Процесът "Диада" (Кажи ми кой си)
Интензивните курсове по самоизследване в Центъра "Самадхи" са строга форма на садхана или духовна практика, предназначена да създаде условия на "без измъкване" за егоистичния ум, за да се постигне възможността за самадхи и пробуждане към истинската ти природа.
Самоизследването може да се извършва индивидуално, а когато се прави самостоятелно, то е медитация. Самоизследването може да се извършва с партньор в т.нар. диади, или в група, където цялата група е фокусирана върху един човек, който извършва самоизследването.
Основната техника, използвана по време на ретрита за самоизследване, е диадата. Форматът на ретрита включва работа от ранна сутрин, 6 ч., до 23 ч. вечерта. Участниците се насърчават да влязат в период на непрекъсната практика — непрекъснато да изследват кои сме ние.
През този период всички разсейващи фактори се оставят настрана. Няма устройства, телефони, книги или каквото и да е, което да ангажира ума, подчинен на навиците. По време на почивките или докато се яде, човек продължава да изследва. Тази непрекъсната практика създава силен вътрешен натиск или вътрешна енергия.
Енергията се отклонява от старите обусловени модели и започва да се натрупва. Започва да се случва нещо като алхимия. Пробуждането е енергийно събитие. Настъпва преход от обусловеното "аз" – усещането, че ти си този персонаж – към истинското Аз, към неограниченото “аз”.
Интензивният курс по самоизследване е най-прекият път към пробуждането, за който знам. Под пробуждане имам предвид осъзнаването на истинското Аз отвъд името и формата. В дзен това се нарича кеншо. Думата кеншо означава "да видиш същността". В махаянския будизъм това е праджня парамита, най-висшата мъдрост — абсолютната мъдрост на нашата истинска природа.
В западните традиции термините "гнозис" или “апофатизъм” се отнасят до осъзнаването на нашата истинска или божествена природа.
През този период от време ние отвръщаме вниманието си от мислите и усещанията, от външния свят на формите, и го насочваме към Аз-а – непрекъснато. Ако практикуваме това непрекъснато, в крайна сметка ще се пробудим от идентифицирането с фалшивото "аз" към истинската ни природа.
Това е изключително просто, но не е лесно, защото конструкцията на егото, съставена от самскари или обусловени модели, ще създава препятствия, точно както става и при медитацията. Водовъртежът на ума може да поражда мисли; може да изпитваме егоистични предпочитания.
Умът може да се фокусира върху комфорта или дискомфорта; може да се умори, да се обърка или да се дезориентира. Може да сметне целия процес за непоносим и да иска да се откаже. Той трябва да се откаже. Условното "аз" може да мисли, че вече е пробудено; ние трябва да смирим условния ум.
Казват, че човек трябва да иска да се пробуди така, както човек, чиято коса е в пламъци, иска да скочи в езеро. Трябва да продължим с ума на начинаещия, с ума на незнаещия, с смирения ум — ум, който е отворен, като огледало, жив.
За този процес навлизаме в облака на незнанието. Отпускаме контрола и се свързваме с чувство на любопитство и изследване. По време на този процес човек остава безпристрастен към всичко, което възниква в ума и сетивата, като изживява напълно всичко, което се появява в настоящия момент.
Наблюдаваме всичко, което възниква, без да отблъскваме нищо, но и без да се идентифицираме с нищо. Стигаме до истинското Аз, като осъзнаваме всичко, което не сме. Превръщаме в съзнателни несъзнателните модели, които действат в структурата на Аза.
Когато започнем да изследваме кои сме, на първо място на преден план излиза всичко, което съставлява фалшивото "аз". Всички наши мисли и блокажи, потиснати емоции, отпечатъци и самскари, които са част от структурата на "аз"-а, започват да излизат на повърхността.
