Освобождението е, когато човек осъзнае празнотата на всички аспекти на майя, или всички аспекти на душата. Това не е просто интелектуално осъзнаване, а пробуждане на самата празнота като неразделна от всички неща. Освобождението е срив на дуалността или привидното разграничение между душа и не-аз. Душата е точно празнота (шунята), а празнотата е точно душата. Първичната празнота се пробужда като душа.
Съществуват много модели за развитие, които описват структурата на себе си, като например йерархията на Маслоу, спирална динамика, различни модели, базирани на чакрите, сефирот от Кабала или великата верига на битието, описана по различни начини от Платон, Плотин, както и от мистици като Шри Ауробиндо. Всяка зряла духовна система, която отразява вечното учение, ще има някакъв модел на развитие. Много от западните психологически модели, като йерархията на Маслоу, са непълни и всъщност завършват там, където някои от източните модели едва започват, тъй като знанието за по-висшите светове отдавна е забравено. Всяка система е уникална леща, през която да погледнем, предлагайки различна перспектива и различен езиков шаблон, който да насочва към масата от явления, съставляващи себе си, което расте и се променя във времето. Важното не е да вярваш или да приемаш една система като истинна, а да видиш към какво всички те насочват в себе си; да осъзнаеш своите несъзнателни части.
Ранният будизъм и индуизъм говорят за “три свята“, ”три сфери“, ”три нива на съществуване“ или ”три измерения“. В Гаятри мантра от Риг Веда, един от най-старите ведически текстове, се говори за пробуждане в трите свята. Ведите са нещо като “химни” за пробуждане към истинската същност на човека. Гаятри се смята от йогите за същността на Ведите, или майката на Ведите, и квинтесенцията на божественото знание. В нея се казва, че човек трябва да пробуди всички три свята – грубия, финия и причинния – за да постигне освобождение от илюзията. Друг начин да се каже това е, че човек трябва да осъзнае празнотата на всички три свята, насочвайки съзнателното си внимание към всеки свят, без да се идентифицира по никакъв начин със себе си в тях.
“Ом Бхур Бхува Сваха”
Събудете трите измерения (грубо, фино, причинно)
Всяко царство е слой на майя или слой на душата/структурата на Аз-а, който е като воал върху нашата истинска същност. По същия начин Буда е казал, че човек трябва да осъзнае празнотата на 5-те скандхи или агрегата от умствена материя, цялата структура на Аз-а, за да осъзнае Нирвана. 5-те скандхи са функционален модел на функционирането на структурата на Аз-а. Броят на разделенията не е важен, стига моделът да посочва всички аспекти на структурата на Аз-а.
Друга концептуална гледна точка може да бъде намерена в Упанишадите, които разграничават структурата на аз-а на 5 обвивки, наречени коши. Кошите са слоеве на мая или илюзия, които покриват душата и същевременно са проявления на душата. Ще използваме системата на кошите като пример за концептуална рамка за вътрешно изследване.
Първият херметичен принцип за самопознание е “Всичко е ум; Вселената е ментална”.
Всяка коша или обвивка на майя може да бъде описана като ниво на съзнание, което съществува в континуум или матрица от явления, вариращи от груби до фини. Разклонените модели са едни от отличителните модели на съзнанието, които се намират на всички нива и фрактални мащаби на природата. Разклонените модели на съзнанието са открити в това, което се счита за празно пространство или тъмна материя, която е картографирана от Института Макс Планк в известната симулация “Millennium Run”. Празното пространство е като съзнание, изградено от това, което изглежда като неврони и невронни структури (виж изображението вдясно). Същите тези разклонени модели съществуват в най-малките атомни структури, в клетъчните структури и в макро мащаб, като разклонените модели на реки, мълнии и модели на движение на енергия. Съзнанието е фрактално по природа, показвайки свойства на самоподобие при различни мащаби на увеличение.
Можем да започнем да разбираме енергията и ума, като наблюдаваме създаването на фигурите на Лихтенберг, които са разклонените електрически разряди, създаващи характерни дървовидни структури, докато енергията преминава през различни среди. Фигурата на Лихтенберг показва как клоните, или Li моделите в природата, “търсят” нови връзки, нови възможности. Разклоняването е един от инструментите на вселената за прилагане на креативност или новост. Това, което се разклонява, е живо, растящо, разпространяващо се и изследващо; в известен смисъл, вид мислене.
