Понякога в живота ни се появяват странни и необичайни възможности. Свободни сме да ги пренебрегнем и да продължим живота както обикновено, или можем да усетим подтик в себе си да отговорим на зова за приключение. Като Алис, можем да изберем да се спуснем в заешката дупка към странни земи. Това е началото на архетипното слизане в неизвестните дълбини на живота; към скритите несъзнателни аспекти на себе си, които лежат извън матрицата или консенсусната реалност, към която сме привикнали. Това е пътешествие от ограничената индивидуална мисъл към единния ум.
Евангелието на Тома казва: “Ако извадите онова, което е във вас, онова, което извадите, ще ви спаси. Ако не извадите онова, което е във вас, онова, което не извадите, ще ви унищожи.”
Имам различни психеделичен растителни учители се появяват на пътеката мих. Никога не съм имал истински интерес към тях, но всеки път, когато съм ги срещал, сякаш някаква мистериозна сила ни е събирала. Тези “ентеогени” (ентeос пълен с бог служил като a някакъв вид разрешение да проникна в скритите кътчета на съществото си, свързвайки се с нива на душата, в които човешките и растителните духове са преплетени. Какво имам предвид под “разрешение”? Веднага щом реших да опитам корена на Ибога, започнах да преживявам духа на растението, или може да се каже, започнах да достигам до онази част от себе си, която е обикновено разкрити от растението. Месеци преди реално да приема растението, без никаква физическа връзка с него, започна работата; сякаш си бях дал разрешение да започна ново ниво на самоизследване.
Подобно на медитацията, работата с ентеоген може да ни помогне да осъзнаем скритите измерения и части от себе си, които преди са били неосъзнати, и да развържем енергийните възли, които пречат на структурата на Аз-а да се развива и разцъфтява. В света на медитацията пътят към освобождението включва пречистване от санкари (пали) или самскари (санскрит), които са обусловени модели на навици на ума, които ни държат идентифицирани с формата. Чрез нашата практика на медитация или самоизследване правим тези неосъзнати санкари осъзнати, като им позволяваме да възникнат в съзнанието, без да реагираме по никакъв начин. Осъзнаваме все по-фини аспекти на ума, оставайки уравновесени спрямо реалността такава, каквато е, което води до осъзнаване на празнотата, непостоянството и безкрайната алчност и отвращение, действащи в структурата на Аз-а.
Употребата на ентеогени може значително да ускори този същия процес, водещ до освобождаващо прозрение. Те могат също така да се превърнат в странично събитие и разсейване, ако се привържем към някакви явления или специфични състояния, които се разгръщат. Преживяванията с психеделици ни дават възможност да направим дълбоки открития за себе си и за моделите на поведение, и в същото време ни показват взаимосвързаността на всичко, разкривайки това, което надхвърля нашето отделно чувство за себе си; нашия център, който е навсякъде и никъде.
“Приемаш синята хапче – историята свършва, събуждаш се в леглото си и вярваш каквото искаш да вярваш. Приемаш червеното хапче – оставаш в Страната на чудесата и аз ти показвам колко дълбока е заешката дупка.” ~ Морфей, от филма “Матрицата”
Не всеки е готов или заинтересован да работи с растителни помощници, но те могат да бъдат изключително полезни за някои хора, които са привлечени към тях като средство за ускоряване на напредъка по пътя си. Ентеогените са част от човешкото духовно пътешествие в безброй култури от началото на писмената история. Фините и скрити пластове и аспекти на себе си могат да изискват много медитация или саморазпит за разкриване. Дълбоките санкари или обусловени модели, които свързват осъзнатостта с идентифицирането със структурата на аз-а, могат да отнемат години или дори десетилетия, за да се освободят чрез медитация. Както се казва, когато ученикът е готов, учителят ще се появи, и този учител може да бъде във всякаква форма, вътре или извън нас. След като душата и висшият интелект се пробудят в живота ви, става по-лесно да имате достъп и да интегрирате освобождаваща мъдрост. За много хора може да отнеме само едно преживяване с растителни лекарства, за да направят значителни, трайни промени в живота си, но трябва да има желание – безстрашие – да се изправят пред често трудните истини, които растението ще ви покаже. Не очаквайте ентеогените да свършат работата вместо вас; те могат да ви предложат ясни прозрения и вид ‘пренастройка’, но без последваща работа по интегриране, която понякога е трудна, реалната промяна може да не е трайна. Колкото по-малко се съпротивлявате на разкриващата се истина, толкова повече животът ви ще се приведе в съответствие със спиралата на живота и целта на душата ви.
