Основни медитации от Центъра "Самадхи"
Част 2 – Препятствията
Хората често се разочароват, когато възникнат препятствия, и смятат, че правят нещо погрешно в медитацията си. Важно е да разберете, че препятствията се проявяват, защото работите правилно.
Те са необходима част от проникването към по-дълбоките нива на ума. Практиката не се състои в това да се опитвате да се отървете от препятствията, а да изградите правилната връзка с тях. Всеки път, когато се опитвате да се отървете от нещо по време на медитацията си, просто създавате повече отвращение, повече активност в ума и повече страдание.
Практиката е винаги да оставяме всичко ТАКА, КАКТО Е. Но често не осъзнаваме какво Е, защото то е в подсъзнанието. Понякога дадена техника е полезен инструмент за проникване в по-дълбоките слоеве на ума. Практиката да се фокусираме еднонасочено върху обекта на медитацията – дишането – винаги включва да бъдем безпристрастни към всичко, което възниква.
Но понякога една или повече от пречките ще продължат да ви разсейват, до степен, в която възниква пълна невъзможност да останете със обекта на медитацията или да бъдете безпристрастни. Болката може да бъде толкова упорита, че всъщност да се превърне във вашия обект на медитация, независимо дали искате това или не. Или може би екстремна сънливост, замъгленост или умствена мъгла ви пречат да бъдете в настоящето. Може би мислите ви са толкова упорити, че през по-голямата част от времето сте изгубени в мисли и мечтания.
Ако някоя от пречките напълно е превзела способността ви да се фокусирате върху дишането, това е нормално – случва се. Признайте, че това се е случило, и признайте, че то се е превърнало във вашия нов обект на медитация. Приемете го и бъдете безпристрастни към него. Болката, умората или мислите могат да превземат вашата медитативна практика само ако има аспекти в тях, които са несъзнателни.
Истинската медитация никога не се състои в каквато и да е дейност. Тя по-скоро е проникване в или наблюдение на това, което умът вече прави, като превръща несъзнателните процеси в съзнателни. Практиката се състои в това да останете в настоящето с това, което е, и да не реагирате. Това означава да останете безразлични, в състояние на дълбоко предаване или дълбока вътрешна липса на съпротива, осъзнавайки усещанията на най-финото ниво, преди мисленето, преди формирането на предпочитание за "това пред онова".
Правилното отношение към всичко, което възниква по време на медитацията, всъщност е да го възприемаме не като проблем или пречка, а просто като част от явленията на медитацията, да виждаме всички явления като в крайна сметка празни. … да не се привързваме към нищо по никакъв начин.
Егото или структурата на "аз"-а се състои от мисли и чувства, които обикновено характеризираме като добри или лоши. Егото е съвкупност от предпочитания, които не са нищо друго освен резултат от непълни преживявания, съхранени в подсъзнанието като спомени. Егото е съвкупност от връзки в ума и тялото. Когато има предпочитание, има егоистично "аз" и следователно страдание. Страданието е природата на "аз"-а поради непостоянната природа на всички явления, към които "аз"-ът се привързва.
Ние отклоняваме вниманието и енергията си от възприятията и спомените, които формират "аз"-а, за да се фокусираме върху суровите усещания. Когато задържим вниманието си на нивото на суровите усещания, нови неврони се активират и се свързват помежду си. Това преструктуриране създава различен начин на взаимодействие със света. Започвате да лишавате от енергия старите връзки и да създавате нови, които са по-фини, преди да се пристъпи към етикетиране. … преживявате реалността като игра на енергия и жизненост, като в същото време не се идентифицирате с явленията като част от себе си.
Енергията или прана, която се е движела в старите връзки, става достъпна за вашето преживяване на живота в настоящето, а старите връзки започват да протестират, да губят енергия и да умират. Препятствията се проявяват като своеобразно вътрешно триене между старите и новите връзки, а това триене е необходимо, за да се случи вътрешната алхимия.
Като сте присъстващи и осъзнавате най-фините възможни усещания в състояние на несъпротива спрямо всички възникващи явления, процесът на пренастройване се случва автоматично. Той може да бъде описан като самонасочена невропластичност – процес, ръководен от истинското "аз", непосредственото или безусловното "аз". Този "аз", с когото се идентифицирате, не контролира този процес. Това препрограмиране отнема време. Точно както човек, който е свирил на пиано само за кратък период от време, не може да очаква да свири като виртуоз, така и човек, който не е практикувал медитация и не е завършил необходимото препрограмиране, не може да очаква освобождение изведнъж.
