Основни медитации от Центъра "Самадхи"
Част 4 – Познай себе си
Този запис не е всъщност водена медитация в смисъл, че няма да има инструкции, които да следваш. Аз се обръщам директно към онази част от теб, която е отвъд мислещия ум, затова се постарай да не слушаш с аналитичния си ум. Не се опитвай да научиш нищо от тези думи. Вместо това позволи на думите да създадат отвор, пространство, в което да влезеш, резонанс.
Думите, които се изричат, са указания към нещо, което изисква скок в неизвестното. Древният императив "познай себе си" сочи към това пътуване на откриване на СЕБЕ СИ, което е отвъд мисленето и сетивата. Той сочи към осъзнаването и обединяването с нашата истинска природа. Това обединение е Самадхи. То не е някакво мистично или променено състояние – всъщност ние сме в променено състояние през по-голямата част от времето – състояние на заблуда, Майа, идентифициране с формата и мисълта.
Пътят към осъзнаването е едновременно изследване, за да откриваш все повече и повече от себе си, и в същото време мъдрост да се идентифицираш с все по-малко от себе си. Ин аспектът на медитацията е да приемеш "това, което е" без съпротива. Ян аспектът е да си напълно присъстващ, напълно осъзнат; съзнание, което по самата си същност прониква в това, което Е.
И двете се практикуват едновременно. Да си присъстващ и да приемаш това, което е, не са дейности в обичайния смисъл. Да си присъстващ или да си присъствие – просто да си това, което винаги си бил – означава просто да си отворен и възприемчив към това, което Е. По същия начин да бъдеш в състояние на несъпротива или да бъдеш безпристрастен означава просто да си отворен и възприемчив към това, което Е – към полето на променящите се явления. Най-напредналата медитация е да се научиш да не правиш нищо, като осъзнаеш какво вече прави умът и го отпуснеш.
В предишните медитации използвахме дишането като мост, за да се закотвим в настоящето, да се заземим в реалното, да проникнем в това, което прави моделите на подсъзнателния ум съзнателни. Ние проникваме в мислите и усещанията, които възникват и отминават в цялата структура на тялото. Наблюдаваме тези сурови данни на едно фино ниво на ума, преди да ги етикетираме и преди да правим разграничение между това и онова. Полето на промяната е всичко, което е непостоянно.
Наблюдаваме самата непостоянност, целия феноменален свят като поле от променяща се енергия; ‘анника’. В медитацията практиката е винаги да сме наясно с възможно най-фините аспекти, изостряйки ума, за да наблюдаваме скритите несъзнателни дейности на структурата на Аз-а. Когато наблюдателят започне да изчезва или да се слива с наблюдаваното, сензорните данни стават по-вълнообразни, по-течни или свободно протичащи. Нашето съзнание става ЕДНО с първоначалния дъх, първоначалния творчески израз, наречен "прана"; самата чиста жизнена сила.
В йогическите традиции прана е оживяващият принцип на вселената. Този оживяващ принцип притежава своя собствена вродена интелигентност. Това е интелигентността на тялото, която знае как да се лекува, как едновременно да бие сърцето, да усвоява храната, да диша и да разпределя дишането из цялото тяло и така нататък. Прана е първичният импулс на разширяване и свиване, божественото слово, логосът, спиралата на живота, нашият първоначален модел, който е ДНК-то, с което сме родени в това човешко тяло.
Наблюдавайте реалността такава, каквато е в този момент; полето на промяната. Сега, има ли нещо, което ви убягва? Има ли някакъв фин аспект или измерение на реалността, за което не сте наясно? Нещо, скрито на пръв поглед? Какво е това, което е отговорно за променящото се поле на явленията? Откъде възниква? Какво е това в мен, което движи вдишването и издишването? Какво е това, което ми позволява да виждам, мисля и чувам? Това не са въпроси, на които трябва да се отговори с ума. Но това, към което те сочат, към което сочи изследването, се разкрива, когато мислителят престане да съществува.
В Упанишадите се казва: "Не това, което вижда окото, а това, чрез което окото може да вижда – само това е Брахман, вечното." Не това, което виждам и мисля, а ТОВА, чрез което мога да виждам и мисля – само ТОВА е Брахман, или нашата истинска природа. Не става въпрос за конкретни мисли, образи и звуци. Осъзнайте онова, чрез което те са възможни; източника, от който възниква цялото феноменално поле, което бихте могли да наречете основата на вашето съществуване.
