Живеем в един поляризиран свят.
Живеем в един все по-поляризиран свят, където различията в мненията се посрещат с враждебност, а не с разбиране.
Но какво, ако има и друг начин? Какво, ако можем да преодолеем ограниченията на дуалистичното мислене и да подходим към политиката със състрадание и яснота?
Недуалността е нещо, което осъзнаваме, когато преживеем директно кои сме ние отвъд името и формата. Древните традиции наричат това с много имена – Самадхи, Мокша, Освобождение, Царството Божие.
Чрез дълбоко вътрешно проучване започваме да виждаме предубежденията и привързаностите на собствения си характер и нашите собствени филтри. Естествено ще трансформираме разбирането си за политиката и ще насърчим един по-хармоничен свят.
Недуалността се осъзнава, като се откажем от идентифицирането с ролите, които сме играли, и се пробудим директно към истинската си природа – нещо, което не може да бъде описано с думи или разбрано аналитично.
Самадхи е пробуждане от заблудата, че сме отделни, независими същности, и има пряко знание, че всичко е част от едно цяло.
Мъдростта на третия дзен патриарх предлага дълбоко прозрение в същността на недуализма. Той е казал известните думи: "Великият път не е труден за онези, които нямат предпочитания."
Когато и любовта, и омразата липсват, всичко става ясно и неприкрито. Направи обаче и най-малкото разграничение и небето и земята се отделят безкрайно едно от друго. Ако желаеш да видиш истината, не поддържай никакви мнения “за” или "против" каквото и да било. Да противопоставяш това, което харесваш, на това, което не харесваш, е болест на ума.
Предпочитанията са в основата на егото — в основата на мисълта за "аз" — и по самата си същност създават разделение. Те установяват йерархия на ценностите и са в основата на всяко насилие. Егоистичната мисъл по своята същност е насилие, а именно предпочитанията подхранват конфликтите, когато тези егоистични резултати не се осъществят.
Липсата на предпочитания не означава апатия или безразличие. Тя означава да подхождаме към ситуациите с отворен ум и готовност да приемем нещата такива, каквито са. Това ни позволява да виждаме нещата по-ясно, без изкривяванията, причинени от нашите собствени предубеждения и желания.
Когато всеки се откаже от собствената си егоистична програма, животът тече по-свободно. Някои погрешно тълкуват това учение като призив към откъсване, което би могло да доведе до безразличие или апатия. Критиците ще кажат, че е важно да се грижим дълбоко за определени ценности и да се застъпваме за тях. Но това е дълбоко неразбиране на пътя към пробуждането.
Когато се откажем от собствените си егоистични цели и предразсъдъци, действията ни произтичат от истинско състрадание и любов, вместо да се фокусираме върху това, което е само в наша полза. Да обичаш означава да бъдеш едно с.
И означава да смирим егоистичния ум. Великият път включва извеждането на обикновено несъзнателното човешко его в съзнанието. Става дума за разпознаване на дуалистичния механизъм, който обвързва чувството за “аз” със света на формите и поддържа страданието чрез тези привързаности.
Има една поговорка: “Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува.” Където отива вниманието, там тече енергията. Като се съпротивляваме на каквото и да е в нашия вътрешен или външен свят, ние даваме сила на егото. Глупаво е да се съпротивляваме на това, което е, защото то вече е. Просто добавяме още страдание, ако му се съпротивляваме. Първата стъпка към освобождението е да видим безумието в съпротивата срещу нещо, което вече е.
Немският философ Хегел е казал: "Злото се крие в самия поглед, който възприема злото навсякъде около себе си." Когато определяме себе си като добри, а другите като зли, създаваме вътрешна и външна съпротива и подхранваме егоистичната привързаност, като даваме сила на собственото си его. Превръщаме се в самото нещо, на което се съпротивляваме.
По същия начин Йохан Волфганг фон Гьоте е казал: "Човек вижда в света това, което носи в сърцето си." Всичко и всеки, когото отблъсквате, се превръща в източник на вътрешна борба — един вид вътрешна сянка, която ще продължи да ви следва, докато не включите светлината на съзнанието.
Вместо да се опитвате да елиминирате хора и неща, които ви причиняват дискомфорт, приемете ги – не като им давате контрол, а като ги посрещнете с отвореност и разбиране. Чрез това приемане те губят властта си над вас, превръщайки се в енергии, до които имате достъп и които можете да разберете. Те стават естествена част от пълното преживяване на това да сте осъзнати, живи и присъстващи.
По този начин всички аспекти на себе си се събират отново, хармонизирайки се в едно цяло.
Ние не виждаме нещата в света такива, каквито са; виждаме ги такива, каквито сме ние самите. Когато променим себе си, променяме света, който възприемаме. Емоционалната и духовната зрелост включва преоткриването на връзката между всяка част от себе си, без да се пренебрегва, отрича или скрива нищо — което позволява истинска цялост.
Пътят без път към освобождението за всички е всеки индивид да опознае себе си и, като се пробуди за своята истинска природа, да види тази истинска природа във всеки и във всичко.