Човек може да преживее пробуждане, осъзнавайки истинското си "аз", но умът и тялото трябва да бъдат пречистени, за да могат трайно да приютят пробуденото съзнание. В противен случай човек просто ще се върне към старите си навици. Моделите на човек ще се променят в пряка зависимост от количеството медитация, което практикувате, … от степента на обусловеност, с която сте се идентифицирали – което може да се нарече и вашата карма – и от степента, в която сте усвоили умението да бъдете присъстващи в състояние на непрекъсната липса на съпротива спрямо това, което е във всеки един момент.
Това вътрешно "кабелно свързване" може да се променя бавно. Понякога може да ви се струва, че напредва с темпото на ледник, докато в други моменти може да изглежда, че напредва бързо. Продължавайте да практикувате с търпение и упоритост, без да превръщате самадхи в цел или обект на интерес за ума. Просто приемете това, което Е. Позволете на болката, чувствата, умората – позволете дори на патологичното мислене. Колкото по-пълно го позволите, толкова по-бързо то ще възникне и ще отмине.
Не си поставяйте за цел да разтворите препятствието. Трябва наистина да му позволите да бъде такова, каквото е, без никакви очаквания, че ще се промени. Вие обучавате ума да бъде безпристрастен, … да не реагира, … да възприема реалността на най-дълбокото сетивно ниво – полето на промяната, … полето на прана или вътрешната енергия. Ще разгледаме три от най-често срещаните пречки: болката, сънливостта и прекомерното мислене. Подобен подход може да се приложи към всяка пречка или явление, което възникне.
С всеки пример можем да започнем да разбираме как можем да проникнем в явлението със съзнанието си, като наблюдаваме различните му скрити качества и компоненти. Нека започнем с примера за болката. Обикновено болката може да бъде временно разсейване, а практиката е да се върнем към дишането. В крайния случай, ако болката стане обект на вашата медитация без да имате избор, тогава приемете, че тя се превръща във вашия обект на медитация. Това е възможност да проникнете дълбоко в нейните променящи се характеристики със съзнанието си.
В началото тя може да изглежда просто като стена от болка, но ако изострите ума си, ще откриете, че болката всъщност е съвкупност от различни характеристики, които са били несъзнателни. Понякога хората започват да променят положението на тялото си, да се движат или да правят леки разтягания, за да се опитат да избягат от болката си. Това бързо създава модел на отвращение в ума и само влошава болката. Важно е да се прави разграничение между продуктивна и непродуктивна болка.
Повечето болка, която възниква по време на медитация, е свързана с навиците на ума. Това е болката, в която искате да се впуснете и да се научите да оставате безразлични към нея. Този вид болка обикновено изчезва бързо, когато станете от възглавницата. Непродуктивната болка е по-сериозна, може би свързана с нараняване или някакъв вид екстремна болка, която може да увреди нервната система, ако се опитате да я преодолеете насила. Медитацията се състои в намирането на среден път – трябва да излезете извън зоната си на комфорт, като разширявате границите си, но без да си причинявате вреда или да увреждате нервната система.
Има време да стоим неподвижно, време за силна решителност да не мърдаме и има време да бъдем нежни към себе си. Опитайте се да разпознаете срединния път. Първо ще се откажем от думата “болка”, която има негативна конотация. Вместо това ще я наричаме "усещане". Отпуснете всички етикети, които изразяват предпочитание или осъждане. Този осъждащ език ни държи затворени в ограничена рамка от жажда и отвращение.
Наблюдавайте усещането в тялото си. Разберете… остра ли е усещането или тъпа? Променя ли се остротата или тъпостта с времето? Променя ли се интензивността на усещането? Пулсира ли или тупти? Статично ли е или непрекъснато? Тези наблюдения са неутрални… без никакви предубеждения или осъждане. Наблюдавайте… научно. Вие просто наблюдавате. Разберете: има ли топлина, усещане за парене? Или има ли студ? Определете точното място на усещането в тялото и всички области в тялото, които могат да са свързани с него.
