Два аспекта или измерения на медитацията могат да бъдат открити в повечето традиции, в които процъфтява вечната мъдрост. Двата аспекта са били наричани ин и ян, шакти и шива, или енергия и съзнание, както и с много други имена през историята. Тези два аспекта отразяват природата на дуалистичния свят, в който живеем. Когато неразривното присъствие и нереагиращото спокойствие са в баланс, те са като две крила на птица, които ще ви отведат до Самадхи. Въпреки че думите и имената се променят, има едно универсално преживяване на единство, общо за всички, които изследват истинската си същност, което надхвърля дуалността, езика и традицията.
Концентрацията и предаването не са две отделни практики, които да се използват последователно или поотделно, а съставни и допълващи се аспекти на едно единствено изследване на източника на битието. Те са основните инструменти, използвани за пречистване на структурата на Аз-а, докато тя се трансформира през различните етапи на своето развитие и растеж. В много от будистките традиции се смята, че медитацията има два основни аспекта; випасана и самаथा. Саматха обикновено се характеризира със съсредоточаване и спокойствие, докато випасана или “медитация за прозрение” се характеризира с вътрешно приемане и потапяне, водещо до пряко познание или прозрение за реалността такава, каквато е. Техниките за съсредоточаване често се преподават в начални фази на медитацията, а прозрението често се преподава отделно (често с различни техники) в по-късни фази. Подобно в йога сутрите на Патанджали откриваме дхарана (концентрация) и дхяна (медитативно състояние / прозрение), съответно шестият и седмият крайник на осемте крайника на йога. Дхарана е аспектът на концентрация на медитацията, докато дхяна (или джана на пали, дзен в дзен будизма, чан в чан будизма) е седмият крайник на йога, който се отнася до медитативното състояние, водещо до прозрение. Важно е да се разглеждат не просто като отделни техники, а като аспекти, които трябва да бъдат интегрирани в медитативната практика, както и в живота.
Дхяна, женският принцип, е дълбоко предаване или равновесие, което не е правене, а просто позволяване всичко да бъде такова, каквото е, или вътрешно състояние на неприемане на това, което възниква в настоящия момент. Това е предаване или пречистване на обусловени модели (санкари или самскари), което води до освобождаване на вътрешната енергия и потапяне в това е. Джхана абсорбцията не винаги е необходима за преживяване на пробуждане или освобождаващо прозрение, тъй като осъзнатостта може да се осъзнае сама или да се “събуди” по всяко време. Въпреки това, тя не трябва да се мисли като нещо отделно от концентрацията и присъствието, точно както ин не може да съществува без ян. Дхяна е неразделна част от постигането на по-трайни етапи на просветление. Тя е неразделна от процеса на пречистване в структурата на Аз-а, който се разгръща с течение на времето, част от разхлабването на връзките, които оплитат съзнанието в ега-конструкцията, и води до освобождаване на прана от старото обуславяне.
Будистките традиции описват четири джàна състояния на съзнанието, които са в тялото (рупа или материални джàни) и четири извън тялото (арупа/джàни или безформени джàни). Четирите материални джàни са сходни с четирите етапа на Савикалпа Самадхи на Патанджали. Четирите нематериални джàни описват нива на недвойно осъзнаване, които се разкриват, докато човек се доближава до Нирвикалпа Самадхи, или може да се каже, че те описват аспекти на реалността, които стават очевидни, когато умът и тялото изчезват. Няма значение към коя традиция принадлежиш, или дали практикуваш випасана медитация като сканиране на тялото, отбелязване на мисли и усещания, дали практикуваш Саматха практика за спокойствие, или дали преместваш енергия през чакрите и наблюдаваш вътрешния лотос, или дали “просто седиш”, както учи дзен учителят Доген. Техниката (или липсата ѝ) наистина е второстепенна спрямо медитативното ти поглъщане или джàна. Техниката неизбежно отпада, докато се достигат по-дълбоки нива на джàна, приближавайки се все повече до състояние на недеене и почиване като осъзнаване (Самадхи). Няма значение как класифицираш преживяването или как разделяш джàните. Важно е прякото преживяване на отпадането на умственото обуславяне и сливането или поглъщането на осъзнаването в праничното поле, тъй като то все повече се дистанцира от обусловените модели. Когато праничното поле е будно (живеещо като съзнателен дух/енергия), това означава, че си се слял с неограничен ум и преживяването е сатчитананда, или божествена любов, и то е връзка с или пробуждане като всичко, което е. Когато праджня или мъдрост се пробуди, това е осъзнаването на празнотата или нищото на това и всички нива на ума, и това нищо е първична осъзнатост, която е точно всичко.
