“Истината, която надхвърля интелекта, няма да бъде видяна чрез интелекта. Точката на недействие няма да бъде достигната чрез съзнателно действие. Ако искате да постигнете точката на недействие, надхвърляща мисълта, отрежете самия корен на ума и почивайте в гола осъзнатост!”
~ Тилопа, Махамудра Упъдеша
Meditation and self inquiry are actually two aspects of one path to Samadhi. In quantum physics light is seen as both wave and particle, depending on whether the observer is present. Similarly reality becomes more wave-like when the observer starts to merge into the observed in meditation. One experiences oneself as a free flow of sensation or inner energy as the observer merges with the observed. Or more precisely, there is actually no merging that happens but rather the illusion of separation falls away, or a higher (timeless) perspective is realized. This falling away can happen in progressive stages of meditative absorption, or awakening can happen in an instant. In Zen they say that at first a mountain appears to be a mountain. Then as one goes deeper it becomes clear that a mountain is no longer a mountain. Then upon realizing the final truth, a mountain is once again a mountain. When we observe gross physical reality single-pointedly without reaction, the wavelike ocean of prana is revealed. If we continue our inquiry, и двамата твърдата форма и вълнообразната енергия се осъзнават като идентични на самото съзнание. Планината отново е планина, идентична във всяко отношение на момента, когато сте започнали. Въпреки това, при финалното осъзнаване, планината не е нещо отделно от съзнанието; вие сте това.
Ако медитиращ извършва осцилации между грубата материална реалност и пранични или фини състояния на съзнанието, това все още е игра в рамките на дуалността. В тази игра човек може да се научи как да се откаже от грубата физическа реалност, изпитвайки фина вътрешна енергия, която става свободна от протичане в обусловени модели. От друга страна, финото енергийно състояние отново може да се промени към груба реалност. Човек може да изпита едното или другото, но не и двете едновременно. В експеримента с двоен процеп в квантовата физика не можем да наблюдаваме фотона като вълна и частица едновременно. За да се случи това, наблюдателят би трябвало да присъства и да не присъства едновременно, което няма смисъл от времево ограничена линейна гледна точка. Въпреки това, точно това се случва в Самадхи; втвърденият, обвързан с времето наблюдател изчезва или се отказва от постоянното си търсене на едно или друго състояние, и човек се пробужда като безвремево осъзнаване, присъстващо навсякъде и никъде. Зрителят, зрението и видяното се осъзнават като едно. Фотонната частица, вълната и наблюдателят се осъзнават като едно.
“Като слънцето зад облаците, истинската природа на човек винаги свети, но е затъмнена от облаците на ума.”
Независимо дали наричаме практиката си медитация или самоизследване, ние започваме в състояние на дуалистично разделение и възприемаме свят, подобен на частици неща който се генерира от ограничената мисъл. Наблюдаваме тяло, съставено от отделни части, върху които възникват усещания, чувства, мисли и явления, и нашият опит за живота и себе си се филтрира през тази редуцираща клапа. Ако останем с обекта на медитация, който използваме (независимо дали това е дишането, усещанията или самото осъзнаване), без да реагираме на никакви възникващи усещания или явления, тогава процесът на джàна или медитативно поглъщане продължава, докато или човек спре да медитира, или наблюдателят и наблюдаваното се осъзнаят като едно. Умът, който винаги се променя и става, винаги в движение, се слива или се разкрива като чисто осъзнатост, което не се движи или променя. Измерението на неподвижността не е някъде другаде, а е присъщо на ума и идентично с него.
Всяка използвана медитативна техника е част от обусловения ум, или част от структурата на Аз-а, и в крайна сметка трябва да се разтвори в неправене. Ние Винаги започваме всяка практика (съзнателно или несъзнателно) с усилие да разсеем илюзията за ограниченото „аз“; в противен случай вече щяхме да сме в самадхи и нямаше да има никаква практика. Ние прекъсваме корена на илюзията, като оставяме всичко да бъде такова, каквото е, без по никакъв начин да манипулираме реалността или да реагираме на илюзията. Това изисква както дисциплина, за да останем присъстващи и да проникнем в това, което е, така и способност за вътрешно предаване или липса на съпротива спрямо това, което е, докато практиката се разгръща на все по-дълбоки нива. Древните практики на спокойствие и прозрение – самата и випасана – когато се разглеждат от перспективата на вечното учение, са фундаментални за всички медитативни техники, които служат за премахване на идентифицирането със структурата на „аз“-а. Саматха може да се практикува едновременно с випасана и, подобно на двете крила на птица, тези два аспекта на медитацията, ако са в равновесие, отвеждат човек към самадхи.