Фигурата е създадена чрез инжектиране на трилиони електрони в блок от акрил с помощта на ускорител на частици с пет милиона волта. Когато наблюдаваме дървовидната структура, създадена от енергията, ние виждаме пътя, който енергията е извървяла през средата. Подобни разклонения или модели тип мълния могат да се видят при хора, които са били ударени от мълния.
Вчерашната съпротива, която създава разклоняване или обуславяне, се превръща в утрешен повтарящ се опит, и всичко се разгръща в едно вечно СЕГА. Карл Юнг казва: “Това, на което се съпротивляваш, упорства”. Когато има съпротива срещу това, което е, Вселената създава пътища, задържа модели и създава структура “Аз”, независима от останалата част на Вселената. Това е създаването на карма, което е просто тенденцията енергията да следва установени пътища. В матрицата на обусловения ум, която наричаме Вселена, енергията и мисълта циркулират през фрактални лабиринти, съществуващи в континуум от микро до макро нива, разклонявайки се и изследвайки безкрайно.
Физическата обвивка на мая (аnnamayakosha)
Физическата обвивка е умствена конструкция, създадена от сензорни данни, която формира възприятието за външен свят. Физическата обвивка е това, което създава илюзията за физическо тяло. С напредъка на модерността и науката сме развили голям капацитет да изследваме, проникваме и манипулираме ментално конструирания физически свят. При мнозинството от хората почти цялото съзнание обитава физическия слой и повечето човешки дейности протичат несъзнателно. Вярваме, че сме това физическо същество, а поведението ни е роботизирано и обусловено, повтарящо безкрайни модели, които са изцяло в полза на това илюзорно Аз. Физическата и менталната обвивка заедно съставляват консенсусната реалност, която повечето хора изживяват на Земята в момента.
Леонардо да Винчи е казал: “Човекът и животните са само преход и канал за храна, гроб за други животни, убежище за мъртвите…”.”
Човек, който напълно се идентифицира с анимамаякоша, не осъзнава мислите, които мисли, или действията, които извършва; той буквално се е идентифицирал с физическия модел, който повтаря. Такъв човек живее роботизиран живот и не може истински да се каже, че живее пълноценно. Когато Исус каза: “Оставете мъртвите да погребват мъртвите”, хората, към които той се обърна, живееха животи на най-грубото ниво на съществуване. В този смисъл те вече бяха мъртви. Метафората за “възкресение” или “издигане на змията” сочи към издигането на енергията на човек от този слой към по-висшите нива на съществуване.
“Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Синът човешки” Йоан 3:14
Манната майя коша (менталната обвивка)
По-нисшият ум, или това, което обикновено наричаме мисловен ум или сетивен ум, е манномаякоша, или умствената обвивка. Той включва всички мисловни образи, мисловни диалози, възприятия и емоции, фантазии, мечти, концепции и дефиниции. Той е по същество всичко, което създава смисъл от света, както и това, което е безсмислено.
Упражнение:
Мисленето винаги е или визуално, или слухово (вътрешен диалог или звук), или някаква комбинация от двете. В следващите 5 минути опитайте се да наблюдавате мислите си в тишина и ще откриете, че всяка мисъл се състои или от образи, или от слухов компонент (вътрешен диалог), или от двете.
Когато умът се движи по собствена воля (несъзнателно), това се дължи на “дуккха” или неудовлетвореност, което е движението на манас или низшия ум, опериращ за себе си. Низшият ум никога не е доволен от това, което Е, и по същество е съставен от модели на жажда и отвращение. Той съществува, за да защитава организма и структурата на Аз-а и да му позволява да функционира по начин, който ще му даде човешки опит. За тези, които се идентифицират със своите персони, той се е превърнал в господар, а не в слуга, какъвто е предназначен да бъде. Всеки път, когато имаме съпротива срещу това, което е, умът се въвлича в модели на жажда и отвращение и имаме непълно преживяване на случващото се в момента. Идентификацията със структурата на Аз-а създава “филтрирано” преживяване на реалността и генерира патологично мислене, което е посредничество на живота през филтъра на ума. Непълното преживяване на реалността е външна ориентация към създадената от ума проекция на външния свят, фокусиране върху “неща” или явления, които постоянно се променят. Ако нашето усещане за това кои или какво сме е свързано с идентификация с тези явления (т.е. предпочитаме или се привързваме към едно нещо пред друго), тогава ще страдаме, когато то неизбежно се промени. Повечето от човечеството функционира на нивото на аннамая и маномая кошa.
