Спиралата

Вътрешни светове, външни светове, част 2

Спиралата

Да балансирате силата на спиралата с тишината на вашето съзнание-свидетел означава да се приведете в съответствие с пълния си еволюционен потенциал.

Пифагорейският философ Платон загадъчно намекна, че съществува златен ключ, който обединява всички мистерии на вселената. Именно към този златен ключ ще се връщаме отново и отново по време на нашето изследване. Златният ключ е интелигентността на Логоса, източникът на първоначалното ОМ. Може да се каже, че това е умът на Бога. С нашите ограничени сетива наблюдаваме само външното проявление на скритите механизми на самоподобието. Източникът на тази божествена симетрия е най-голямата тайна на нашето съществуване. Много от великите мислители в историята, като Питагор, Кеплер, Леонардо да Винчи, Тесла и Айнщайн, са стигнали до прага на тази загадка. Айнщайн е казал: “Най-красивото нещо, което можем да преживеем, е мистерията. Тя е източникът на всяко истинско изкуство и наука. Този, за когото това чувство е непознато, който вече не може да спре, за да се зачуди, и да застане в възхита, е като мъртъв. Очите му са затворени.”

Ние сме в положението на малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги на много различни езици. Детето знае, че някой трябва да е написал тези книги. То не знае как. Не разбира езиците, на които са написани. Детето слабо подозира, че в подредбата на книгите има някакъв тайнствен ред, но не знае какъв е той. Това, както ми се струва, е отношението дори на най-интелигентния човек към Бога. Виждаме вселена, чудесно подредена и подчинена на определени закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената сила, която движи съзвездията. Всеки учен, който погледне дълбоко във вселената, и всеки мистик, който погледне дълбоко в себе си, в крайна сметка се сблъсква с едно и също нещо: Първичната спирала.

Хиляда години преди създаването на древната обсерватория в Стоунхендж спиралата е била преобладаващ символ на Земята. Древни спирали могат да бъдат открити във всички краища на света. Хиляди древни спирали като тези могат да бъдат открити из цяла Европа, в Ню Мексико и Юта в Северна Америка, в Австралия, Китай, Русия и практически във всяка коренна култура на Земята. Древните спирали символизират растеж, разширяване и космическа енергия, въплътена в Слънцето и небесата. Формата на спиралата отразява макрокосмоса на самата разгръщаща се вселена. В традициите на коренното население спиралата е била енергийният източник, Първичната Майка. Неолитни спирали в Нюгрейндж, Ирландия, датират от преди пет хиляди години. Те са с петстотин години по-стари от Великата пирамида в Гиза и са също толкова загадъчни за съвременните наблюдатели.

Спиралата се връща към време в историята, когато хората са били по-свързани със Земята, с циклите и спиралите на природата. Време, когато хората не са се идентифицирали толкова силно с мислите. Спиралата е това, което възприемаме като въртящия момент на вселената. Прана, или творческата сила, превръща Акаша в континуум от твърди форми. Тя се среща на всички нива между макрокосмоса и микрокосмоса – от спираловидните галактики до метеорологичните системи, от водата във ваната ви до вашата ДНК, до прекия опит с вашата собствена енергия. Първичната спирала не е идея, а по-скоро това, което прави възможни всички състояния и идеи.

В целия природен свят се срещат
различни видове спирали и хелици. Охлюви. Морски корали. Паяжини. Фосили. Опашките на морските коне. И черупки. Много от спиралите, които се срещат в природата, могат да се наблюдават като логаритмични спирали или спирали на растеж. Колкото повече се отдалечавате от центъра, толкова повече секциите на спиралата стават експоненциално по-големи. Подобно на ’Мрежата от скъпоценности на Индра", логаритмичните спирали са самоподобни или холографски, така че характеристиките на всяка част се отразяват в цялото.

Преди
2400 години в древна Гърция Платон смяташе непрекъснатата геометрична пропорция за най-дълбоката космическа връзка. Златното съотношение, или божествената пропорция, беше най-голямата тайна на природата. Златното съотношение може да се изрази като съотношението на A + B към A е равно на съотношението на A към B. За Платон душата на света се обединява в един хармоничен резонанс. Същият петоъгълен мотив, който се среща в морската звезда или в парче окра, може да се наблюдава и в траекторията на планетата Венера, проследена в нощното небе в продължение на осем години. Разбираемият свят на формите горе и видимият свят на материалните обекти долу са свързани чрез този принцип на геометричното самоподобие. От самоподобните спираловидни модели на броколито "Романеско" до ръкавите на галактиките, логаритмичните спирали са повсеместен и архетипен модел. Нашата собствена галактика "Млечният път“ има няколко спирални ръкава, които са логаритмични спирали със стъпка от около 12 градуса.