По-дълбоки нива на медитативна абсорбция се постигат, когато човек е способен да медитира/разсъждава за по-дълги периоди от време без реакция, без да се идентифицира със случващите се явления, оставайки в уравновесено и спокойно състояние на присъствие. Възприемат се все по-фини сетивни явления, все по-фини енергии, докато сетивата станат ясни и прозрачни, течащи свободно с прана, а умът се пречисти от несъзнателни навици, които са предпочитане на едно усещане пред друго. По този начин илюзията за ограниченото аз губи силата си, а облаците на ума се разсейват, разкривайки първична осъзнатост, която винаги е била налице.
“Медитиране един ден върху значението на истината nature of things brings greater spiritual benefits than hearing and examining the Dharma for many aeons.”
~Махосаниша-сутра
Човек може да прекара десетилетия в медитация, използвайки обусловена техника, и никога да не осъзнае истинската си същност, ако липсва компонентът на самоизследване. Ако човек се придържа към медитативна техника, то самата техника се превръща в обвързване с познатото. От друга страна, ако правим само самоизследване, за да разкрием истинската си същност, обусловената структура на Аз-а вероятно няма да бъде пречистена в дълбините си, тъй като е трудно/малко вероятно да се достигнат най-дълбоките санскари, без да се провеждат дълги периоди на медитация. Човек може временно да има преживявания на пробуждане в резултат на самоизследване, но ако човешкият съд не е пречистен в корена си, старите обусловени модели ще се върнат. Като плевел, отрязан само на върха, илюзията на човек ще поникне отново. Когато или самоизследването, или медитацията се практикуват дълбоко, докосвайки корена на алчността и отвращението, тогава всяко обхваща другото. Когато медитацията и самоизследването станат неразделно едно, това е практиката, която води до самадхи и освобождаващо осъзнаване.
Some meditation systems (Buddhist, Yogic, Taoist) emphasize techniques such as observing the breath, and bringing awareness to bodily sensations, inner energy or thoughts. Others such as the nondual or self inquiry traditions (such as Vedanta, Dzogchen, Zen and Mahamudra) emphasize letting go of all conditioned techniques and resting as awareness itself. So which doorway to use?
И двата входа водят до единия самадхи.
Голямата илюзия в рамките на дуалността е, че всъщност съществуват два входа, докато истината е, че медитацията и самоизследването са двата края на едно непрекъснато продължение. Това продължение е човешкият опит във времето – от съзнанието, идентифицирано на грубото физическо ниво, през фините аспекти на енергията и ума, до каузалното осъзнаване. Повечето хора не практикуват нито медитацията, нито самоизследването достатъчно дълбоко или достатъчно дълго, за да ги осъзнаят като едно (да постигнат Самадхи). Ако практикувате достатъчно дълго, настъпва процес на медитативно поглъщане или “джхана”, при който медитиращият се слива с обекта на медитацията. Думата “джхана” е същата като “дхяна” на санскрит, която представлява седмото стъпало от осемте стъпала на йогата на Патанджали. Това е същата дума като “Дзен” и „Чан“ в традициите, които са кръстени на нея. Буда описва нощта на своето просветление:
“Неуморна енергия се пробуди в мен и неумолимо осъзнаване се установи, тялото ми беше спокойно и безгрижно, умът ми концентриран и обединен. Доста усамотен от чувствените удоволствия, усамотен от нездравословни състояния, аз влязох и пребивавах в първата джхана . . . втората джхана . . . третата джхана . . . и четвъртата джхана.” ~ Саманняпхала Сутта
Когато се случи алхимията на джхана, техниката отпада, тъй като се потапяш в обекта на медитацията и преминаваш от преживяване на грубата реалност към преживяване на праничното поле и фините слоеве на майа или „аз“-а, за да осъзнаеш причинната празнота на съзнанието, която е неразделна от останалите слоеве. Ако сте в състояние да останете безреактивни към всяко състояние, което се разгръща, тогава ще бъдете в оптималното състояние, в което праничното поле или Буда-умът да се самопробудят и великата реалност да се разкрие. По същия начин, ако проучите достатъчно дълбоко Аз-а, скритите санкари/самскари (несъзнателни обусловени модели на поведение) ще започнат да изплуват от дълбините, а структурата на Аз-а ще има възможност да се пречисти от тях, като остане безпристрастна спрямо това, което е без съпротивление.