Съществуват много инструменти, които можем да използваме по пътя на самоизследването. Техните ползи съм изпитвал през годините: вани за сензорна депривация, медитация в тъмнина, гонгове и пеещи купи, песнопение, екстатични танци, йога, пранаяма, диадни упражнения и медитативни техники. Много от тях продължават да ми бъдат полезни, а някои са били стъпала по пътя. Ентеогените не са по-различни. Казва се, че изследването на Аз-а е като копаене на кладенец; не бива да се копаят плитки дупки на много места, а да се избере едно място и да се копае дълбоко, докато се стигне до вода. Различни инструменти могат да бъдат използвани за копаенето на един дълбок кладенец и аз виждам всички тези инструменти като начини за постигане на едно и също нещо; осъзнаването на нашата истинска природа.
Когато започнах да медитирам преди около 20 години, моята садхана или ежедневна духовна дейност се състоеше предимно от два часа медитация Випасана всеки ден. Понякога правех по три или четири часа на ден и именно тогава нещата започнаха да стават интересни; пукнатини започнаха да се появяват в матрицата. Техниката за медитация (Випасана сканиране на тялото) беше нещо, което научих, така че тя беше кондиционирана част от моята структура на аз-а. Но понякога напълно пренебрегвах техниката и си позволявах да бъда привлечен в дълбока неподвижност и присъствие. В един случай, докато медитирах, ми се появи видение като светкавица отвъд. В този момент от живота си аз се считах за много земен, рационален и научен човек, който изискваше доказателства и двойно-слепи проучвания, за да валидира истината на нещо. Беше доста изненадващо, когато обичайното излъчване на моята реалност беше прекъснато от видение на двойна ДНК спирала, направена от лози, която се завърташе в ключалката на катинар. Когато влезе в ключалката, блестяща златна светлина излъчи като лъчи от заслепяващо слънце. Заедно с видението дойде и енергийна трансмисия, която е трудна за предаване с думи, но по същество имаше нещо ново в мен; жизненост, която не бях усещал преди. Нямах абсолютно никаква идея какво означава видението и въпреки самоличността си на рационален човек, започнах да споделям това видение с други. От двама независими познати получих отговор; това беше Аяваска. Синхронностите започнаха да се случват, тъй като това странно ново нещо, което ми беше напълно непознато, започна да се появява на всеки ъгъл. Докато започнах да изследвам какво е Аяваска, усетих как жизнеността расте, сякаш самата енергия казваше “да, това е”. Разбрах, че двойната спирала във видението ми е била и моята собствена вътрешна енергия, и спиралата на живота, която се простира от моята ДНК до спиралите на самите галактики.
Това беше първото ми преживяване как вътрешният ми свят може да насочва или ръководи външния ми живот и оттогава се научих да се настройвам и да се доверявам на тази вътрешна жизненост и нейната присъща мрежа от синхроничност. Бях насочен да преживея Аяваска в два момента от пътешествието си и двата пъти тя ми предостави прозрения, които интегрирах в разбирането си за себе си. Интересното е, че преживяването, което имах, приемайки физически Аяваска, ме свърза отново с енергията, която беше предадена в първоначалната визия; това беше енергия и съзнание, които винаги са били част от мен. Работата с растението директно ми даде разрешение да го изследвам по-дълбоко.
