в себе си. Така че духовната практика, която е необходима, е да насочим вниманието си или по-точно да отпуснем вниманието си към източника му.
Чиста осъзнатост, вместо насочена към обект, субстанция, дейност, връзка и т.н. Така че духовната практика, ако можем да я наречем практика, би била това отпускане на вниманието, това спускане на вниманието в сърцето на осъзнатостта, отдръпването от съществуването като съществуване.
[Нейл Доналд Уолш]
Любовта. Любовта е моят истински аз. Това е моята истинска природа, чистата любов към всички и всичко във всеки аспект на живота. Дори и към нещата, с които не съм съгласен.
[Рупърт Спира]
За онзи, който е разпознал природата на своето съществуване, той познава своето съществуване като източник на мира и щастието, за които копнее. Така светът вече не се превръща в мястото, в което той търси щастие и удовлетворение. Това не означава, че такъв човек вече няма желания, но тези желания не съществуват с цел да задоволят чувството на липса, характерно за отделната личност.
По този начин човек намира източникът на щастието в себе си, а желанията му идват от този смисъл на щастието. Те не се стремят към него. Например, в сферата на взаимоотношенията това има огромно значение за нашите взаимоотношения. Ние вече не търсим друг, който да задоволи нуждите ни. Търсим друг, който да сподели с нас преживяването на щастието, което вече имаме. И това освобождава приятелите ни от невъзможния товар да осигуряват щастие на една алчна и неудовлетворена личност.
[Нейл Доналд Уолш]
Нищо не се случва в живота ми, което да не ми носи полза или няма да ми донесе полза в смисъл, че всеки момент, всяка дейност, всеки резултат ме движат напред в процеса на еволюцията на моята душа. И затова дойдох в физическата реалност, за да се развивам.
Въпрос IV
Останете отворени.
Чувствайте вътрешната си жизненост и позволете на енергията да циркулира свободно.
Не се опитвайте да направите нещо да се случи.
Кой е наясно с тази енергия, с това вътрешно жизнено състояние?
Обърнете внимание на склонността на ума да контролира и манипулира, за да се ангажира без да използва паметта или езика ви.
Кой сте вие отвъд ума и сетивата? Кой сте вие? Кой е осъзнат?
[Лиза Натоли]
Много хора, които за първи път чуват тези идеи, никога не са чували за идеята за "аз". Има много такива. В моето разбиране има два различни лагера от хора. Има тези, които са на духовно пътешествие и са чували тази идея за опити да достигнат до "аз". Те се стремят да бъдат себе си. Те търсят и търсят. А има и други хора, които просто са живели живота си. Знаете ли, преди никога не са чували за тези идеи. Никога не са чували за "Знайте себе си". И много хора мислят, че "знайте себе си" означава да познавате тялото си. "Знайте себе си", "бъдете себе си", "бъдете автентични". Това, което всъщност означава, е да познаеш себе си – да знаеш коя си всъщност, да познаеш истинската си същност. Да познаеш наистина своята истинска природа.
[Рупърт Спира]
Думите "Знайте себе си" са издълбани на входа на храма на Аполон в Делфи и като такива стоят като покана за човечеството в зората на западната цивилизация. Представлявайки, че познаването на себе си е наистина основата на всяка цивилизация. Защо? Защото ние самите сме в центъра на целия си опит – каквото и да преживяваме, ние сме тези, които го преживяваме.
Каквото и да мислим и чувстваме, нашите мисли и чувства възникват от името на нашето собствено Аз. Каквото и да правим и с кого се свързваме, ние извършваме тези действия и изграждаме тези взаимоотношения в служба на нашето собствено Аз. Така че нашето Аз стои в центъра на нашето преживяване. Така че какво може да бъде по-важно от да се опознае природата на нашето Аз и би ли възможно да се опознае природата на каквото и да било друго, ако първо не се опознае природата на това, което познава тази природа?
[Нейл Доналд Уолш]
Мисля, че пробуждането означава да сложим край на кошмара и да влезем в съня. С това имам предвид, че заслужаваме най-накрая да се отървем от кошмара, който ни е внушаван за живота, за Бога и за самите нас. И да влезем в съня на най-голямата ни идея. Често се питам: „Как би изглеждал вашият живот, ако откриете, че сте стъпили на най-висшата, най-велика и най-прекрасна идея, която някога сте имали за Бога, за живота и за самите вас?“
[Рупърт Спира]
Тази реализация на истинската ни природа е не само признание, което приключва желанието ни за щастие в света. Това е също така признание, което ни дава възможност да живеем по начин, съответстващ на разбирането, че на най-дълбоко ниво всичко и всички са едно. Този разбиране би довело до доброта, състрадание, справедливост, толерантност и разбиране в нашето общество. Този разбиране би революционизирал нашето общество като човечество.
[Разказвач]
Ако се отървем от егоистичните подходи, науката, религията, политиката и икономиката започват да отразяват вечната мъдрост. Независимо дали това са местните традиции, които осъзнават великата мъдрост във всичко, или египетските комедийни традиции, които описват еволюционния път на човека от ниския скарабей до единствения източник. Или когато чуваме думите на мистиците от християнските, индуистките, мюсюлманските или будистките традиции, или ученията на Платон и Плутон, ние откриваме, че тези, които са осъзнали своята истинска природа, говорят за групировки, за съзнателни действащи лица; разбира се, те използват езика на своята култура и време, за да изразят едната вечна истина.