Колкото по-голям е стъпката на спиралата, толкова по-тесни са завоите. Когато наблюдавате растение, което расте в ускорено видео, вие сте свидетели на това как то танцува със спиралата на живота. Златната спирала е логаритмична спирала, която се разширява навън с коефициент, равен на Златното съотношение. Златното съотношение е специално математическо съотношение, което се среща отново и отново в природата. Наблюдаемият модел следва така наречената редица на Фибоначи или поредицата на Фибоначи. Редицата на Фибоначи се развива така, че всяко число е сумата от предходните две числа.

Немският математик и астроном Кеплер откри, че самоподобни спираловидни модели могат да се наблюдават в начина, по който листата са разположени по стъблата на растенията. Или в подредбата на цветчетата и венчелистчетата на цветята. Леонардо да Винчи забеляза, че разстоянията между листата често следват спираловидни модели. Тези модели се наричат "филотаксисни“ модели или модели на подреждане на листата. Филотаксисни подредби могат да се наблюдават в самоорганизиращите се нуклеотиди на ДНК и във всичко – от родословни дървета на размножаващи се зайци до борови шишарки, кактуси, снежинки и в прости организми като диатомите. Диатомите са един от най-разпространените видове фитопланктон – едноклетъчни организми, които осигуряват храна за безброй видове по цялата хранителна верига.
Колко математика трябва да знаете, за да бъдете слънчоглед или пчела? Природата не се консултира с катедрата по физика, за да отгледа броколи. Структурирането в природата става автоматично. Учените в областта на нанотехнологията използват термина ”самосглобяване“, за да опишат начина, по който се образуват комплекси, като например в началната шестоъгълна фаза на образуването на ДНК. В нанотехнологичното инженерство въглеродните нанотръби се състоят от подобно подреждане на материали. Природата създава този вид геометрия отново и отново, без усилие. Автоматично. Без калкулатор. Природата е прецизна и изключително ефективна. Според известния архитект и автор Бъкминстър Фулер тези модели са функция на пространство-времето.

ДНК и пчелната пита имат тази форма по същата причина, по която мехурът е кръгъл. Това е най-ефективната форма, изискваща най-малко количество енергия. Самото пространство има форма и позволява само определени конфигурации на материята, като винаги се ориентира към това, което е най-ефективно. Тези модели са най-здравият и най-ефективният начин за изграждане на архитектурни структури като геодезичните куполи. Логаритмичните спираловидни модели позволяват на растенията максимално излагане на насекоми за опрашване, максимално излагане на слънчева светлина и дъжд и им позволяват ефективно да насочват водата по спирала към корените си. Хищните птици използват логаритмичния спираловиден модел, за да дебнат следващата си храна. Летенето по спирала е най-ефективният начин за лов.

Способността на
човек да види спиралата на живота, която превръща Акаша в материална форма, е свързана със способността му да вижда красотата и симетрията в природата. Поетът Уилям Блейк е казал: ”Растителната вселена се разтваря като цвете от центъра на Земята, в която се крие вечността. Тя се разширява от звездите към земната обвивка и там отново среща вечността както отвътре, така и отвън."
Изследването на моделите в природата не е нещо, с което Западът е особено запознат, но в древен Китай тази наука е била известна като "Ли“. Ли отразява динамичния ред и модел в природата. Но това не е модел, възприеман като нещо статично, замръзнало или неизменно, като мозайка. Това е динамичен модел, въплътен във всички живи същества. Артериите на листата, шарките на костенурката и жилките по скалите са все изрази на тайния език и изкуството на природата. Лабиринтът е един от многото модели на Ли. Той се среща в кораловите структури, в гъби като смокинята, в зелето и в човешкия мозък. Клетъчният модел е друг често срещан модел в природата. Съществуват безброй различни клетъчни структури, но всички те притежават сходна подреденост, определена от тяхното предназначение и функция. Лесно е да бъдеш хипнотизиран от непрестанната игра на формите, но най-интересното е, че определени архетипни форми изглеждат като вплетени в самата тъкан на природата.