Движат ли се тези места или са статични? Разширяват ли се зоните на усещанията? Разширяват ли се бавно или прескачат бързо от място на място? Изглежда ли, че се е втвърдило в една зона… неподвижно? Има ли в грубото усещане някакво изтръпване или фина енергия вътре в него? Има ли свиване в дишането, когато възникне усещането? Има ли фино или не толкова фино "не", отблъскване в някаква дълбока част от вашето същество? Има ли свиване на мускулите? Държите ли се за нещо… защитавате ли нещо?
Останете в полето на промяната. Наблюдавайте променящите се качества и характеристики на вашето непосредствено сетивно преживяване. Проникнете в грубата, втвърдена усещане, изпълнете я със съзнанието си. Не се привързвайте към това, което усеща тялото. Не се привързвайте към конкретни усещания, а останете в цялото поле на променящите се явления. Наблюдавайте самата промяна, като разбирате, че всички конкретни явления са непостоянни – възникват и отминават.
Същият подход може да се използва при сънливост или умствена затъпеност, които са превзели медитацията ви. Наблюдавайте характеристиките на сънливостта. Заострете съзнанието си, за да уловите фините нюанси. Отпуснете думата “сънливост” и просто наблюдавайте усещането. Може би има натиск или тежест около очите. Може би имате сгърбена стойка. Тялото може да се усеща тежко. Може би в ума има сънливост или замъгленост. Проникнете в тази мъгла. Проникнете през нея. Осветете я. Напълнете я с вашето осъзнаване. Не я отблъсквайте. Вижте я ясно такава, каквато е.
Тези усещания нарастват ли по интензивност в някои моменти и след това отслабват в други? Има ли промяна в дишането, когато се появят тези усещания? Продължавайте да наблюдавате полето от променящи се явления с ясно и живо осъзнаване и дълбоко предаване на това, което е. Медитацията ви ще бъде ярка, ако сте присъстващи. Изпитайте този забележителен закон на природата: когато не реагирате, когато не поставяте етикети на нищо, наблюдавайки реалността на най-финото ниво, тази вътрешна алхимия се разгръща.
Усещанията, които възникват в тялото, не трябва да създават страдание. Това е откровение. Това е радикална промяна на реалността. Но бъдете търпеливи. Работете усърдно. Едно от най-големите предизвикателства в медитацията е "маймунският ум" – забързаният ум. Обикновено практиката е такава, че умът ще се разсее и вие ще го върнете към дишането. Дори ако умът е много зает, когато е възможно, използвайте дишането като обект на медитацията си. Но отново, в крайни случаи това не е възможно и ще ви се струва, че умът е поел напълно контрола. Ако умът е неумолим в създаването на мисли до такава степен, че изобщо не сте в състояние да наблюдавате дишането, тогава приемете, че мислите са се превърнали във вашия обект на медитация.
Има много начини да изведем нашите несъзнателни мисли в съзнанието. Ето една такава практика: Просто изчакайте да възникне следващата мисъл. Бъдете като котка, която наблюдава миши дупка, очаквайки мишката да се появи. Когато мисълта се появи, забележете дали се състои от визуален образ, дали е слухова мисъл или комбинация от двете. Всички мисли са или визуални, или слухови, или и двете. Това важи както за състоянието на будност, така и за състоянието на сън. Ако не възниква никаква мисъл, просто осъзнайте, че няма възникваща мисъл.
Визуалната мисъл е образ или картина, която се появява в ума ви. Тя може да бъде човек, място или предмет. Слуховата мисъл е като вътрешен монолог – вътрешен диалог в главата. Понякога мисълта ще бъде мътна, неясна, неоформена или не съвсем съзнателна. Може да е трудно да разберете какво точно представлява. Просто се постарайте да осъзнаете дали е визуална, слухова или и двете.
Или дали в този момент не възниква никаква мисъл. Важно е да разберем точно какво имаме предвид под “мисли”. Тук използваме думите “мисли”, “възприятия” и “усещания” по много прецизен и специфичен начин, който е уникален за практиката на медитацията. В ученията на Буда петте скандхи, петте съставни части, описват аспектите на ума, за които говорим.
Първата скандха се нарича “рупа”, което е просто физическата форма или тялото. Усещането възниква върху рупа, върху тялото. Например, докато медитирате, може да усещате парещо усещане – суровото усещане възниква върху тялото. Това е голото явление, вашата вътрешна жизненост или вътрешна енергия, която възниква и отминава в тялото преди формирането на мисълта, преди каквато и да е етикета или дефиниция. Това се нарича “ведана” – втората скандха, основното ниво на сетивното осъзнаване. Тук искаме да задържим вниманието си.
