Основни медитации от Центъра "Самадхи"
Част 3 – Прана
Както при всички медитации на "Самадхи", в тази медитация няма "правене". Няма нищо, което да трябва да разберем с ума. Вместо това ще стигнем до осъзнаване на това, което умът вече прави, и ще се упражняваме да се освобождаваме от различните му несъзнателни дейности, когато те станат по-съзнателни.
Целта на медитации 1 и 2 от тази серия е да ви помогнат да развиете две конкретни умения, необходими за медитацията. Тези умения са: еднонасочена концентрация и способността да се отдадете на всичко, което възниква, без да реагирате. Ако по време на медитацията си успеете да останете относително безразлични и да не реагирате на всичко, което възниква, за по-продължителни периоди, може естествено да се окажете в състояние, в което директно преживявате прана или вътрешна енергия, която е полето на промяната, лежащо в основата на ума и сетивата.
Самадхи е преодоляването на противоположностите – преодоляването на дуалността на ума. Самадхи е преодоляването на дуалността между микрокосмоса и макрокосмоса, между мъжкото и женското, съзнателното и несъзнателното, Аз-а и не-Аз-а, вдишването и издишването, както и между индивидуалното и Бога. Разделението е илюзия, създадена от погрешна идентификация с егоистичното "аз" или ограничения ум. Колкото по-малко умът контролира или посредничи в нашето преживяване, толкова повече възприемаме реалността такава, каквато е в действителност.
Колкото повече съзнанието ви се освобождава от ума и неговите предпочитания и се пренасочва непрекъснато към обекта на медитацията, толкова повече умът губи инерция и достига до покой. Разбирането на този процес на пренасочване не е само интелектуално. То трябва да бъде преживяно. Вие осъзнавате или напълно се превръщате в това, което сте, в това, което винаги сте били, но което е било затъмнено чрез преплитането на съзнанието и мисълта. Умът не знае и не може да познае великата тайна на нашата истинска природа, тайната на това, което сме.
Не можете да си представите какво е Самадхи с ограничения егоистичен ум, точно както не можете да опишете на сляп човек какво е цвятът. Умът ви не може да знае. Не може да го създаде. Умът е просто редуциращ клапан или ограничаващ филтър. Инструмент за взаимодействие с физическата реалност по определен начин. Самото възникване на ума е създаването на физическата реалност. Съществуването на ума не е проблем. Напротив, грешката или отклонението в човешкото възприятие е, че се идентифицираме с него.
Тази илюзия, че ние сме ограниченото "аз", е Майа. Йогическите учения казват, че за да постигнеш Самадхи, трябва да наблюдаваш обекта на медитацията, докато той изчезне – докато ти изчезнеш в него или той в теб. Дуалността "субект-обект" се разпада. Наблюдавай разширяването и свиването на всички явления, докато всичко се слее в едно. Няма повече дишащ и няма повече дъх. Няма повече наблюдател и наблюдавано. Това може да отнеме часове, дни, седмици или години на целенасочена и решителна практика, в зависимост от това къде се намирате в своето пътуване.
Самадхи не се състои в решимостта на ума да постигне някаква цел. Става въпрос за по-висша воля, за решимостта да се откажеш напълно от дейността на ума – да се освободиш от всичко познато. В квантовата физика фотонът или светлинната частица се държи като твърдо тяло, когато се наблюдава, и като вълна, когато няма наблюдател. По същия начин дишането придобива по-вълнообразен характер, когато наблюдателят започне да се отпуска, когато наблюдателят започне да изчезва.
Дори ако ни се струва, че позволяваме на дишането да тече естествено, може да има дълбоки несъзнателни аспекти на Аза, които оказват влияние. Например може да има свиване или ограничение в корема, или сърцето да е затворено, блокирайки пулсацията на дишането в областта на гърдите. Възможно е енергийно да се държите за усещането за "аз" в областта на третото око, към която се насочва вътрешната ви енергия.
Несъзнателната манипулация, упражнявана от структурата на "аз"-а, може да се прояви по много начини в тялото и чрез практиката ние се научихме да превръщаме тези несъзнателни елементи в съзнателни. Когато има по-малко "аз" или его, което контролира дишането, тогава има повече прана или съзнателен енергиен поток. Прана или вътрешната енергия е вашата вътрешна жизненост – това, което изпитвате, когато умът и сетивата са в отворено състояние или в състояние на непривързаност; без да правите разлика между идеите за това или онова. Опитът да накарате нещо да се случи по време на медитация чрез ума ви е контрапродуктивен.
Не търсете прана или енергия вътре във вас, защото самото действие на търсене ще поддържа егото активно. Както сме казвали през цялото време, просто оставете всичко да бъде такова, каквото е, без съпротива срещу каквото и да възникне. Наблюдавайте контрола, който умът вече упражнява. Проникнете в неговата несъзнателна дейност. Разглеждайте всички възникващи усещания като покана или врата към това изследване. Медитацията не е нищо друго освен отпускане на все по-дълбоки аспекти на контролиращото "аз".
