“Няма път, но само глупак не би го последвал.”
Пътят към самадхи не е от онзи тип път, при който човек слага едната стъпка пред другата, за да стигне до някаква дестинация. Пътят е премахване на илюзията, отпускане на идентификацията с ограниченото аз, така че човек да се събуди точно там, където се намира.
Древните мистици, йоги и мъдреци са казали, че всичко е първична осъзнатост, или недвойно съзнание, което е едновременно празнота и форма (цялото, което е. Първичната осъзнатост не е това, което обикновено наричаме съзнание; тя е това, което осъзнава съзнанието, докато то се променя от едно състояние в друго. В т.нар. “нормален” живот осъзнаваме три състояния на съзнанието: будност, сънуване и дълбок сън, и тези състояния идват и си отиват. Първичната осъзнатост осъзнава идването и отиването на тези състояния, но самата тя не идва и не си отива. Във Веданта тя се нарича турия, четвъртото състояние, основата на твоето съществуване. Тя винаги е осъзната, но въпреки това не е отделна от това, което се наблюдава.
Умът може да попита: “Как мога да осъзная себе си като това чисто осъзнаване?” Желанието да се обхване истината винаги идва от егоистичния ум, който иска да придобие осъзнаване, но никога не може да го придобие, защото именно той трябва да се предаде, за да бъде осъзнато. Праджня или мъдростта на истината е пробуждане към това, което е. винаги вече настоящето. Ако не внимавате, умът може да ви отведе по пътя на безкрайното търсене в опит да добавите още към себе си. Освобождението е краят на търсенето и осъзнаването на фалшивото аз, което се опитва да постигне нещо.
Не търсете просветление или необичайни състояния на битие, тъй като всяко търсене е дейност на егото. Просто спрете да цените и преследвате илюзии и източникът ще се разкрие сам.
Отвлечете вниманието от илюзията към самото съзнание и позволете всичко да бъде такова, каквото е, докато не осъзнаете истинското Аз или Бог, което е пробуденото съзнание, което не идва и не си отива. От гледна точка на дуалния свят има две части или два пътя към Самадхи. Ин и Ян заедно образуват неразделна единна цялост. Няма Ин без Ян, точно както няма чаша без празнотата вътре. Двата аспекта на съществуването са това, което се променя, и това, което не се променя. Основата на вашето битие е съвършена в своята недвойна празно-пълнота, вечна в своята динамична неподвижност, несвързана, докато съществува навсякъде и никъде. Пътят без път е да осъзнаете все по-задълбочаващ се процес на развитие в рамките на структурата на себе си и едновременно с това да осъзнаете истинската си природа, която е първичната осъзнатост отвъд име и форма. Самадхи е, когато светът, който постоянно се променя, се слива или обединява с непроменящото се. Дори това не е напълно вярно; нищо всъщност не се слива, защото нищо не е било наистина отделно. Илюзията за разделение отпада, разкривайки, че всичко винаги е било това едно първично съзнание.
Светът на страдащия в самсара е идентичен със света на пробудения, с тази разлика, че първият е опосредстван от фалшивото аз. В християнски термини бихте могли да кажете, че когато човек е идентифициран с ограниченото аз, това е адът, а когато човек е свободен от ограниченото аз, това е раят. Жан-Пол Сартр известният каза “Адът са другите хора.” Когато това твърдение бъде разгледано дълбоко, се разкрива дълбока истина. Всеки път, когато има някакво разграничаване между аз и другия, тогава човек е в ада, който не е нищо друго освен цикъл от егоистична дейност (желание и отвращение). Адът е идентификация с ограниченото аз, което е създаване или възникване на двойствеността аз и другия.
Когато човек се пробуди, той осъзнава с директно познание, че “Аз не съм този ограничен ум/тяло”. Това познание, след като бъде разпознато и утвърдено в съзнанието, може да даде на егото чувство за относителна свобода от собственото му обусловяване; своеобразно разхлабване на веригите. Може да се появи усещане за лекота и разбиране, че не си този ограничен персонаж и че не си длъжен да следваш сценария, който е предопределил живота ти. Въпреки това, самото това убеждение може да стане основа за нов персонаж или нова духовна персона. Ако продължаваш да казваш “Аз не съм този ограничен ум/тяло, аз съм осъзнатост”, тогава се появява разцепление, дуалност или разделение между осъзнатостта и ума/тялото. Това разделение е фалшивата заблуда, създадена от ограничените егоични умове, и можеш да бъдеш сигурен, че пътят ти е бил присвоен от фалшивото аз.