Наскоро пътят ми ме отведе към ибога – свещен корен, използван в африканската традиция „Бвити“ в Габон. Научих за него чрез разговори по време на ретрити в Центъра „Самадхи“ и след известно проучване бяха направени уговорки опитен специалист да присъства в Центъра за едноседмичен ретрит. Бяха проведени две церемонии, по време на които приехме големи дози от растителното лекарство – кората на корена, смляна на прах и приемана по една супена лъжица. Тя има консистенцията на суха пръст и вкусът ѝ е изключително горчив, както при много лекарства. Някои хора изпитват гадене и повръщане, но аз установих, че тя се понася доста добре от организма ми – само с леко гадене при първата доза и никакво гадене по време на втората церемония.
Психоактивните ефекти могат да бъдат интензивни в продължение на 8–12 часа – това е първият етап от пътуването, който продължава през нощта, но може да трае и много по-дълго в зависимост от индивидуалната чувствителност. През този период могат да се появят замайване, гадене, халюцинации и повишена чувствителност към сензорни стимули. През този първи етап от церемонията прекарахме по-голямата част от времето, лежейки и слушайки музика „Бвити“, която се състои от повтарящи се перкусионни инструменти, песнопения и необичайна устана арфа, наречена „нгомби“, за която се казва, че спомага за преживяването. Съществува силна връзка между музиката, мислите и вътрешното преживяване на човека, и много хора споделят, че са имали видения, в които участват музикантите от Бвити и други африканци. Именно на този етап може да започнете да виждате ума си от уникално обективна перспектива. На сутринта ни върнаха в стаите ни за втория етап, който продължава още около 12 часа. Това е време за възстановяване, тихо размишление и интеграция, но тъй като ибога действа като стимулант, за много хора сънят е невъзможен още около един ден. През цялото това време, докато не се почувствахме достатъчно добре, за да станем и да се движим, ни носеха вода, пресен сок и супа в леглото.
Казват, че ибога има два духа – мъжки и женски компонент. Участникът може да преживее както променящите се явления на женския дух, така и ясната празнота и съзнателното присъствие на мъжкия. Моят опит с ибога доведе до много дълбоки прозрения за функционирането на моята личностна структура и отвори по-ясна връзка с душата или висшия интелект. Дори ако човек е постигнал самадхи или е получил дълбоки прозрения за собствената си природа с помощта на ентеогени, това не означава, че непременно е научил как да управлява личните си взаимоотношения, да осъзнае всички модели, наследени от обществото и родителите, или да разкрие пълния си творчески потенциал. Има много линии на развитие, които могат да бъдат изследвани в човешкия живот, а душата е ключът към еволюцията и растежа на структурата на Аз-а. По време на преживяването ми с ибога ми бяха показани моменти от живота ми, когато жизнеността ми е била потисната, когато детският ми дух е бил смазан и аз започнах да предпазвам сърцето си, вместо да го изразявам свободно. Някои от тези преживявания представляваха действително преживяване на събитието наново и енергийно усещане на първоначалното състояние на битието, което беше изгубено. Но това не възстановява автоматично баланса в структурата на Аза, нито елиминира старите модели. Все още трябва да проявя желание да положа усилията, необходими за интегрирането на тези прозрения в живота ми. От всички ентеогени, които са пресекли пътя ми, ибога ми помогна най-много, като ми даде ясни прозрения за много формиращи преживявания. Историята за мен не е важна, но важното е освобождаването на затворената енергия, която тече в подсъзнанието и която обвързва осъзнаването с идентифицирането със структурата на Аз-а. В традицията Бвити Нима или върховният шаман може да попита: “В кой момент от живота си спря да пееш и да танцуваш, и да се наслаждаваш на тихи моменти насаме със себе си?” Ако успеем да разплетем възлите, които са се заплели в нашето същество, ще можем отново да се присъединим към вселенския танц.