Дхарана, мъжкият компонент в медитацията, е непрекъснато, концентрирано осъзнаване и присъствие. Има воля или усилие просто да бъдеш присъстващ, но това не е усилието на правя. Никоя инструкция не може да ви каже как да бъдете внимателни към случващото се в настоящия момент, защото ако бъде дадена инструкция, човек става внимателен към инструкцията, а не към случващото се в момента. Дхарана е проникване през воалите (кошите) на дейността, в която умът вече е ангажиран, или проникване през мая с чисто присъствие. Кришнамурти каза: “... ако наистина си буден през деня, наблюдавайки всяка мисъл, всяко чувство, всяко движение на ума... наблюдавайки реакциите си... бидейки силно осъзнат за всичко извън теб, вътрешно, тогава цялото несъзнателно, както и съзнателното, се отваря. Медитацията е едно от най-големите изкуства в живота – може би най-голямото, и никой не може да я научи от никого. Това е нейната красота. Тя няма техника и следователно няма авторитет. Когато опознаваш себе си, наблюдаваш себе си, наблюдаваш начина, по който ходиш, как се храниш, какво казваш, клюките, омразата, ревността – ако осъзнаваш всичко това в себе си, без никакъв избор, това е част от медитацията.”
Възможно е едновременно да се ангажираме с присъствие и вътрешно отдаване. Когато мъжкото присъствие и женската енергия/феномени се обединят в едно, това е самадхи; състояние на усилие без усилие.
Санскритската дума дхарана обикновено се превежда като “концентрация”, но
какво точно е концентрация? Концентрацията има два основни компонента, които ще нарека “първо внимание” и “второ внимание”.
1- Първото внимание е вниманието на ограничената мисъл. Има стесняване на фокуса върху един обект, за сметка на други мисли и усещания. Ти избираш какво умът е фокусиран върху.
2- Второто внимание се отнася до осъзнатост, която наблюдава ограничената мисъл, или чисто присъствие, което е без избор.
Следователно концентрацията може да означава и двете фокус когато говорим за филтъра или редуциращия вентил на ограниченото съзнание, това може да означава непоколебимост или непрекъснатост на вашето присъствие.
Първоначално вниманието е аналогично на блендата на фотоапарат; може да бъде фокусирано тясно или широко. Например, ако дъхът е обект на вашата медитация, може да наблюдавате тесен дишане, ограничено до зоната под ноздрите, или повдигането и спускането на корема, а всички останали мисли и усещания се игнорират. Вниманието може да се разшири широки човек може да се занимава с наблюдаване на усещането за дишане, което се разпространява в цялото тяло, усещайки цялостно разширение и свиване. Вниманието може да се разшири извън тялото към по-високи или по-фини нива на ума. Независимо дали първото внимание на ума е тясно или дифузно, второто внимание може да присъства, или може да бъде изгубено в майя, помрачено от мисли. Това е непоквареност на осъзнатост, която се изисква за самадхи и е неразделна от него.
“В дълбока медитация потокът на концентрация е непрекъснат като потока на масло.” ~ Патанджали
Аз-структурата, подобно на оператор на камера, може да избира върху какво иска да се фокусира. Но осъзнатостта винаги е без избор, просто осъзнава това, което е. Осъзнатостта няма работа и не извършва никакво действие. Чистата осъзнатост е без реакция и без предпочитание към едно нещо или друго. Тя е пространството, в което всички мисли и всички състояния идват и си отиват.
Когато ограниченото съзнание е съсредоточено върху това е, тогава в този момент няма несъзнателна реакция, която да въвлича съзнанието или да го кара да се идентифицира с явленията. Само когато умът е невнимателен, има несъзнателна реакция, избор и егоистично предпочитание. Когато умът се лута, създавайки мисли по стар навик, има две възможности; или осъзнатостта остава осъзната за себе си, или се замъглява от ума. Мисълта може или да възникне и да отмине, докато сме осъзнати за нея, или да има прекъсване в потока на маслото (осъзнатостта), и осъзнатостта се въвлича в ума.
Една от любимите ми инструкции е “бъди тих и знай”. Точно както самадхи е неразделно от дхарана и дхяна, ин и ян, Шакти и Шива, тишината не е отделена от концентрацията, нито пък е отделена от поглъщането в обекта на медитация. Когато истинската природа на ума бъде осъзната като самосветещо осъзнаване, може да се каже:
“бъдете в движение и знайтеw” точно както може да се каже “Бъдете тихи и знайте”.
Или по-сбито, осъзнава се, че статичността и движението в крайна сметка са двойственост, създадена от ограниченото съзнание. От абсолютна гледна точка, неограниченото съзнание, такава разлика всъщност не съществува. В самадхи статичността и движението се осъзнават като “нито едно, нито две”. “АЗ СЪМ” никога не се движи от тази неподвижна точка, която е навсякъде и никъде. Ние осъзнаваме пълнотата като празнота, статичността като движение, себе си като другия и разбираме, че именно ограниченото съзнание създава тези привиден разделения и разграничения.