Основата на вашето съществуване не може да се разглежда като обект или субект – тя е това, от което възникват виждането, мисленето и всички явления. Това е великата тайна на вашето битие, вечно присъстващото ‘АЗ СЪМ’ – Съзнанието остава осъзнато за себе си като съзнание. Няма усещане за "аз", който вижда. Няма "аз", който вижда, няма “аз”, който чува, няма "аз", който мисли. Виждането, чуването и мисленето – тези неща просто се случват, но аз не съм въвлечен в тях.
Съзнанието остава незаплетено, отвъд, осъзнаващо себе си. Бъдете свидетел на свидетеля, наблюдавайте наблюдателя. Първо ще има идентифициране с ограниченото "аз" и функционирането на скандхите, с фалшивото “аз”, с променящото се "аз". Ще има свидетел и това, което се наблюдава. Но в крайна сметка тази дуалност се разпада. Осъзнава се трансцендентното измерение на недвойствеността. Не можете да си представите какво е Самадхи. Не търсете нищо и не пренебрегвайте нищо. Бъдете упорити. Стигнете до точката, в която сте непоклатими. Не става дума, че умът ви става непоклатим, а че осъзнавате онази част от вас, която не идва и не си отива.
Подобно на Буда под дървото Бодхи или на Христос на кръста, вашата медитация създава условия, от които егоистичното ‘аз’ не може да избяга. Каквато и болка или екстаз да възникнат, човек не реагира. Осъзнаването остава върху усещането "АЗ СЪМ" или, ако предпочитате този език, бихте могли да кажете – с Бога. Отворете се отвъд болката и удоволствието, отвъд комфорта и дискомфорта. Отвъд "аз"-а и “не-аз”-а. Отвъд възприятието и невъзприятието.
Има две фундаментални измерения или два аспекта на човешкото съществуване: това, което се променя, и това, което не се променя. Умът или структурата на "аз"-а е това, което създава това разделение, за да можем да имаме човешки опит, който се разгръща във времето. Но изпитвайки това уникално ограничение, сме забравили истинската си природа. Сега е време да си спомним.
Това, което се променя, може да се нарече относително. Когато отстраните всичко относително, всичко, което се променя, оставате с абсолюта; чистото осъзнаване или "Аз съм-ността". Това, което не се променя, е абсолютът. Как осъзнаваме абсолюта? Както сме повтаряли многократно в тази серия от медитации, няма “как да”. Винаги умът е този, който иска да знае “как”, но умът не може да го направи. Ние пречистваме ума, като отделяме съзнанието от него.
Като не реагираме на нищо, което възниква. Това изисква огромна работа, но не работата на "правенето". Нашата заетост с "правенето" е препятствието. Всяко ‘как’ е продукт на ума и ще доведе до безкрайно правене и безкрайно търсене. Когато няма търсене от страна на ума, тогава може да се осъзнае, че относителното и абсолютното са създадени от ума. Формата е точно празнота, а празнотата – точно форма. Празнотата, която танцува света в съществуване. Да разбереш тази връзка между относителното и абсолютното е Пражна; мъдростта на великата реалност.
Да живееш с тази мъдрост означава да танцуваш свободно между света на времето и безвремието. Не става въпрос за това да се откажеш от материалния свят в полза на някакъв духовен свят – да се откажеш от едно нещо в полза на друго. Никога не става въпрос за "това или онова" – винаги е "това и онова". Винаги е цялостно. Не е някакво променено състояние, някакво състояние, което ще настъпи в бъдещето, някакво мистично състояние. Това е вашето състояние на съществуване точно сега – вашето преживяване на този свят, на тази реалност, без посредничеството на егоистичната мисъл.
Учението е толкова просто и толкова фино, че умът ви винаги ще го пропуска. Ако по време на вашата медитативна практика умът ви се опитва да разбере как да направи нещо, как да осъзнае истинската ви природа, тогава сте пропуснали същността на медитацията. Ако умът ви контролира вашата медитативна практика, ако има някаква идентификация с използваната техника или действие, тогава активността на ума ще продължи да ви отвлича от осъзнаването на истинската ви природа.
Използваме „медитация“ като глагол – „да медитирам“ –, но всъщност това не е глагол. Колкото повече сте В медитация, толкова по-малко има някой, който прави нещо. Загадката за пробуждането е, че умът действа на много нива, за които не сме наясно. Не знаете това, което не знаете. Ако е несъзнателно, то по дефиниция не сте наясно с него. Има скрити нива на Аз-а, които са дълбоко несъзнателни, като стиснат юмрук, който държи Аз-а на място. Не можем да отпуснем този юмрук, докато не бъде разкрит, проникнат от осъзнатост и превърнат в съзнателно.