Енергийната или пранична обвивка (пранамаякоша)
Прана, вътрешна енергия или вътрешна жизненост е наричана с много имена: чи в даоизма, кундалини шакти (или прана шакти) във Ведическата традиция, Светия Дух в християнската мистика, Шехина в юдаизма и Сехмет в египетската традиция. В проявената си форма тя е първичната пулсация на вселената, която бие сърцето ти, движи жизнените ти сили и танцува атомите ти до съществуване всеки момент. В латентната си форма във всеки човек, това е еволюционният потенциал за разцвета на човешкото съзнание/енергия/ум до божествено съзнание/енергия/ум. Бог в този смисъл е дума, която сочи безкрайния процес на възникване и изчезване на нещата, и това се случва чрез първичната спирала или енергийна спирала, докато тя придобива форма на различни нива на ума, от груби до фини. Друг начин да се каже това е, че Бог или истинското Аз е “всичко-което-е”.
Прана се възприема като фина вибрация или “поле на промяна” на прага на сетивата, а на това много фино ниво усещането се възприема като вълнообразно или свободно течащо, за разлика от конкретното. Възприятието на прана не е локализирано в едно конкретно сетиво, а по-скоро се преживява като вибрационно поле, което тече през всички сетива. Когато човек започне да оттегля съзнанието от обектите на физическите сетива, енергията се освобождава от протичането в обусловената структура на ума/тялото и нашата ментална проекция за външен свят започва да отпада.
Възможно е праничният слой да стане съзнателен чрез медитативно поглъщане в материалните джхани, което се нарича Савикалпа Самадхи, или “Самадхи със семе” в йогическите традиции. Нарича се Самадхи със семе, защото все още има някакво явление, или семе от форма, въпреки че тази форма е вълнообразна (за разлика от конкретна). Тези начални етапи на медитативно поглъщане също са свързани с пробуждане на кундалини, което може да има много вариации в зависимост от енергийните пътища, през които праната пътува в тялото. Както при всички обвивки, тази също е мая или илюзия, ако идентифицираме своето себеусещане с нея. Преживяването на Савикалпа Самадхи не е същото като освобождаващо прозрение. Човек може да има дълбоко блажено преживяване на свързаност с цялото творение чрез енергийното поле. Усещането за “аз” може да се разшири, за да обхване всичко, което е, но човек все още може да бъде идентифициран с това усещане за “аз” или идентифициран с преживяването, което може да доведе до дълбоко чувство на загуба, когато преживяването премине.
Като наблюдаваме усещането на най-финото възможно ниво на осъзнатост (коренното или прагово ниво на сетивата), ние внасяме съзнанието в праничното поле, което е изградено от две полярности на енергия. Когато енергията се филтрира през структурата на “аз”-а, тя се влива или в положително желание и привързаност, или в отрицателно отблъскване и отвращение. Подобно на електромагнит, дуалистичното ограничено "аз"-е винаги привлича или отблъсква. Освобождаването на енергия от обусловените модели на дуалистичния свят е разтваряне или "умиране" на "аз"-а. В крайна сметка няма нищо съществуващо, което можем да наречем его; има само егоистична активност и когато тази активност спре, илюзията за "аз"-а се разкрива, тъй като то не се намира никъде. Така че не е така, че нещо наистина умира, а по-скоро се разкрива илюзията за илюзорното аз. Будисткият еквивалент на енергия е “пити”, която се описва като възторг, блаженство или екстаз, които идват, когато човек навлезе в по-дълбоки състояния на медитативно поглъщане.