Умът всъщност не умира, нито изчезва, а се превръща в слуга на истинското "аз", което е отвъд името и формата. Не моята воля, а Божията воля да се изпълни. Да медитираш е акт на любов – да предадеш ума на самото сърце на твоето същество. Започни, като приемеш това, което е в този момент. Просто седнете. Седенето просто се случва. Има тяло, което седи и диша. Наблюдавайте естественото дишане. Дишането просто е. Дишането се случва. Не се намесвайте, просто го оставете да се случи.
Това пулсиране на разширяване и свиване вътре в тялото съществува. То е толкова реално, колкото може да бъде в този момент. Не можете да отречете съществуването му. Наблюдавайте това, което е. Позволете това, което е. Сега, с широко или панорамно съзнание, забележете едновременно колкото се може повече конкретни аспекти на дишането. Като например повдигането и спускането на корема, въздуха, който влиза и излиза през ноздрите ви, или въздуха, който влиза и излиза от белите ви дробове. Забележете дали дишането ви е дълбоко или повърхностно. Забележете дали вдишването ви е дълго или издишването ви е дълго. Забележете дали вдишването ви е късо или издишването ви е късо.
Забележете паузата след вдишването. Забележете паузата след издишването. Отбележете колкото се може повече конкретни аспекти на естественото дишане наведнъж, без да позволявате на ума да се намесва. В паузите между вдишването и издишването забележете откъде идва импулсът да дишате. Вие ли вдишвате или просто позволявате това да се случи? Вие ли дишате или просто сте обект на дишането? Не задържайте въпроса в ума си и не се опитвайте да му отговорите. Разберете към какво сочат тези думи в рамките на тялото.
Докато дишането ви се разширява при вдишване и издишване, бъдете наясно с цялото поле на промяната, с контурите и формите на вълните на дишането, докато те възникват и отминават. Както вълна, която се образува и разпада в океана, наблюдавайте вълната, наблюдавайте океана – без да ги етикетирате, без да правите разлика между едното и другото. Дъхът ви буквално достига до всяка клетка в тялото. Позволете на съзнанието си за полето на промяната да се разшири, така че да обхване цялото тяло и дори отвъд него. Ако започнете да се губите, наблюдавайки разширената дълбочина на дишането, по всяко време се върнете към наблюдението на по-тесния дъх.
Почувствайте полето на промяната, което облива тялото, оживява го, преминава през него към най-дълбоките кътчета на вашето същество, прониква в мислите и усещанията ви. Докато наблюдавате цялото тяло как диша или как се диша в него, забележете дали има някаква съпротива някъде в тялото. Просто бъдете наясно с всяка съпротива или контрол от страна на егото. Освобождаването става от само себе си, просто като наблюдавате с равнодушие каквито и усещания да възникнат. Просто наблюдавайте с равнодушие. Не оценявайте никое усещане като добро или лошо. Нека всичко бъде такова, каквото е. Не се опитвайте по никакъв начин да контролирате медитацията с ума си.
Сега, докато наблюдавате, отпуснете всяка идея или предразсъдък, който имате за това какво е дишането. Отпуснете етикета или идеята за дишането, така че да няма знание за това какво е дишането. Без очаквания. Просто наблюдавайте и позволете на самите явления на разширяване и свиване да се проявят на най-финото ниво на осъзнаване, до което сте способни. Вие възприемате повече явления, осъзнавате сензорната информация, която тялото поема, и която предшества филтриращата дейност на ума.
Искаме да задържим цялото си съзнание фокусирано върху едно нещо: полето на променящите се явления на най-основното ниво на съзнанието. Дръжте съзнанието си върху усещанията без предпочитания, без да правите разграничения, без да поставяте етикети и без да възприемате каквото и да е „нещо“. Не пропускайте нито едно усещане или никаква финост в полето на промяната. Бъдете наясно с всяко ново усещане или качество, което възниква, но не търсете нищо конкретно. Не се опитвайте да създавате явления с ума.
Наблюдавайте реалността такава, каквато е. Прониквайте по-дълбоко. Предавайте се по-дълбоко. Винаги бъдете осъзнати, винаги се предавайте. Вниманието ви трябва да бъде като непрекъснат поток от масло, изливано от съд върху обекта на медитацията. Могат да възникнат препятствия. Прониквайте в тях, прониквайте през тях, изпълнете ги със съзнанието си. Поддържайте съзнанието си остро. Преживяването на вътрешната енергия трябва да бъде ярко и живо. Не се опитвайте да имате спокоен ум, защото самото усилие създава движение. Останете в полето на промяната. Просто бъдете, отпуснете се от всякакво действие и тишината ще се разкрие сама.
С практиката усещанията се превръщат в еднородно явление, в еднородно поле на промяна, и губят индивидуалните си характеристики. Единственото нещо, което не се променя, е реалността, че всичко се променя. Кой осъзнава това? Всяка болка, всяка емоция, всяко блаженство или всяко явление се преживяват като неразличими – просто като променяща се енергия.
Прана се разглежда като постоянно променящия се пулс на разширяване и свиване на абсолютно всичко. Санскритският термин за тази постоянно променяща се енергия е „Анника“. Способността ви да оставате осъзнати за „Анника“ може да идва и да си отива. Самата способност да наблюдавате промяната в всеки един момент е променлива. Дори ако вашето равнодушие идва и си отива, бъдете равнодушни към това. Бъдете безпристрастни към това, което е.