Когато ибога действа в нас, е възможно да зададем на душата или на висшия разум (или на духа на растението, каквито и имена да му дадем) всякакви въпроси и евентуално да получим отговор, който иначе не би ни бил достъпен. Ибога е ефективно средство за лечение на зависимости, тъй като ни помага ясно да видим и да се освободим от собствените си модели на поведение. Нашите модели и навици са именно нещата, които ни пречат да живеем живот, свободен от нашето обусловено “аз”, да живеем живот, ръководен от душата. Всички ние сме зависими в някакъв смисъл – зависими от мисленето и зависими от концепцията за „аз“. Ибога е силно лекарство и на мнозина им е достатъчно да го изпитат само веднъж в живота си, за да постигнат прозрения за това какво е душата им и да получат дълбоки прозрения за структурата на своето „аз“. В традицията Бвити се казва, че след като получиш изцеление от лекарството, просто си тръгваш и живееш живота си. Това лекарство не е нещо, което се приема постоянно. Ентеогените предлагат ускорение, но не и преки пътища по пътя на пробуждането. За тези, които са готови да преминат през вратите, които растенията ще отворят, е възможно да се освободят от обусловените поведения и привързаности, които изграждат структурата на Аз-а. Но е еднакво възможно да се устои на постоянните истини, които се разкриват в преживяването.
Един от значимите аспекти на ретрита с ибога беше тишината, която проникваше в преживяването ми. По време на церемониите ни ние бяхме в идеални условия да се отдадем на непрекъсната медитация в продължение на 8 часа, без да мърдаме, тъй като изглеждаше, че има естествено желание да се остане напълно неподвижен, веднага щом ефектите на ибогата се проявиха. Да се практикува 8 часа непрекъсната медитация е нещо, което само най-опитните медитиращи могат да направят – подобно на олимпийско постижение за един спортист, но с ибога това става по-възможно. През това време не използвах никаква техника, а просто оставих всичко да бъде такова, каквото е, пребивавайки в едно състояние на осъзнатост и присъствие без избор. Вниманието ми естествено се фокусира върху третото око, а долният ми ум затихваше за определени периоди от време, докато се отваряха различни по-висши измерения на моето същество. Бях дълбоко погълнат от настоящия момент и каквото и да беше “аз” в даден момент, то се разтваряше все повече и повече, а оставаше само осъзнаването. В определен момент това осъзнаване стана идентично с всичко, което се случваше; движението и неподвижността се осъзнаваха като едно. Когато ефектът на ибога започна да отшумява, външният свят се възприемаше като безмълвно поле на мир или празно съзнание, което свързвам с безформените джани/дхиани от будизма и йогическите системи.
Авторът Олдъс Хъксли имаше теория, че мозъкът действа като ‘редуцираща клапа’ или някакъв вид ограничаващ филтър. Хъксли каза: “всеки от нас е потенциално Умът в широк смисъл. Но доколкото сме животни, нашата задача е на всяка цена да оцелеем. За да бъде възможно биологичното оцеляване, Всеобщият разум трябва да бъде прекаран през редуциращия клапан на мозъка и нервната система. Това, което излиза от другата страна, е жалка струйка от онзи вид съзнание, което ще ни помогне да останем живи на повърхността на тази конкретна планета.” Хъксли стигна до това прозрение чрез собствените си вътрешни изследвания с психоделични вещества през 1954 г., дълго преди появата на съвременната невронаука, която потвърди теорията му. Той усещаше, че мескалинът временно деактивира или заобикаля редуциращия клапан, което му позволяваше да изпита разширен поток от данни. Откритието на Хъксли дойде почти 2500 години след като Буда и Патанджали осъзнаха нещо много подобно, наблюдавайки директно своя вътрешен свят. Патанджали и Буда описаха подробно как да се преживее ума в неговата цялост чрез медитативно потапяне или дхяна (санскрит) или джхана (пали), което представлява постепенно отпадане на умствената активност.