В света, в който живеем днес, животът на повечето хора е ограничен до физическите и ментални обвивки на душата, и когато те зърнат нещо отвъд тези нива, съзнанието им често бива дръпнато отново надолу в илюзията ум/тяло. Тъй като навикът на ума е много силен, повечето хора ще измислят история или разказ за своето преживяване на пробуждане. Човек трябва да бъде бдителен, за да не се идентифицира с това да бъде човек, който е пробуден или просветлен, защото това е най-голямата заблуда от всички. Както каза Дзен майстор Сузуки: “Ако трябва да сме стриктни, няма просветлени хора, има само просветлена дейност.”
Не бъркайте разбирането с осъзнаване (осъзнаването е действителен (пробудено състояние).
И не бъркайте осъзнаването със свободата (свободата е пробуденото състояние, което не идва и не си отива).
Умът ви буквално не може да си представи накъде води пътят. Ограниченият ум ще бъде вашето най-голямо препятствие. Всъщност идентифицирането ви с ограничения ум ще бъде вашата единствена пречка по пътя без пътеки. Почти всичко в света ни сочи в обратна посока към нивото на езика и обусловените мисли, които съставляват така наречения външен свят. Обусловени сме да търсим решения извън себе си и докато търсим, ще останем в лабиринта на ума и никога няма да постигнем вътрешно спокойствие. Въпреки това, когато някой се пробуди, истинската му природа се разкрива като самата същност на ума. Единствената разлика е, че пробуденият ум е неограничен, докато егоистичният или личният ум е ограничен.
“Да търсиш означава да страдаш. Да не търсиш нищо е блаженство.” ~ Бодидхарма
Сократ е известен с изказването си “Знам, че не знам” и че именно незнанието го е направило най-мъдрия човек в Гърция. Той не знае и по този начин е намерил Пътя. Най-важното, което нисшият ум може да научи, е неговата ограниченост по отношение на пътя. Осъзнаването на ограничеността на ума не е същото като осъзнаването на истината, но е необходимата първа стъпка. Човек трябва да спре безплодните, непрестанни дейности, които го карат да търси някакво знание, трансцендентно състояние или преживяване, или някаква “вещ”. Истината не се намира чрез отговори или постижения на ниво ум, а в необятната недвойна празно-пълнота на сърцето. Тя се осъзнава, когато въпросите спрат. Не можеш да “получиш” или да придобиеш истината, само се събуждаш за истината чрез Самадхи, чрез алхимията, която разтваря аз-а, когато човек еднопосочно, твърдо отказва да отговаря на илюзиите. Именно чрез негативния път, чрез via negativa, ние научаваме истината за това кои сме, като се отказваме от всичко, което не сме. Тогава се осъзнава директно, че винаги си бил това винаги присъстващо осъзнаване.
Легендарният учител Бодхидхарма е основателят и първи патриарх на Чан будизма в Китай, който по-късно става Дзен в Япония. Историята разказва, че Бодхидхарма е бил повикан от император Ву, който искал да го разпита, защото чул, че той е велик мъдрец.
“Кой си ти, който стоиш пред мен?”, попита императорът.
“Не знам”, казал Бодхидхарма.
С този отговор Бодхидхарма прерязва всички трикове и измами на ума. Не че Бодхидхарма е бил агностик, вярващ в непознаваемостта на истинската си същност. Бодхидхарма е бил пробуден като първична съзнание, но ограниченият ум е неспособен да го предаде. Думите не предават тихата истина, защото думите са шум. Те не предават спокойствие, защото са движение. Думите са пръст, сочещ към луната. Не бъркайте пръста с самата луна. Не е възможно да се посочи първична осъзнатост. .
Как можете да посочите това, което е навсякъде и никъде? Все пак всички духовни учения са опит да се направи това.