If you are looking for guidance in this process, the Samadhi meditation series (available for free) starts with techniques and then gradually moves toward less and less doing, until one reaches the still point where there is simply presence of the immanent Self or selfless-self. “Still point” is not the right description, but rather it is more of a dynamic stillness or pregnant emptiness; a non-dual plenum that transcends opposites. One comes to a place of pure choiceless awareness, the ground of one’s being, or natural state unmediated by a limited self. Even while one is practicing a technique, one can be aware of WHO or WHAT is practicing. For example if you are abiding with the breath it is possible to be simultaneously aware of awareness. The mind’s limited attention or first attention can be on the wide or narrow breath, and like the focal lens of a camera it can be narrow or wide, and one can point it or change the location within the sensory field that it is focused on. There is simultaneously an awareness that is simply aware of its own being, inseparable from these changeable qualities of limited attention; an awareness that does not change or have any quality whatsoever. This absolute awareness is not a mental activity, not a separating or discriminating of phenomena into “things”, but could be described as the space in which mental activity arises. Yet the word space is not right because there is no location; it is a space/emptiness/stillness or center that is everywhere and nowhere. Absolute awareness is what is simply aware without any object, while the mind’s attention is always aware на нещо. Можете да бъдете внимателни към дишането с помощта на ума и същевременно да осъзнавате кой или какво е наблюдаване на дъха. Зрителят, виждането и виденото се разпознават като едно.
View the Samadhi Meditation Series
Практикувайте както медитация, така и самоизследване едновременно, докато ги осъзнаете като едно.
Throughout this writing I will be using the terms awakening and enlightenment in a specific way. One of my favorite Zen phrases is “not one, not two”. Awakening and enlightenment can be seen as “not one, not two”.
Какво е пробуждане?
Пробуждането е осъзнаване на истинската ти същност отвъд името и формата. Пробуждането е събуждане от съня на ограниченото “аз”. За този, който не го е преживял пряко, това са само думи, които са неразбираеми за ума. Първичната осъзнатост осъзнава себе си като всички неща, или може да се каже, че всички нива на ума/аз-а се осъзнават като празна осъзнатост. Има много нива на пробуждане (джхана), но когато настъпи пълно прекратяване на обвързаността или идентифицирането на осъзнатостта с ума, тогава истинската природа на човека се разкрива. През историята то е наричано Мокша, Нирвана, Нирвикалпа Самадхи, Фана, Кеншо, Хесихия и с много други имена. Във Веданта това, което се осъзнава, се нарича Аз с главна буква „А“ или истинско аз, а в будизма се нарича “няма аз” или аната или шунята. В индуизма се осъзнава Парабрахман, или Параматман, а в мистичното християнство това е божеството, което няма качества, освен единство/битие; това е безличното битие на Бог, за разлика от аспект на триединството.
Въпреки че езикът, използван в различните традиции, може да се различава, традициите, които отразяват вечното учение, всички сочат към фундаменталната реалност на преживяването на пробуждането, което е общото преживяване на просветлените същества. Въпреки че дори това твърдение не е напълно вярно; всъщност то не е преживяване, тъй като представлява разпадането на дуалността между преживяването и преживяващия. Думите никога не са напълно подходящи, когато се опитваме да го изразим.
Повечето, които опитат от пробуденото състояние, ще го загубят, връщайки се в сън и ставайки жертва на променливостта на ума и самоидентификацията. В Сандокай, известен дзен стих, се казва: “Самото срещане с абсолютното все още не е просветление”. От абсолютна гледна точка, пробуждането към истинската ви природа е началото и краят на духовния път, или осъзнаването, че дестинацията винаги е била налична от самото начало. От абсолютна гледна точка има разпознаване на това, което никога не е било родено, тази осъзнатост, която просто е.
Както казва Исус: “Преди да е бил Авраам, Аз съм.” Отначало, когато се опитате да насочите вниманието си към усещането за “Аз съм” или към Себе си, ще видите фалшивото аз. Но ако не бъдете разколебани от многобройните слоеве и нива на възникващи илюзии, и упорито и искрено продължите своето изследване, тогава ограниченото егоистично аз ще отстъпи и ще бъде осъществена Самадхи. Именно в това обединено състояние е възможно пробуждането на праджня/мъдрост. Дори и само вкус от това може да промени живота ви необратимо, защото ще имате знанието, че не сте просто тази ограничена, ефимерна структура на аз-а.