Медитацията се състои в разкриването на това, което вече е там – в разкопаване, в работа с голяма концентрация и убеденост, с решителност и осъзнатост, в разкриване на първоначалната тайна, от която възникват всички явления. Когато тайната бъде разкрита, се разкрива не само божествеността на собственото ти същество, но и божествеността на всички неща. Буквално няма „аз“, който да се пробуди. Окото, за което си мисля, че съм аз, се пробужда към единствената истинска природа, от която възниква всичко. В медитацията дълбоките подсъзнателни модели на структурата на „аз“-а могат да ни бъдат разкрити, когато наблюдаваме полето на промяната без реакция, без съпротива на всички различни слоеве на ума.
Грубият физически слой, слоят на мисленето и езиковата матрица, която създава външната реалност, както и по-фините слоеве на шаблоните – архетипните слоеве, свързани с висшия ум. И накрая Ананда или слоят на Блаженството. Да осъзнаеш Самадхи означава първо да разкриеш, а след това да осъзнаеш празнотата на всички тези слоеве на ума, да се откъснеш от или да се откажеш от идентифицирането си с всички нива на „аз“-а, от грубите до фините. В „Сърдечната сутра“ се казва, че при осъзнаването на празнотата на петте скандхи, празнотата на структурата на „аз“-а, Бодхисатва се пробужда, осъзнавайки своята истинска природа.
Ние осъзнаваме истинската си природа по отрицателния път, който християнските светци наричаха „via negativa“, а в даоизма – „у-вей“ (wu wei); неправене. По подобен начин в Адвайта Веданта се използва терминът „нети нети“, което означава „не това, не онова“. Разбираш какво си, като осъзнаеш какво НЕ си. Наблюдавайки всичките си променящи се мисли и усещания – от грубите до фините – осъзнаваш, че всичко е непостоянно. Какво остава? Не можеш да търсиш нищо – нито субект, нито обект.
Истинското „аз“ е това, което стои зад гледането – зад търсенето или стремежа. Вие вече сте това, което сте търсили. Отпуснете се в не-действието. Откажете се от всякакво търсене и се предайте на сърцевината на вашето същество. Точно както окото не може да види само себе си, така и свидетелят не може да бъде свидетел на самия себе си. Можем да наблюдаваме телесните си усещания, мисли, емоции, дейностите на ума, но КОЙ наблюдава всичко това, което се променя? Има част от вас, която е неизменна, незасегната от всичко, което възниква и отминава. Не можете да я откриете, защото тя Е това, което гледа.
Не позволявай на ума да се намесва. Гледай директно към ума, осъзнай истинската си природа и се пробуди. Осъзнай своето „Аз“, което е отвъд мисленето и усещанията. В Самадхи се случва нещо като чудо – разпознаване на измерение отвъд движението и неподвижността. Но е невъзможно да се предаде с думи какво е това. То не е отделено от самите нас, но докато не бъде осъзнато КАТО самите нас, то е в латентно състояние, сякаш заспало. Вие СТЕ това присъствие.
Мъдростта може само да се роди. Праджня може само да се роди, и когато се роди, тогава осъзнава, че никога не се е раждала. Смъртта и раждането са част от идентифицирането с формата. Това, което се случва, е пробуждане, спомняне или разпознаване. Първоначалното БИТИЕ, основата на съществуването, не може да бъде принудено от ума да се пробуди. То буквално се пробужда към себе си. Пробуждането е прекратяване на идентифицирането или обвързването с ограниченото „аз“.
Това пробуждане може да се случи във всеки момент от вашето пътуване. Обикновено то е само временно отваряне и може лесно да се изгуби, щом енергията започне да се връща към старите обусловени модели и дейностите на ума. Умът може да си присвои преживяването на пробуждането. Структурата на „аз“-а иска да вярва, че ТЯ е пробудена или че ТЯ е просветена. Пробуждането към истината е наричано „портата без порта“, портата, през която никой не може да мине.
Това е портата на мъдростта; осъзнаването на праджня или панна, осъзнаването на Христовото съзнание, Буда-природата. Няма порта, през която да се влезе във великата реалност, но има безкрайни пътища. Пътищата, Дхармите, са безкрайна спирала без начало и без край. Никой не може да премине през портата без порта – никой ум никога не е разбрал как. Никой ум никога не я е преминал и никой никога няма да я премине. Как да се премине? Няма „как“.
Никой не може да премине през портата без порта, затова бъди никой. Осъзнай анната – липсата на „аз“. Твоят ум е този, който създава портата, бариерата между вътрешното и външното. Нека умът стане празен, празен до най-дълбоките си дълбини. Не позволявай нищо да се крие в подсъзнанието. Нека дори подсъзнанието да бъде прозрачно. Нека умът бъде спокоен до най-дълбоките си дълбини и ще откриеш, че няма порта. Бъди спокоен и познай.