Моделът на разклоняване е още един модел ”Ли" или архетипен модел, който може да се наблюдава на всички нива и във всички фрактални мащаби. Вземете например тази невероятна картина от суперкомпютърна симулация, известна като "милениумния пробег", показваща разпределението на тъмната материя в локалната вселена. Тя е създадена от Обществото "Макс Планк“ в Германия. Тъмната материя е това, което преди смятахме за празно пространство. Тя е като невидима нервна система, която обхваща цялата вселена. Вселената е буквално като гигантски мозък. Тя постоянно мисли, използвайки вид тъмна или скрита енергия, която науката едва сега започва да разбира. Чрез тази огромна мрежа се движи непостижима енергия, която дава импулс за разширяването и растежа на Вселената. Природата създава автоматично разклоняващи се модели, когато създадем подходящите условия. Природата е машина, която генерира изкуство, или двигател, създаващ красота. Тук електричеството се използва за отглеждане на сребърни кристални клонки. Кадрите са заснети в ускорен режим, тъй като кристалите растат в продължение на няколко часа. Кристалите се образуват върху алуминиевия катод, докато йони се отлагат електрохимично от разтвор на сребърен нитрат.
Образуването е самоорганизиращо се. Вие наблюдавате произведение на изкуството, създадено от самата природа.

Йохан Волфганг фон Гьоте е казал: ”Красотата е проява на тайни природни закони, които иначе биха останали скрити за нас завинаги.“ В този смисъл всичко в природата е живо и се самоорганизира. Когато се използва по-високо напрежение, фракталното разклоняване става още по-очевидно. Това се случва в реално време. В човешкото тяло навсякъде се срещат дървоподобни структури и модели. Разбира се, има нервната система, която е известна на западната медицина. Но в китайската, аюрведическата и тибетската медицина енергийните меридиани са съществен компонент за разбирането на това как функционира тялото. ”Надите", или енергийните меридиани, образуват дървоподобни структури. Аутопсията няма да разкрие чакрите или надите, но това не означава, че те не съществуват. Трябва да усъвършенствате инструмента, с който гледате. Първо трябва да се научите да успокоявате собствения си ум. Едва тогава ще наблюдавате тези неща първо в себе си. Според теорията на електричеството, колкото по-малко е съпротивлението в един проводник, толкова по-лесно той пренася енергия. Когато развивате равнодушие чрез медитация, това създава състояние на липса на съпротивление в тялото ви.

Прана, или чи, или вътрешната енергия, е просто вашата вътрешна жизненост. Това, което усещате, когато насочите съзнанието си към тялото. Фините проводници в тялото ви, които пренасят прана – надите – стават способни да пренасят все повече и повече пранична енергия през чакрите. Вашите енергийни връзки стават по-силни, колкото повече ги използвате, колкото повече позволявате на енергията да тече. Където и да насочите съзнанието си, чи, или енергията, ще започне да тече и физическите връзки ще разцъфнат. В мозъка и нервната система физическите модели на връзки се утвърждават чрез повторение. Като непрекъснато насочвате вниманието си навътре и намалявате съпротивлението към усещанията, които изпитвате, вие увеличавате енергийния си капацитет.

В даоизма символът "ин-ян" представлява взаимното проникване на спираловидните сили на природата. “Ин-ян” не е нито две, нито едно. Древната концепция за “хара” се представя чрез “ин-ян” или спираловиден вихър. Това е енергийният център, разположен в коремната област под пъпа. “Хара” буквално означава море или океан от енергия. В Китай харата се нарича "долният дантиен". В много форми на азиатските бойни изкуства се казва, че воинът със силна хара е неудържим. В традицията на самураите една от формите на ритуално самоубийство или сепуку беше хара кири, което често се произнасяше погрешно като „хейри кери“. Това означава да се прободе собственото хара, като по този начин се прекъсне чи или енергийният канал. Движението, изхождащо от този център, създава стабилното и грациозно движение, което се наблюдава не само в бойните изкуства, но и при великите голфъри, танцьорките на кьоке и суфитските въртящи се дервиши. Същността на хара е култивирането на фокусирано, дисциплинирано съзнание – тишината в окото на урагана. Това е инстинктът на червата, свързан с енергийния източник на човека. Човек с добро „хара“ е свързан със Земята и с интуитивната мъдрост, която свързва всички същества. Да мислиш с корема си, „хара де канганасаи“, означава да се свържеш с вътрешната си мъдрост.