Като не реагираме, като преживяваме нещата изцяло, в структурата на Аз-а започва да се случва пречистване. Тази практика, която води до самадхи, е култивирането на еднонасочена концентрация. Ставате непрекъснато присъстващи, наблюдавате това, което е, позволявате това, което е, и винаги осъзнавате все по-фините аспекти на това, което е.
Придобивате сензорна яснота, позволявате на ума да бъде отворен и отзивчив, без да анализирате.
Когато самопроучването се извършва с партньор, то може да бъде особено мощно. Човек не може да се отнесе в ума си — вие носите отговорност. Това е като медитация с партньор. Трябва да сте присъстващи, защото сте наблюдавани, гледате в очите на някой друг, не можете да се отклоните.
На тези ретрити започваме самоизследването, когато сме в състояние на бодърстване, но практиката може да преминава в състояния на сънуване и дори в състояния на дълбок сън.
Тук ще опиша техниката "диада". При тази практика единият човек е свидетел, а другият се впуска в дълбоко вътрешно изследване, проучвайки своята истинска същност. Първо, решете кой ще бъде свидетел и кой ще започне самоизследването. Ще си разменяте ролите през целия ден.
Ако правите това с голяма група, ще сменяте партньорите си приблизително на всеки четиридесет минути. Седнете срещу партньора си и го погледнете в очите. Поддържайте зрителен контакт в мълчание.
Като въвеждащо упражнение просто гледайте един друг в очите за около три или четири минути. Позволете си да видите това същество срещу вас. Позволете си да бъдете видяни.
Свидетелят ще се свърже с намерението си да разбере кой е този човек, който стои пред него. Свидетелят ще каже на партньора си: “Кажи ми кой си.” Императивът трябва да произтича от искрено желание да се разбере.
За този, който задава въпроса, просто си позволете да сте отворени – да приемете въпроса. Проучете кой сте искрено, сериозно, проникновено. Забележете как въпросът се засяда в структурата на вашето “аз”.
Може да имате импулс да затворите очите си, или очите ви може да останат отворени; просто го оставете да се настани в най-дълбоката част на вашето същество. Отделете един момент, или няколко момента, за да наблюдавате ума, тялото, енергията – всякакви явления, които възникват във вътрешната структура.
След това просто споделете с партньора си какво е възникнало в резултат на това проучване. Какво се появява в настоящия момент? Кое е най-реалното нещо, което се случва в този момент?
Ако има мисли или съмнения, или ако имате усещането, че нищо не се случва, просто наблюдавайте най-реалното нещо в този момент. Свържете се с вашето "Аз съм". Проучете кои сте, като осъзнавате това “Аз съм” – усещането за съществуване.
Не мислете, че има правилен или грешен отговор; ние не търсим отговор на нивото на ума. Не мислете, че трябва да угаждате на някого с отговора си. Бъдете свободни, игриви. Не е нужно да търсите отговор — бъдете свободни в неведението.
На ум ми идва един пасаж от Библията: “Ако не станете като малки деца, никога няма да влезете в Царството небесно”, каза Исус. Имаше едно усещане за "аз", което имаше, когато беше малко дете, усещането за теб — безусловното ти "аз". То беше там, когато беше тийнейджър. То е там във всеки момент от живота на човек.
Почувствайте това усещане за “аз” точно сега, това усещане за "аз съм". Какво е това усещане за "аз съм"? То няма никакви качества. Не се променя. Тялото се променя, умът се променя, явленията на живота се променят. Усещанията се променят, но това усещане за "аз съм" не се променя. То няма местоположение.
"Кажи ми кой си" не е въпрос; това е императив. Една от капаните, в които попадат хората, е, че го бъркат с въпрос. Не става въпрос за това да се даде правилният отговор с думи; става въпрос за това да се знае кой отговаря — кой реагира.
Практиката се състои в това да съобщаваш на партньора си за всяко явление, което възниква в структурата на "аз"-а, като го обясняваш колкото се може по-ясно и по-искрено.