С напредването в медитацията човек може да осъзнае “аница”, или променящите се сетивни явления на основно ниво на съзнанието. Когато имате пълно преживяване на нещо, то се преживява като енергия и не се активират дискриминация или обусловени модели на влечение или отвращение; няма енергия, която да подхранва старата структура на аз-а или да се привързва към преживяването. Когато явленията възникват и преминават, няма реакция и следователно не се създава ново свързване, ум или карма, нито санкари или отделяне от преживяването. Всичко се създава непрекъснато наново, преживява се така, сякаш за първи път (с ум на начинаещ), неподсредствано от егоистичното аз, и няма привързване към която и да е форма, която възниква или преминава.
По-висш ум или обвивки на мъдростта (Виджнянамаякоша)
След като енергията се освободи от обусловени модели, човек може да се свърже с по-висши нива на ума. Вътрешното дърво на живота става по-скоро антена, която приема от мистериозен източник, отколкото антена, излъчваща его. Цялото истинско творчество, изкуство, музика, поезия, литература и нововъведения идват от този източник отвъд ограничения ум. Това е Будхи или интелект във ведическите традиции, сферата на прозрението в будизма, или това, което Платон и Плотин наричат свят на формите. В творбите на писатели като Анри Корбен и неговите последователи, то се отличава като въображаем за разлика от чисто въображаемо.
Най-важното е да се отбележи, че това измерение е открито чрез чист разследване, чрез наблюдение на реалността такава, каквато е. То се наблюдава чрез отказване от всяка егоистична дейност, влизане в чиста празнота, чиста осъзнатост и свидетелстване. То НЕ се осъзнава чрез визуализации, ритуали, техники или практики, тъй като тези неща са част от обусловения ум, който трябва да бъде преодолян. Разликата между нисшия и висшия ум е, че нисшият ум произвежда повтарящи се, автономни повтарящи се мисловни явления, докато във висшия ум човек просто свидетелства за реалността такава, каквато е. Причината и следствието, детерминизмът и свободната воля, изискват субект/обект дуалност, но когато навлезем в имагинерното измерение, тази дуалност отпада. Част от пътя е да се научим да различаваме въображението на нисшия ум от “имагинерните” откровения на висшия ум. Да се разграничи нисшият концепции от по-високото конструкции.
Има точка в пътешествието, където светът се обръща отвътре навън, където низшите аспекти на Аз-а се овладяват, а чудовищата, егоистичните малки началници, падналите се превръщат в ангели. Това може да се нарече “обрат”. Висшият ум е мястото, където символите и конструкциите на висшия ум се трансмутират алхимично в енергия, мисли и материална форма. Символите са около нас, живи и влияещи ни, но все още нямаме очи, за да ги видим. Юнг описва архетипична област, колективно несъзнавано, което оформя нашия живот. Джоузеф Кембъл обяснява как съществува присъща митична структура на всички религии и че конкретни митове са израз на основополагаща архетипна форма. Той казва:
“По пътя на нашия герой: там, където сме мислили да намерим чудовище, ще открием Бог. И там, където сме мислили да убием друг, ще убием себе си. Там, където сме мислили да пътуваме навън, ще стигнем до центъра на собственото си съществуване.”
По-висшият интелект или равнината на прозрението е превъзходното огледало, ефемеренното място на Формите на архетипния свят. Това не е нещо зачевано в нисшия ум, а изцяло нов начин на мислене и съществуване. Шри Ауробиндо казва: “Над ума, както са открили древните ведически мъдреци, съществува Истинна равнина, равнина на самосветеща, самодействаща Идея, която може да бъде насочена със светлина и сила към нашия ум, разум, чувства, импулси, усещания и да ги използва и контролира в смисъла на истинската Истина на нещата, точно както ние насочваме нашия умствен разум и воля към нашия сетивен опит и животинска природа, за да ги използваме и контролираме в смисъла на нашите рационални и морални възприятия.” В древен Египет “дуат” е била дума, която е насочвала към царствата на Нетерите и е включвала дванадесет нива или области. Отново, конкретните разделения не са важни. Импулсът да се създаде окончателна карта е глупостта и суетата на нисшия ум. Важното е да се предадем на роботизираното мислене на нисшия ум, за да станем пряко свързани с нивата на “големия ум”.
