Аналогията с "Езерото на ума"
Умът е като езерце, а мислите са като вълни или вълнички по повърхността му.
Какво можете да направите, за да успокоите езерото? Колкото повече се опитвате, толкова повече го разбърквате.
Не можете да го изравните или да го изгладите насила – ще предизвикате още повече вълни.
Просто го оставете на мира и то ще се успокои. Оставете ума на мира и в крайна сметка той ще стане като огледало.
Луната се появява, когато езерцето е спокойно. Първоначалното "аз" се осъзнава, когато умът е спокоен. Не бъркайте отражението на луната в спокойното езерце с самата луна.
Първоначалното „аз“ не е нито близо, нито далеч. То е отвъд спокойствието и движението на ума.
Сочейки директно към човешкия ум, вижте собствената си природа и станете Буда. Отпуснете напълно всички дейности на ума и сетивата.
Какво остава? Не търсете нищо. Първоначалното „аз“ не е нещо, но не е и нищо. Щом веднъж сте видели луната, когато погледнете отново към езерото, ще можете да я разпознаете във всяко отражение.