Има някои правила в тази игра. Не се обръщайте към партньора си с "ти" и не се позовавайте на нищо, което партньорът ви може да е казал в предишна двойка. Можете да започнете с това, което е очевидно, но не пропускайте фините неща. Навлезте в усещането, в сензорния слой, в соматичното поле.
Ако възникне чувство, къде се намира то в тялото? Как се движи? Как се променя с течение на времето? Ако има тъга или гняв, как се усещат те? Забелязвайте всяко енергийно свиване, всяко задържане или съпротива в тялото, като изживявате изцяло всичко, което възниква в настоящия момент.
По време на този процес наблюдателят поддържа пространството на мълчанието — наблюдава без реакция, без насърчаване. Наблюдателят запазва неутрално изражение и се освобождава от всякакъв език на тялото. Когато наблюдавате, вие изчезвате. Има само вашият партньор.
Уверете се, че разбирате партньора си, като следвате казаното. Не се разсейвайте и не гледайте през партньора си. Ако се каже нещо, което не разбирате, можете да кажете "поясни това". Това е единственото, което свидетелят може да каже.
Като свидетел може да усещате това, което чувства другият човек. Може дори да синхронизирате дишането и движенията си. Това се случва спонтанно; не е нужно да се опитвате да правите нищо.
Възможно е свидетелят да навлезе в състояние на самадхи, при което няма разделение от този, който се наблюдава. Не съчувствайте на партньора. Не се включвайте в неговата драма. Бъдете напълно неутрални. Тази неутралност позволява на свободата на изразяване да се разгърне. Вие сте огледало. Огледалото няма мнение, осъждане или предпочитания.
По време на ретрита фасилитаторите ще обикалят и ще използват различни инструменти и собствената си интуиция, за да насочат участниците отвъд техните обусловени умове, към пряко преживяване на истинската им природа.
Фасилитаторът на двойката може да дойде да наблюдава и да ви задава въпроси. Ако това се случи, поддържайте връзка с погледа на партньора си. Не се обръщайте и не гледайте към фасилитатора. Просто отговорете на въпроса, но останете свързани с партньора си.
Останете будни в неведението. Първичната осъзнатост е неразделна от тишината и присъствието. Това е тишина и присъствие отвъд движението и тишината на ограничения ум. Тя е по-близо от „вас“, за когото си мислите, че сте.
То не е нито близо, нито далеч, защото това са само концепции. Не се опитвайте да измислите някакъв отговор с ума си или да философствате за това кой сте. Позволете на мислите и преживяванията да изплуват, наблюдавайте ги и ги споделяйте, но не се заплитайте в тяхното съдържание.
Искаме обективно да отчитаме това, което изниква в структурата на Аз-а. Искаме да се изразяваме свободно, по един неограничен, спонтанен начин. Не го обмисляй прекалено.
Този процес е невероятно прост. Не трябва да правите нищо друго, освен да наблюдавате и да описвате. Това е обусловеният ум, който реагира, опитвайки се да отговори. Но кой сте вие?
Няма какво да постигнете. Има само отказване от фалшивата идентификация и осъзнаване на истината за „истинското Аз“.
Първичната осъзнатост е толкова проста и очевидна, че умът я пропуска. Винаги е обусловеният ум, който гледа, който се движи. Обусловеният ум не е нищо друго освен движение — поглед, който се насочва ту насам, ту натам. Ако се откажете от това движение, какво остава? Кой е този, който осъзнава — вечно присъстващ в гледането?
Дзен-учителят Доген е казал: „Да осъзнаеш истинската си природа означава да осъзнаеш Аз-а. Да осъзнаеш Аз-а означава да забравиш Аз-а. Да забравиш Аз-а означава да бъдеш осъществен от безбройни неща.
За да бъдеш осъществен от безбройните неща, умът и тялото ти, както и умът и тялото на другите, отпадат. Когато умът и тялото отпаднат, остава само прекият опит на това, което е.“
Самадхи е разтварянето на илюзията между наблюдател и наблюдавано, преживяване и преживяващ.