Духовните учители дават напътствие за достигане на Самадхи: “бъди спокоен и знай”. Бъди спокоен и познай истинското Аз отвъд име и форма, или бъди спокоен и познай, че си Бог. Какво точно имат предвид?
Как можеш да бъдеш неподвижен на планета, въртяща се с 1000 мили в час около оста си, 67 000 мили в час около Слънцето, 500 000 мили в час около галактиката и милиони мили в час през Вселената? Сърцето ти бие, клетките се движат вътре, храната се усвоява, мозъкът произвежда мозъчни вълни, а кръвта ти се изпомпва. Как можем да бъдем неподвижни? Какво става неподвижно? Очевидно физическото тяло на никого не може да стане абсолютно неподвижно, съществувайки в пространство-времето, защото самото пространство-време е движение.
Така че, когато казваме “бъдете тихи и познавайте”, трябва да говорим за нещо друго, нещо извън време и пространство, нещо извън физическото. Това, което се има предвид под тишина, е нещо, за което нямаме дума в модерния език. “Тишина” е най-близката дума, но е недостатъчна, за да опише нещо, което не е от този дуалистичен свят. Това, което всъщност се осъзнава, е вид първоначално съзнание, което е отвъд тишината и движението, отвъд времето. То е вечно, основата на вашето битие, което не идва и не си отива, като неподвижния център на колело или тишината в центъра на ураган. Когато праджня или мъдрост за истинската ни същност бъдат осъзнати, става очевидно, че тишината и движението са дуалност, създадена от ума. Пълнотата и празнотата са дуалност, създадена от ума. Тишината и шумът са дуалност, създадена от ума. Всичко вече е присъщо на тишината, или движението на света е идентично на тишината. Така нареченият външен свят се надхвърля чрез осъзнаването на тишината, която, когато бъде осъзната, включва това, което тя надхвърля. Дуалността между тишина и движение се разпада. Това е мистерията на вашето битие – отваряне на всички измерения в безразмерното. Вие идвате в този център, който е навсякъде и никъде, като спрете да реагирате несъзнателно на възникващите явления.
“Когато вече няма разделение между това и онова, това се нарича спокойната точка на Дао. В спокойната точка в центъра на спиралата, човек може да види безкрайността във всичко” ~ Чуан-цзъ
Не търсете спокойствие, а спрете да реагирате несъзнателно на външната илюзия и постепенно тинята ви ще се уталожи, както се казва в Дзен. Илюзията не е в това, че външният свят не съществува в онтологичен смисъл (реално и нереално са друга дуалност, създадена от дуалистичния ум), а илюзията е, че има отделно “аз”, което съм аз. Щом осъзнаете съзнанието, което не идва и не си отива, вие сте свободни да играете ролята си без идентификация, признавайки, че само персонажът живее и умира, а животът и смъртта не докосват истинската ви същност.
Когато ограничената егоистична мисъл се движи, това е поради неудовлетвореност (дуккха); желанието нещата да са различни от това, което са. Когато направим съзнателни склонностите към желание и отвращение, след като те бъдат осъзнати, нашето идентифициране с тях автоматично ще отпадне и моделът ще загуби енергия.
Не можете да принудите ума си да няма мисли, защото желанието да нямаш мисли само по себе си е мисъл. То е като желанието да нямаш желания. Не се опитвайте да наложите спокойствие чрез ума. Това ще бъде като да сложите маймуна във втален корсет; в момента, в който маймуната бъде пусната отново, тя ще полудее. Ако просто потискате мислите си, това се нарича "дхарма-мания"; това е задържане на маймунския ум, така че да не може да се движи. Медитацията не е потискане на мисленето, а разпознаване на това, което е отвъд мисленето.
Не се опитвайте да потискате мислите си. Позволете им да идват и си отиват, без да се закачате за тях.
В науката за мозъка мрежата в режим на покой е областта на мозъка, която функционира, когато мозъкът е в състояние на покой. Това е фоновият шум или мечтаещото съзнание на типичния човек. В йогийските традиции това се нарича викшепа; разсейване или блуждаене на ума. Викшепа трябва да спре, за да възникне самадхи. Скорошни проучвания в изследванията на мозъка, използващи ЯМР, показват, че при напреднали медитатори мрежата в режим на покой е по-тиха. Не можем да кажем, че всички напреднали медитатори вече не изпитват постоянен разказ с мисли в главата, но като цяло изпитват много по-малко от него.
Термините “нирвана” или “ниродха” (будизъм), “нирвикалпа” или “асампраджнята” самадхи (ведически или йогистки системи), “мокша” (индуизъм, джайнизъм и сикхизъм), “хезиказъм” (монашеско или мистично християнство), фана (суфизъм) и кеншо (дзен) се отнасят до спирането на автономните флуктуации на ограничената мисъл, които водят до идентификация. Патанджали казва, че самадхи е “Читта вритти ниродха” – спиране на заплитането на съзнанието с флуктуиращия водовъртеж на ума. Спирането не означава, че ставате мозъчно умиращ или нещо подобно; умът просто спира да продуцира мисли, които прекъсват вашето присъствие (вриттите или клешите вече не се продуцират). В ежедневния живот умът все още функционира, а вашата памет, разум, висш интелект и структурата на егото продължават да работят. Умът чака да бъде използван като верен слуга. Точно както очите виждат, ушите чуват и всички функции на нервната система продължават нормално, умът продължава да работи, но ние не се идентифицираме със себе си чрез него. Ограниченото аз е нищо друго освен несъзнателни предпочитания за нещо различно от това, което възниква в настоящия момент. Ако умът не е ограничен от егоистична идентификация, тогава той е неразделна част от великата реалност, единния ум, извън който нищо друго не съществува.
The primordial stillness is realized when the identification with the robotic self structure ceases and awareness as the ground of existence wakes up to itself. When identification ceases then eventually robotic activity ceases as the old patterns lose energy. Like a fan that has been unplugged it takes time to wind down, and we must continue to be vigilant that we do not turn it back on by engaging in the old patterns until new energy pathways are completed. When energy is freed from the old patterns new energetic structures are grown (the tree of life or inner lotus), and eventually effort is not needed. Energy will naturally flow in the path of least resistance, like water naturally following the contour of a carved river bed. When energy flows from the root to the crown then one becomes a living bridge between the world of change and the unchanging ground of all being. This is what the spiritual masters have called sahaja samadhi, or a living samadhi integrated into and not separate from all human activity. It is possible to simultaneously “be still and know” and to “be in motion and know”, recognizing that it is only the limited mind that creates the duality between stillness and movement. This stateless state or open state is what Krishnamurti called “choiceless awareness”. Find out how to be present without thinking, without choosing, without preference, and without discrimination. I can’t tell you how, because if I give you any technique you will be paying attention to the technique rather than to what is actually arising in this moment. It is simply being attentive to, and equanimous with what is.