Изминаха няколко седмици откакто преминах през моя ибога ретрийт. Какво се промени за мен? Различни състояния идват и си отиват, но аз съм по-заземен в осъзнатостта от обикновено. Осъзнатостта изглежда по-осезаема или осъзнаваща себе си. Вместо да отделям време за медитация, изглежда, че медитацията ме намира през деня и не е отделна от живота. Има естественост и дълбоко потапяне в присъствието и знам, че това са плодовете на медитацията и самонаблюдението, които практикувам от 20 години. Също така усещам структурата на егото по-дълбоко, когато стане активна, което е предизвикателство. Чувствам, че преживяването е било катализатор и е имало значително изцеление и изчистване на нивото на еговата структура за много кратък период от време. Също така е особено болезнено, когато се появяват негативните навици, което едновременно ги прави много ясни и дава допълнителен стимул да ги пуснеш.
Много духовни учители не одобряват използването на външни средства. В света на медитацията психоделиците често се възприемат просто като “пътуване” към халюцинации и странни явления или като опит за „кратък път“ към просветлението. Аргументът срещу тях обикновено звучи по следния начин: ако се опитваш да получиш нещо от растението, било то мистично преживяване или прозрение, това есе ражда от някаква егоистична програма и алчност. Разбира се, това е Това често важи за много хора, но същото може да се каже и за медитацията, и за самопроучването. Ако ограниченият егоистичен ум се занимава с някаква дейност, наречена медитация или самопроучване, тогава това търсене е просто егоистична дейност и опит да станеш по-духовен, по-пробуден и по-просветен. Пътят към Самадхи не се състои в придобиването на повече, а в признаването на съвършенството на вашата вечна природа отвъд името и формата. Връзката на човек с растителната медицина може да възникне от егоистичното привързване, а може и да възникне от синхроничност, естествено изследване и търсене на истинската си природа. Импулсът за свързване с растението може да произтича от прозрение на нивото на висшия ум, като в този случай той изобщо не отразява нещо външно. Разграничението между вътрешно и външно, в крайна сметка, съществува единствено поради дуалистичната природа на ограничената структура на „аз“-а.
Чувал съм някои духовни учители да казват, че ентеогените могат да причинятнебалансираност в нечия енергия, което затруднява пренастройката на нади и чакри. Разбира се, употребата на всякакви психоделици (растителни или други), ако се използва небрежно, определено може да обърка енергията ви и да причини всякакви трудности във вашия процес на развитие. Въпреки това, ако използвате растения като Аяваска или Ибога по съзнателен начин с квалифициран доставчик Начин, те не бива да причиняват щети на енергийното ви тяло, освен ако няма предразположение към психоза или нестабилност в здравето и психиката. Всъщност обратното е вярно; енергийното тяло на повечето хора вече е увредено и изкривено, а растенията ще помогнат за свързването с естествената, оригинална вибрация на човека. Повечето хора са извън баланс със спиралата на живота/природата, преследвайки ирационални и патологични егоистични програми, а ентеогените ще помогнат за възстановяване на връзката с душата им. Те могат да помогнат на човек да се излекува, да еволюира и да отгледа вътрешно древото на живота, което е мост към душата (и в крайна сметка към цялата вселена).