Може да се направи аналогия с фракталите. Фракталното изображение, което виждате, е резултат от итерация, която е повторение на модел. Но някъде в компютъра има кодът, който го кара да работи. Нивото на кода е различно ниво на знание от външен вид на фрактала, който е просто повтарящият се резултат от скритото “шаблон” на екран или устройство. Изходът на фрактала се появява на компютърен екран, точно както мислите се появяват в съзнанието. Може да се каже, че висшият ум е слойът на шаблона или нивото на кода за нашия свят. Нивата могат да бъдат замислени по отношение на архетипни, символни, митични, математически, геометрични, ангелски и безброй други форми на ума. Всички те са аспекти на висшия ум и са толкова реални, колкото (а понякога и привидно по-реални) всеки друг аспект на мая. В тибетския и ваджраянския будизъм е известно, че съществува висше царство, където можете да срещнете „йидам“, които са аспекти на висшето аз, на будитското съзнание. Въплъщаването на йидам или нетер се нарича "пътят на мълнията" – това е бърз начин да си припомните конкретно съзнание на душата и да осъзнаете аспекти на ниво душа, които са преминали през безброй животи. Творческите възможности на въображаемо ниво са буквално безкрайни.
Причинното тяло (Анандамаякоша)
Причинното тяло или недвойната обвивка на блаженството е невъзможно да се предаде с думи и всяко описание ще звучи парадоксално на ума, защото включва надхвърляне на всички противоположности, които са присъщи на езика. Причинното тяло се пробужда, когато чистото осъзнаване, турия, присъства като самото тяло; като всичко, което е. Човек обитава реалност, където форма и празнота, себе си и другия, се осъзнават като недвойна реалност.
В йогическите традиции думата “сатчитананда” се използва за описание на “преживяването” на причинната област. “Сат” означава “истина”, “чит” е „ум или съзнание“. Думата „ананда“ обикновено се превежда като блаженство, но ние нямаме задоволителна дума на нашия език за това, към което тя сочи. Когато обикновено говорим за блаженство, говорим за това да се чувстваме добре, за усещане за енергия или благополучие. Едно преживяване не бива да се бърка със сатчитананда, което е нещо съвсем различно. То изобщо не е преживяване, а по-скоро пробуждане към истината или реалността такава, каквато е, и към илюзорната природа на опит. Едно осъзнава цялото съществуване като безкрайно пространство, съзнание, нищо и то не е нито нещо от възприятие, нито не-възприятие. Това е празнотата, танцът на Дзен - тя е извън дуалността, извън болката и удоволствието, извън доброто и лошото. Това е нашата вродена природа, блаженството на най-финото сърце; неопределимо осъзнаване, което е навсякъде и никъде.
Дори пробуждането на причинното ниво (анандамаякоша) все още е ниво на майя. Не забравяйте, всички коши съдържат думата “майя”. Праджня па рамита, пробуждане към върховната мъдрост, е осъзнаване на празнотата на всички нива на себе си. В “Сутрата на сърцето” Буда казва, че практикувайки праджня па рамита, бодхисатвата осъзнава празнотата на всички пет скандха, които са петте агрегата или „купища“ от умствена материя, описани в будистката традиция. Истината се разкрива, когато човек осъзнае, че всички аспекти на структурата на себе си са празни или лишени от себе си. Това означава дори да се откажем от причинното осъзнаване, отказ от неизмерим което не може да бъде споменато по никакъв начин.
Когато се събудим на което и да е по-високо вибрационно ниво от това, към което сме привикнали, целият кондициониран материал под това ниво, който не сме осъзнали, започва да излиза на повърхността. Всяка санскара, която не е била пречистена, ще започне да излиза на повърхността. Петте коши отразяват петте нива на кондициониране, които ни държат в капан в майя. Има биологично кондициониране, което е нашата животинска природа, психологическо кондициониране, което наследяваме от обществото, пранично кондициониране, което е нашият еволюционен шаблон, кондициониране на по-висшия ум или душа, което включва архетипна мъдрост, прозрение, по-висш ум и универсални аспекти на играта на Леила, и накрая има причинно-следствено кондициониране, което е осъзнатост като основа на всяко съществуване. Първоначално се научаваме да “бъдем тихи и да познаваме”. Да бъдеш тих в този смисъл не е просто спиране на дейността, а пробуждане на тишината в дейността, пробуждане на празнотата във формата. Както е написано в будисткия Шраддотпада Шастра: