Основни медитации от Центъра "Самадхи"
Част 1 – Дишането като мост
Започнете с спокоен и мирен ум. Отпуснете се дълбоко, но бъдете напълно бдителни и присъстващи. Външната ви поза трябва да остане стабилна, но не и скована. Отпусната, но не и прегърбена.
Наблюдавайте естественото дишане. По време на тази медитация не се опитвайте да променяте или манипулирате дишането по никакъв начин. Просто наблюдавате това единствено нещо, което вече се случва. Дишането се случва, вие просто го забелязвате, развивате уменията си за концентрация и приемане.
Докато наблюдавате дишането, не се учудвайте и не се разочаровайте, когато умът ви се разсее. Веднага щом забележите, че умът ви се е разсеял, върнете го към дишането. Останете отпуснати. Умът ще се разсейва, а вие ще го връщате към дишането. Това е медитацията.
Понякога може за известно време да се изгубите в мислите си. Практиката се състои в това да не проявявате интерес към никакви мисли – планиране, спомени, тревоги, фантазии. Независимо какъв вид мисли възникват, просто ги оставете да си отидат, без да ги съдите. Може да изпитате мисли, които оценяват медитацията ви или настоящото ви преживяване като добро или лошо. Просто ги оставете да си отидат.
Докато седите за известно време, ще възникнат пречки. Пречките могат да се проявят под формата на сънливост или неспокойствие, може би скука, или болка и дискомфорт в тялото. Когато вниманието ви се отклони към някое конкретно явление, практиката е да бъдете безпристрастни към това, което е. Просто оставете нещата да бъдат такива, каквито са, и се върнете към дишането.
Понякога, ако болката стане прекалено силна, може да се наложи да промените позата си. Но с практиката способността ви да работите с препятствията ще се развие. Може да забележите, че когато се отдръпнете от болката си, понякога тя се връща още по-силна. Като позволите на болката да бъде такава, каквато е, като се отворите напълно към нея, вие ѝ позволявате да възникне, да се изрази и да отмине. Парадоксално, изходът от болката е да се впуснете в нея и да я преживеете напълно.
Друга форма на пречка е желанието или очакването нещо да се случи. Понякога ще възникват блажени усещания и умът ще се опита да се привърже към тези преживявания или да ги възпроизведе. Същото, което важи за неприятните усещания, важи и за приятните. Позволете им да бъдат такива, каквито са, отпускайте се в момента и винаги връщайте фокуса към дишането.
Не гледайте наляво или надясно. Вижте само обекта на медитацията си – дишането. Наблюдавайте пулсацията на дишането, вдишването и издишването, разширяването и свиването. Бъдете бдителни, ясни, присъстващи. Просто останете с естественото дишане. Умът може да иска да прави нещо по-интересно. Не позволявайте това да стане скучно и монотонно. Усетете жизнеността на дишането. Потопете се в него.
Забелязвайте всяко усещане, свързано с дишането. От грубите усещания до най-фините. Когато наблюдавате дишането, може би ще забележите, че през едната ноздра влиза повече въздух, отколкото през другата. Може би някъде в тялото има напрежение, което стеснява дишането. Може би в областта на Хара – центърът, разположен приблизително на два инча под пъпа. Или в областта на сърцето, или в гърлото, или в която и да е част от тялото.
Просто забележете и позволете на нещата да бъдат такива, каквито са. Забележете как стомахът се повдига и спуска. Дълбоко ли е или повърхностно? Променя ли се качеството му? Понякога ли е дълбоко, а понякога – повърхностно? Плавно и течно ли е, или е прекъснато? Няма значение какво откривате, просто го забележете. Не се опитвайте да манипулирате дишането. Въздухът, който влиза през ноздрите, по-хладен ли е от този, който излиза? Може би има усещане за гъделичкане в ноздрите. Чувствате ли пулса на дишането?
Като вълни, които се издигат и спадат в океана. Оставете дишането да бъде свободно. Позволете му да се променя, да расте и да се развива, ако иска. Позволете му да стане едва доловимо или да изчезне напълно, ако иска. Не пропускайте промените, забелязвайте ги, независимо колко са едва доловими. Продължавайте да наблюдавате, търпеливо, упорито. Може да отнеме известно време и практика, за да успеете да останете със дишането, без умът ви да се разсейва.
При дълбока медитация потокът на концентрацията е непрекъснат, като поток от масло, изливано в непрекъсната струя. Егоистичните мисли са прекъсвания в потока на концентрацията към дишането. Не отблъсквайте тези мисли. Не ги потискайте, защото те просто ще се върнат под друга форма. Но в същото време не се интересувайте от мислите. В противен случай скоро ще започнете да мечтаете с отворени очи.
Срединният път е: нито да отблъсквате, нито да се вкопчвате. Просто наблюдавайте дишането и мислите сами ще се успокоят. Те ще загубят силата си. Моделите на мислене постепенно ще губят енергия, когато не ги подхранвате със съзнанието си. Не подхранвайте ума. Използвате концентрацията върху дишането, за да отклоните енергията от моделите на ума. Дишането може да протича несъзнателно, когато не се наблюдава. Или може да протича съзнателно.
Забележете дали дишането се променя, когато насочите вниманието си към него. Забележете всяка фина промяна, когато насочите съзнанието си към дишането. Съзнателното дишане е пранично дишане. То е живо дишане. Когато се фокусирате непрекъснато върху дишането, вътрешната ви енергия може да започне да се увеличава. Това може да породи триене или известно неудобство. Може да засили моделите, които са в действие.
Може да изпитате триене между намерението си да останете с дишането и старите модели на ума. Това триене може да ви накара да искате да се движите, да прекъснете процеса на медитация. Но знайте, че това триене е неразделна част от медитацията. Точно то създава огъня, който изгаря "аз"-а. Това е алхимията, която превръща дуалността на вашата болка и удоволствие в Самадхи.
Винаги се предавайте. Винаги бъдете в настоящето. Позволете на дишането да ви закотви в настоящето. Позволете на дишането да ви заземи. Ако искате да овладеете ума, овладейте дишането. Има само едно дишане – това, което се случва сега. Позволете на дишането да ви отведе дълбоко в същността ви. Потопете се дълбоко в океана на дишането, на вътрешната енергия, в праничния поток.
Ако умът ви се е отклонил, ако някаква мисъл е прекъснала непрекъснатото осъзнаване на дишането, в момента, в който го забележите, всъщност вече ще сте се върнали към дишането. Всъщност няма никакво действие, когато се връщате към дишането. Не правиш нищо, за да се върнеш към дишането. Просто забелязваш това, което умът вече прави, и го оставяш да си отиде.
Дъхът е дълбок, загадъчен, но ние го приемаме за даденост. Всъщност не обитаваме дъха. Всъщност не усещаме дъха. Както при повечето неща, възприемаме само мислите си за него, а не самия дъх. Концентрация и дълбоко предаване. Това са двете измерения на медитацията. Бъдете търпеливи, фокусирани, оставайте осъзнати, оставайте безпристрастни, отпуснете се и в крайна сметка ще можете да седите в тишина без указания.