Древните австралийски
аборигени се концентрираха върху същата област точно под пъпа – там, където лежеше навита в спирала великата дъгова змия. Отново – символ на еволюционната енергия в човечеството. Не е случайно, че именно в хара започва новият живот. Ентеричната нервна система, понякога наричана „чревен мозък“, е способна да поддържа сложна матрица от връзки, подобна на мозъка в главата, със свои собствени неврони и невротрансмитери. Тя може да действа автономно, тоест със собствена интелигентност. Може да се каже, че червеният мозък е фрактална версия на мозъка в главата, или може би мозъкът в главата е фрактална версия на червения мозък. Здравата мечка има силна хара. Когато мечката знае къде да търси билки, тя следва движението на чи чрез сетивата си, съсредоточени в хара, или корема. Това е връзката на мечката с „хижата на сънищата“ – мястото в традициите на коренното население, откъдето произхожда цялото знание – със спиралата на живота.

Но как древните народи са знаели за спиралата, ако съвременната наука едва сега започва да признава нейното значение? Попитайте пчелите, защото те не са забравили как да обичат. Пчелите имат специална връзка с източника като част от симбиотична система, която помага на красотата и разнообразието да процъфтяват. Те са мост между макрокосмоса и микрокосмоса. Има едно сърце, което свързва всичко – колективно съзнание, ако щете. Като отворен мозък, пчелният кошер изпраща своите сънища към света, за да се проявят. В природата много същества знаят как да действат в унисон, да се движат с един дух, в една посока. Но не всички носят полза на другите видове около себе си. Например, скакалецът ще погълне всичко по пътя си. Скакалецът няма друг избор, освен да се държи като скакалец. Той никога няма да произведе мед или да опраши растенията, както прави пчелата. Поведението на скакалеца е ригидно, но човекът е уникален с това, че може да действа като пчела или като скакалец. Ние сме свободни да променяме и манипулираме моделите на взаимодействието си със света. Можем да съществуваме симбиотично или като паразити.

Днес хората се опитват да разберат спиралата с рационалния ум, но никога не е било мисленето това, което ни е свързвало със спиралата на живота. Винаги сме били свързани. Мисленето е това, което ни държи в илюзията за отделеност, в рамките на нашите собствени идентичности. Мисленето Е създаването на отделеност. Опитът на ограничението. Колкото повече се привеждаме в съответствие с мисълта, толкова повече се отдалечаваме от източника. Древните култури, които бяха по-малко ориентирани към мисълта, се привеждаха в съответствие със спиралата по по-пряк и личен начин, отколкото ние днес. В древна Индия Кундалини е олицетворение на вътрешната енергия на човека, която се движи по гръбначния стълб по змиеподобен или спиралообразен модел. В древните йогически традиции на Индия вътрешните светове на хората от онова време са били сравними с тези на културите, фокусирани върху хара. Да балансираш силата на спиралата с тишината на своето съзнание-свидетел означава да се приведеш в съзвучие с пълния си еволюционен потенциал.

Да разцъфнеш в уникалното, многостранно същество, за което си създаден. „Ида“ – женският или лунният канал – е свързан с дялното полукълбо, а „пингала“ – мъжкият или слънчевият канал – е свързан с лявото полукълбо. Когато тези два канала са в равновесие, енергията се издига по трети канал – Сушумна – по средата на гръбначния стълб, като активира чакрите и отключва пълния еволюционен потенциал на човека. Думата „чакра“ е древна санскритска дума, означаваща енергийно колело. Кундалини е нищо по-малко от първичната спирала, която танцува човешкия ви живот в съществуване. Това е различен ред на енергия от този, който обикновено разбираме. Като мост от „грубата материя“ към най-фините енергии. Вие сте този мост.

Кундалини не е енергия, която може да бъде принудена чрез воля, усилие и напрежение. Тя е аналогична на отглеждането на цвете. Всичко, което можем да направим като добри градинари, е да подготвим почвата и подходящите условия и да оставим природата да следва своя ход. Ако принудите цветето да се разтвори преждевременно, ще го унищожите. То расте със собствената си интелигентност, със собствената си самоорганизираща се посока. Егоистичният ум, който е фиксиран върху външния свят, е това, което ви пречи да изпитате истинската си вътрешна вибрационна природа. Когато съзнанието се обърне навътре, то става като слънчевите лъчи и лотосът вътре започва да расте. Когато Кундалини се събуди в нас, човек започва да вижда отпечатъка на спиралата във всички неща. Във всички модели – вътрешни и външни. Тази спирала е връзката между нашите вътрешни и външни светове.