Третата и четвъртата скандха са местата, където възникват най-устойчивите слоеве на Майа и илюзията. Следващият етап, етапът на възприятието, е този, в който възприемаме “неща”. На този етап бихме могли да кажем, че има усещане за парене в коляното. Има нещо, наречено болка в коляното. Това е “санна” – третата скандха, която представлява познание или идентифициране на конкретно, отделено нещо.
Накрая се задействат “санкарите” — четвъртата скандха, обусловеният, навиков модел на реакция на ума, който се основава на нашите утвърдени дефиниции и вярвания. Тук се крият жаждата и отвращението. В случая с болката изпитваме отвращение към нея. Жаждата и отвращението винаги са свързани с преживените спомени, мненията и определенията, които човек поддържа.
Умът може да се е вкопчил в спомен за момент, когато сте тичали и сте получили контузия на коляното, или може би сте претърпели операция – може да има история, свързана с коляното. Умът ви може да каже: "О, не, пак ли това". Може да каже: "Тази болка ми разваля медитацията." Мислите за коляното винаги са под формата на думи и идеи, или могат да бъдат визуални образи, или и двете. Това е това, което наричаме мисли, които се различават от суровите усещания и възприятия за коляното като отделно нещо.
Друг пример: докато медитирате, може да усетите мирис, който е усещане. На нивото на ведана, втората скандха, то не е нито добро, нито лошо. Не е конкретен мирис, а сурово усещане. Когато усетите миризмата, умът ви може да я определи като аромат на цвете. Това е третата сканда – санна. Накрая миризмата може да предизвика мисъл, основана на вашите предпочитания, която е навик на ума – санкара.
Може би умът ви създава образа на цвете или може би имате положителен спомен за градината на баба ви. Или това може да предизвика негативен вътрешен диалог за това, че мястото за медитация би трябвало да бъде среда без аромати. Дали миризмата се възприема като добра или лоша, зависи от предразсъдъците и идеите, които се съдържат в ума. Самата миризма на нивото на ведана е неутрална. Така че, накратко, усещането за миризма е едно нещо, умственото етикетиране е друго, а жаждата и отвращението – предпочитанията, основани на вашите убеждения – са трето.
Започнете да наблюдавате тези процеси, за да можете ясно да разграничавате мислите си от възприятията и усещанията. Направете мислите си ясни и съзнателни. Съзнанието на първите четири скандхи се нарича виннана, което е петата скандха. С практиката може да започнете да преживявате не само променящото се поле на явленията, но и да осъзнаете себе си като съзнанието, което наблюдава. Разпознайте двете сфери на дуалността – променящата се сфера на явленията и неизменната тишина или съзнание, самото осъзнаване.
Докато наблюдавате полето на промяната, осъзнайте съзнанието, което е отвъд усещанията, отвъд мисленето, отвъд това, което прави тялото. Друга техника, която може да ви помогне да направите несъзнателните модели на мислене съзнателни, е да забележите характеристиките на мислите по отношение на тяхното съдържание. Тук съзнателно изпълняваме задачата по етикетиране и идентифициране, която обикновено се извършва автоматично от подсъзнанието.
Изчакайте да възникне следващата мисъл. Може би мисълта е спомен за нещо от миналото, като например събитие, или може би е обобщение на събитията от деня ви, преиграване на минал разговор. Просто си отбележете: "спомен" или "припомняне", или просто "минало". Определете я като „минало“, без да се впускате в историята. Като учен, вие просто определяте, просто наблюдавате това, което е. Не се поддавайте на ума и не се въвличайте в диалога на ума.
Може би възникващата мисъл е свързана с бъдещето – например планиране или визуализиране, тревога или желание. Просто си отбележете: „планиране“ или „бъдеще“. Може би мисълта прилича повече на мечтаене, фантазиране или умът създава история. В този случай я обозначете като „фантазиране“ или „мечтаене“. Може би умът анализира, опитва се да разбере нещо. Тогава отбележете, че умът ви „анализира“. Може би мисълта е неясна или не е напълно оформена. В такъв случай я обозначете като „неясна мисъл“ или „неотчетлива“. Продължавайте да наблюдавате мислите по този начин.