Цъфтежът на човешкото съзнание/енергия изисква способността да се предадеш и да пуснеш контрола върху преживяването. Ако действията на човек са мотивирани от желание за конкретен резултат, тогава тези действия могат да доведат до страдание, когато външният свят не съответства на егоистичните желания. Всяко възникващо лечение, интеграция и еволюция може да не се появи във форма, която може да бъде предвидена или очаквана от ограничените умове. Ако следваш вътрешното си направление или вътрешната си жизненост без никакво настояване за конкретен резултат, тогава твоето съзнание и енергия могат да се разгърнат и разцъфтят в нещо, което дори не можеш да си представиш. Хората понякога питат дали дадено преживяване, което са имали, е самадхи или дали ентеогените могат да доведат до самадхи. Самадхи всъщност изобщо не е преживяване, а колапс на дуалността на преживяването и преживяващия. Когато човек преживее някакво ниво или нива на отпадане или поглъщане в осъзнатост, то може да бъде драматично и изключително дълбоко, но е важно да не се привързваме към някакво специфично състояние, иначе следващото ниво на поглъщане няма да бъде възможно. Умът може да се намеси по фини начини, създавайки предпочитания за едно състояние пред друго. Необходима е мъдростта на ума на начинаещия и смирението на себе си, така че енергията вече да не остава хваната в старите модели на контрол и грабене. Двата стълба на медитативното изследване, присъствие и вътрешно предаване, са водещият компас за навигиране в ентеогенното преживяване.
Ентеогенът не може да предизвика самадхи, толкова колкото и тортата не може да предизвика цъфтеж на цвете; и двете са просто катализатори за процеса на развитие в организма. Шри Нисаргадата Махарадж известната е казал “течностите се събират и се появява АЗ СЪМ”. На грубо физическо ниво течности, химикали/материя се събират и има пробуждане на по-дълбоко ниво на “Аз” (тъй като редуциращият вентил е заобиколен). На фино ниво може също да се каже, че енергиите се събират и се появява АЗ СЪМ. На причинно ниво формата се разкрива като празнота, а празнотата се разкрива като форма, и АЗ СЪМ се пробужда като всички неща. Важно е да се разбере, че САмадхи не е просто преживяване, породено от химична реакция в тялото, нито пък е трансцендиране на физическото, за да почива в абсолютно съзнание. То е пробуждане на енергията/формата и съзнанието като едно. Както се казва в Сутрата на сърцето: формата е точно празнота, празнотата е точно форма. Пътят включва осъзнаването на истинската ви природа отвъд името и формата; и след това сливане на истинската природа на човека с душата, която при пробуждане осъзнава, че всичко винаги е било тази една първична природа и че нашата привидно разделение е било илюзия.
Хората може би се чудят “защо да медитирам и да правя самоанализ, когато мога просто да взема психоделик?” Защо да не направя няколко церемонии с Аяуаска и да забравя за години медитация? Няма лесен път към осъзнаването на истинската ти същност. Неизбежно ще трябва да се изправиш пред болката си, вътрешната си тъмнина, за да позволиш на своите санкари или обусловени модели да възникнат и да отминат. Ентеогените могат да дойдат, когато сме готови да свършим дълбоката работа, но процесът на развитие продължава, а медитацията и самоанализът са изключително ценни в този процес. Трябва да си готов да промениш моделите в живота си, след като ги видиш. Много хора няма да бъдат готови или способни да направят тези промени и ще бъдат върнати обратно в матрицата, дори след дълбоко преживяване на пробуждане. Медитацията и самоанализът са начини да интегрираме преживяването на пробуждане в ежедневния живот и да избегнем връщането към стари модели. Нашата ежедневна практика е повече от просто следване на техника или метод, тя е неразделна от самия живот. Когато виждаме всеки момент като възможност за по-голямо присъствие, уравновесеност и любов, тогава се превръщаме в жива връзка между фините духовни сфери и грубата реалност на материалния свят.
[Отказ от отговорност: Препоръчваме Аяуаска и Ибога да се приемат само под ръководството на опитен фасилитатор, в държава, в която те са законни. Винаги правете необходимите медицински прегледи, препоръчани от експерти (като сърдечни изследвания и психологическа оценка), преди да използвате тези ентеогени. Статиите на този уебсайт са само за информация и вдъхновение и не правим препоръки относно употребата на който и да е ентеоген от която и да е конкретна личност.]