В науката вече започва да се вижда не свят от безсъзнателни частици и полета, а вселена, съставена от съзнателни агенти. В света на науката се появява нещо ново. Както каза Никола Тесла, в деня, в който науката започне да изучава нефизическите явления, тя ще постигне повече напредък за една десетица години, отколкото през всички предишни векове от своето съществуване. Този ден е днес.
[Доналд Хофман]
Всеки път, когато имаме математически точен напредък в науката, това отваря нови технологии, които приличат на магия в сравнение с това, което имахме преди. Така че моето усещане е, че тази теория за съзнателните агенти извън пространството и времето ще ни предостави технологии, които ще бъдат наистина изумителни. Например в момента повечето галактики, които виждаме, според мен 97% от тях, никога не можем да стигнем до тях, които се отдалечават от нас по-бързо от скоростта на светлината, така че те не се движат в пространството по-бързо от скоростта на светлината. Самият космос се разширява толкова бързо, че скоростта, с която се отдалечава от нас, е по-голяма от скоростта на светлината. Така че никога не бихме могли да пътуваме през космоса, за да стигнем до 97% от галактиките, които виждаме. Така че има цялото това пространство навън, което ни привлича и ни казва: „Здравей, тук сме и никога няма да можем да дойдем при теб.“
Това е ако преминете през пространството. Но какво става, ако осъзнаете, че пространственото време е просто вашата слушалка? Това е просто формата на играта и вие не сте заклещени вътре в слушалката. Можете да играете с софтуера, който управлява играта. Така че е като някой, който е в Grand Theft Auto. Вие сте самият играч. В Wizard of Grand Theft Auto, така че знаете как да използвате колата и да шофирате по пътищата и можете да победите всички в играта. Но какво става, ако всъщност знаете софтуера, който управлява Grand Theft Auto? Така че изваждате бензина от резервоара на магьосника. Можете да им счупите гумата. Можете да промените геометрията на пътищата. Можете да правите каквото искате.
Така че, след като разберем как работи нашият часовников часовник, няма да се налага да пътуваме през пространствено-времевия коридор до галактиката Андромеда, което би отнело 2,4 милиона години. Можем просто да обиколим пространствено-времевия коридор.
[Нейл Доналд Уолш]
Виждам света около мен като стъпване в по-тихо изражение и преживяване на това какво означава да бъдеш човек и какво означава да бъдеш аспект на божествеността. Не мисля, че имаме неограничено време. Имам усещането, че времето изтича, че сега или никога няма да имаме време. Мисля, че сме на правия път. Имам усещане за оптимизъм, че благодарение на видовете възможности, които виждаме днес в света, за да споделяме мощни и важни идеи, които преди няколко години не сме смятали за възможни, се създава възможност да стигнем до това критично количество, до това да достигнем критичното количество, преди времето ни да изтече. Но бихме били погрешни, ако мислим, че имаме неограничено време на тази планета.
[Дан Шмид]
Когато всеки отделен човек решава да се подчини на условията, обусловени от характера си, тогава той вече не действа като егоично същество. И това води до трансформация на планетата. Това води до новото земно тяло.
[Нейл Доналд Уолш]
За живота, какъвто го познаваме в момента на тази планета. Мисля, че трябва да направим някои промени и да ги направим бързо, драстично и радикално. Ако искаме да видим това утре, за което всички сме мечтали.
[Рупърт Спира]
Така че, би ли това разбиране станало широко разпространено през нашия живот? Виж, защо не? Да.
[Нейл Доналд Уолш]
Проблемът, пред който сме изправени в момента, е че нищо не работи и е дошло времето да се изправим и да кажем, че това е вярно. Със сигурност можем да направим по-добре от това. Със сигурност можем да разширим разбирането си за това кои сме всъщност и да изразим истинската си природа. Трябва да обърнем внимание на околната среда, на политиката, на икономиката и на духовния процес и на тази планета.
Защото проблемът в света днес не е политически проблем. Не е и икономически проблем. Не е и социален проблем. Това е духовен проблем, който е свързан с нашия ангажимент. Ние просто се възползваме от най-висшето духовно доверие. Това не е философия на Новия Ера. Тези идеи съществуват от хиляди години.
[Разказвач]
Вечната мъдрост е изразена чрез безброй традиции и култури и, подобно на самата осъзнатост, винаги е била скрита от очите на хората. В християнството гностическият Евангелие на Тома съдържа директни указания за истинската ни природа. Учениците попитаха Исус: Кога ще дойде Царството? Исус каза: „Това няма да стане, ако чакаме.” „Това няма да бъде нещо като „тук е и там е“. По-скоро Царството на бащата се разпростира върху земята и хората не го виждат.“
Царството не е тук или там, осъзнаването не е тук или там. То не е фиксирано във времето и пространството. Ако чакате нещо да се случи, някаква външна проява или някакво състояние, някакво издигане, някакво изцеление или някаква енергия, тогава вашето обусловено съзнание продължава да търси. То продължава да посредничи в вашето преживяване на настоящия момент.
В будизма се казва, че сансара – света на страданията – и нирвана – светът на освобождението – не са два отделни свята. Те са едно и също нещо.
Ние не манипулираме или променяме нещата, за да постигнем някаква мистична реалност. Когато се пробудим, съвършенството на света се разкрива директно в същността си.
Въпрос V
Може ли просто да бъдеш тук и сега в този момент, без да бъдеш подтикван от търсещото ума?
Може ли да се примирим с този момент такъв, какъвто е?
Да бъдеш просто?