От относителна гледна точка, умът и сетивата филтрират и намаляват вибрационното поле, за да можем да имаме човешко преживяване. Тази понижена проекция е симулация на целия външен свят, която се осъществява чрез ограниченото его. Цялата енергия и явления са спираловидни в воалите на илюзията, екранът или бариерата, които трябва да бъдат преодолени, за да се пробудим директно към истината. Дори привидното преодоляване на илюзията е илюзия. Тези, които са осъзнали истинската си природа, са казали, че има само появява се че има бариера между вас и първоначалното съзнание, тъй като всъщност всичко е това съзнание. Докато илюзията за ограничено аз съществува, човек играе игра на криеница със съзнателността. Дори и да разбираме ментално, че цялата структура на аз-а е илюзорна, ние оставаме заплетени в илюзията, все още реагирайки на предпочитания и обусловени конструкции, когато възникват копнеж и отвращение. За да проникне до дълбините й, е необходима голяма бдителност и човек трябва да иска пробуждането повече от илюзията, повече от самия живот.
Ако всичко е илюзия, тогава защо просто да не останем съсредоточено осъзнати за осъзнаването, обръщайки осъзнаването към себе си и игнорирайки илюзията? Това е по-лесно казано, отколкото направено. За повечето от нас илюзията е изключително упорита и спокойствието ни е постоянно нарушавано от колебанията на ума (вритти или “водовъртежът” на ума). Веднага щом се опитаме да прекъснем обусловените си модели, неумолимата гравитация и инерция на матрицата ще ни върнат обратно в нейния спирален мaйa. Изтърканите жлебове на обусловеното моделиране са установени и енергията ще се движи по подразбиране по тези стари канали, освен ако няма прекъсване и пренасочване на окабеляването. Пътят е да се пречистят както биологичното обуславяне, така и обуславянето, което е наследено социално. В рамките на нашето биологично обуславяне е най-дълбокият импулс за реакция на стимул, който се сублимира до по-високи и по-сложни нива на мисъл и поведение. Нашето социално обуславяне е изградено върху примитивни импулси и е вградено в влечуновото обуславяне, което е у дома си във влечуновия мозък.
По пътя разкриваме моделите, скрити в несъзнаваното, и съществуват също надсъзнателни етапи на еволюция, за които човек също не осъзнава, защото те не са възникнали от вътрешния му растеж. Свръхсъзнанието е като цвете, което все още не е разцъфнало и не знаем как ще изглежда.
Има стар поговорка (на санскрит, наречена Купамандаука) за жаба, която прекарва целия си живот на дъното на кладенец. Жабата вярва, че кладенецът е целият свят. Тя изследва всяко камъче в кладенеца и го измерва във всички посоки, така че с върховна увереност жабата говори за цялостта на света. Един ден в кладенеца пада риба и разказва невероятни истории за външния свят и плуването във vast sea. Жабата буквално не може да разбере, нито да си представи това, затова отхвърля историите като лъжи или лудост.
Ние сме като жабата в кладенеца. Не знаем какво не знаем.
Несъзнаваното е точно това; неосъзнат. Ако знаехме какво е, тогава то би било съзнателно. Не можем да се освободим или да се отървем от модел, който притежаваме, но осъзнаваме. Има части от нас, които са скрити, действащи несъзнателно в нашата животинска природа; дълбоки стремежи и отвращения, свързани с влечунския мозък и сублимирани във всички аспекти на поведението и живота. И има аспекти от нас, които са свръхсъзнателни, действащи чрез шаблони или структури на по-високи душевни нива, но ние не сме установили връзка с тези фини сфери.
Имаме възможност в този живот да отидем по-нататък и да отидеш по-дълбоко. Процесът на просветление ни отвежда по-далеч в просторите на космическия ум, докато пробуждането ни води по-дълбоко в настоящия момент. Докато вървим по пътя, вероятно ще има моменти, в които не сме будни; идентифицирани с някакъв аспект на илюзията. Притеглянето на спиралата на маята е силно. В допълнение към формалните медитация и практики за самоизследване, можем да използваме всеки момент от живота си, за да станем по-осъзнати, за да станем по-свободни. Това се случва естествено, когато най-накрая спрем да реагираме на илюзии. Когато спрем да реагираме на илюзии, в структурата на Аз-а се генерира триене, тъй като старите модели умират, което води до трансформация и раждане на по-високи нива на съзнание. Ти станете мъртвата почва, от която следващото ниво на ти расте. В процеса на просветление, усещането за "аз" продължава да се разширява, да обхваща все повече и повече ум/мая и по-високи нива на себе си, докато не стане идентично с всичко, което съществува (в крайна сметка пробуждане като недвойна реалност). От относителна гледна точка продължаваме да работим, за да станем свободни, дори ако от абсолютна гледна точка нашата истинска природа винаги вече е свободна. Това е пътят без път.