Тук използваме ума, за да наблюдаваме ума. Сякаш използваме трън, за да извадим трън, така че да можем да проникнем по-дълбоко в несъзнателните навици на ума и да изведем скритото на по-голямо осъзнаване. Този подход е много полезен, когато препятствията станат крайни. Използвайте го, докато препятствието или грубите, втвърдени явления се разтворят достатъчно, за да можете да се върнете към дишането като обект на медитацията си.
Има и няколко други често срещани пречки, които вероятно ще възникнат в практиката ви. Блажените чувства или приятните усещания могат да бъдат също толкова пречка, колкото и болката. Когато започнете да се отпускате и да се предавате дълбоко, енергията, която се вливаше в старите модели, ще се усети като присъстваща и това може да бъде доста приятно. Може да изпитате мир, спокойствие или дори екстаз. Когато „азът“ започне да се слива с обекта на медитацията, човек може да изпита свободен поток от усещания или вътрешна енергия, вътрешна жизненост.
Можете да го наречете вътрешна светлина или „прана“. Каквото и име да му дадете, умът вероятно ще породи жажда за тези усещания и преживявания, и веднага щом се вкопчи в приятното усещане, обикновено ще го изгубите, защото удоволствието е дошло от почивката в състояние на не-привързаност. Забележете дали умът играе тази игра.
Умът е хитър… той ще се предаде до известна степен, за да може да почувства освобождението, да изпита приятното усещане, но коренът на Санкара никога не се освобождава, поради привързаността и усилието на ума да контролира и притежава. Така че се наслаждавате на малко приятно усещане, а след това болката се връща и продължавате да играете тази игра в един безкраен цикъл. Ако правите това, това не е медитация, а само игра, която умът ви е научил да играе.
Истинската медитация е да нямаш предпочитания към никакво усещане, да наблюдаваш на най-дълбокото ниво на осъзнаването, без да определяш нищо като добро или лошо. Не се привързвайте към никакво усещане, никакъв опит или никакво състояние на съзнанието. Не започвайте да жадувате за Самадхи, защото Самадхи е осъзнаването на Аз-а, което е отвъд жадуването и отвращението, отвъд ума. Забележете дали умът ви играе някаква игра. Забележете дали умът ви манипулира медитацията ви по някакъв начин.
По време на медитацията могат да възникнат емоции. Емоциите са своеобразна комбинация от мисли и чувства. Те са свързани с телесни усещания, но също и със спомени и преживявания. Отнасяйте се към тях по същия начин, по който се отнасяте към всяко явление. Проникнете в характеристиките на емоцията, наблюдавайте характеристиките на всяка мисъл, която възниква заедно с нея, като превръщате несъзнателните аспекти в съзнателни и наблюдавате полето на промяната на най-дълбоко ниво.
Навлезте в тях с проникващо осъзнаване и се отдайте дълбоко, като им позволите да възникнат и да отминат напълно в тялото. Накрая, умът може да манипулира медитативната практика, като очаква нещо да се случи. Понякога хората чуват за преживяванията на други медитиращи, четат за йогите и мъдреците от миналото, четат или чуват за самадхи и очакват или искат да се случи нещо драматично.
Умът може да се опита да създаде някакво преживяване, очаквайки небесата да се отворят, очаквайки да има някакво видение или да дойде някаква енергия. Отпуснете всички очаквания – всички те са просто идеи в ума. Винаги седнете с ума на начинаещ, сякаш изобщо не знаете нищо за медитацията. Седнете с ум, който е отворен като небето, и наблюдавайте как мислите идват и си отиват като облаци.
Седнете не само така, сякаш не знаете нищо за медитацията, а сякаш не знаете нищо изобщо. Нека всички слоеве на ума бъдат прозрачни, сякаш дори не знаете какво са усещанията. Сякаш в този момент сте се появили в човешко тяло за първи път. Тази практика може да ви покаже истината – че мислите и усещанията, които съставляват „аз“-а, нямат реална същност. Структурата на „аз“-а в крайна сметка е ефимерна, празна, непостоянна и постоянно се променя.
Следващите 25 минути ще преминат в тишина, а началото и краят на медитацията ще бъдат отбелязани с камбана. Продължавайте да се концентрирате върху дишането като обект на медитацията си, както е описано в част 1 на ръководената медитация. Когато възникнат пречки, вече разполагате с техники, с които да проникнете по-дълбоко в характеристиките на подсъзнанието, ако е необходимо, като винаги, в крайна сметка, се връщате към дишането като обект на медитацията си.