Пробуждането е потенциалното начало на процеса на просветление, който е ускорен период на вътрешно развитие, пречистващ човешкия съд, позволявайки на човек да остане в събудено състояние, така че Самадхи да не идва и да си отива. Истината е, че повечето хора ще се върнат към сън, защото не желаят или не могат да се откажат от обусловените дейности и предпочитания на егото. Ограниченото аз се интересува само от концепция of awakening, but it can not awaken. It will manufacture a facsimile, a spiritualized persona or ego construct around any awakening experience. The awakened state leaves no traces, no sankaras or conditioning and is not something that can be remembered. Any memory of one’s awakening is just a mentalized construct and must be let go of; one must always start with a beginner’s mind if one is to realize it again and again. Any knowledge of what the awakened state is, is a false screen or filter over awareness. As Socrates said, “I only know that I don’t know.” Awakening means the limited mind becomes a servant, and it will no longer be the master of one’s life. It is no longer “my will”, or “my knowing” but higher will or the heart’s will; one surrenders to the flow of the unfathomable Tao, the wisdom of the great reality.
One of my teachers (Nicolas) always asked “What are you willing to pay?” There is only one acceptable currency with which we can pay; ourself. But most people will not pay because the price is too high and the conditioning is too strong. People don’t want to allow pain or give up pleasure in order to transcend them both. One must allow good and evil to co-exist inside so that their alchemical union transmutes duality into something new. The “you” that you are becomes the dead soil out of which a new reality is born. The best use for the limited self in this process is to realize its own limitations, and to learn how to let go of dualistic thinking, preferences, manipulations, discrimination of this and that, craving and aversion; essentially to learn how to die.
Какво е просветление?
Шри Нисаргадата Махарадж каза: “Човек трябва да познае [ограниченото] аз, преди да може да надскочи [ограниченото] аз.” Човек трябва да познае обусловеното, ограничено его такова, каквото е, и мястото, от което възниква, преди да може да се освободи от идентификацията с него. Когато говорим за каквато и да е “система” или прогресивно пътешествие към опознаване на аз-а през етапи, то винаги говорим за относителното. Говорим за процеса на просветление, който е свързан с изследване, развитие на ума и структурата на аз-а и правене на личността прозрачна за първичната съзнателност. Това е процес, който се случва постепенно във времето, тъй като умът е растяща, жива структура.
Нито една техника или система не може да принуди или да доведе до праджня или освобождаващо прозрение, но те въвличат човек в процес на вътрешно пречистване, което прави по-вероятно това да се случи. Има дзен поговорка, че пробуждането се случва привидно случайно, но практиката прави човека по-склонен към такива "случайности". Някои християнски мистици са казали, че Бог ни среща по средата, или Бог помага на тези, които си помагат сами. Ние трябва да направим своята част, за да разкрием и да се отречем от егоичното аз, и чрез благодат божественото ще се протегне към нас. Тази благодат е зората на истината за това кои и какви сме.
Enlightenment has two aspects: purification, which is becoming free from existing conditioning, and inner development, which is the growing or expanding of the self structure into higher levels of mind. Enlightenment is BOTH the expanding into the higher levels of self, and the purification or detaching from all levels of the self structure/soul. This is a process that happens through time, which results in a human vessel that will be increasingly fit to support or house primordial consciousness, or to let the sun shine through unobstructed by clouds.
Просвещението е процес на развитие, който позволява на пробуденото състояние
за да стане постоянна сцена, която не идва и си отива.
Просветлението е както освобождаване от санкарите, или освобождаване от обусловените модели, които обвързват осъзнатостта в майя, така и разширяване в нови, по-фини измерения на себе си. Отвъд умствените и физическите слоеве на съществуване са енергийните или пранични слоеве, висшия ум/духовни сфери и недвойните блажени сфери.
Primordial awareness, which is our true nature, of course needs no enlightening; it is perfect as it is. The enlightenment process is only for the limited self. Upon realizing Samadhi one sees the absurdity of seeking awakening, since the awakening is identical to the dropping of all seeking and the seeker! Or more precisely the seeker, the seeking and what is sought are realized as one with all that is. One wakes up but continues to become enlightened, continues to develop the self and to grow, expanding the tree of life to become a continuous bridge between the world of form and the formless, while at the same time realizing the illusory nature of the limited self structure. Those who have realized the ultimate truth may laugh at the absurdity of the human condition, and the seeking and striving that is both futile and necessary if we are to awaken. One laughs at one’s efforts to find something that was never lost, and to seek something that is only obscured by seeking itself.