‘Син Син Мин’ – Поема за съзнанието на вярата
Великият път не е труден за онези, които нямат предпочитания.
Когато и любовта, и омразата липсват, всичко става ясно и неприкрито.
Но ако направиш и най-малкото разграничение, небето и земята се отделят безкрайно едно от друго.
Ако искаш да видиш истината, не имай мнение нито "за", нито "против" нищо.
Да противопоставяш това, което харесваш, на това, което не харесваш, е болест на ума.
Когато дълбокият смисъл на нещата не се разбира, същностният мир на ума се нарушава напразно.
Пътят е съвършен, като необятното пространство, където нищо не липсва и нищо не е в излишък.
Всъщност именно поради избора ни да приемаме или отхвърляме не виждаме истинската природа на нещата.
Не живейте нито в забъркванията на външните неща, нито във вътрешните чувства на празнота.
Бъдете спокойни в единството на нещата и такива погрешни възгледи ще изчезнат от само себе си.
Когато се опитвате да спрете дейността, за да постигнете пасивност, самото ви усилие ви изпълва с дейност.
Докато оставате в едната или другата крайност, никога няма да познаете единството.
Онези, които не живеят в Единствения Път, се провалят както в активността, така и в пасивността, както в утвърждаването, така и в отричането.
Да отричаш реалността на нещата означава да пропуснеш тяхната реалност; да утвърждаваш празнотата на нещата означава да пропуснеш тяхната реалност.
Колкото повече говориш и мислиш за това, толкова повече се отклоняваш от истината.
Спрете да говорите и да мислите и няма да има нищо, което да не можете да познаете.
Да се върнеш към корена означава да намериш смисъла, но да преследваш външните проявления означава да пропуснеш източника.
В момента на вътрешното просветление се стига отвъд външните проявления и празнотата.
Промените, които изглеждат, че настъпват в празния свят, наричаме реални само поради нашето невежество.
Не търси истината; просто престани да се придържаш към мнения.
Не оставай в дуалистичното състояние; внимателно избягвай такива стремежи.
Ако има дори и следа от това и онова, от правилно и погрешно, същността на ума ще се изгуби в объркване.
Въпреки че всички дуализми произлизат от Единното, не се привързвай дори към това Единно.
Когато умът съществува необезпокояван в Пътя, нищо в света не може да го обиди,
а когато нещо вече не може да го обиди, то престава да съществува по стария начин.
Когато не възникват разграничаващи мисли, старият ум престава да съществува.
Когато обектите на мисълта изчезнат, изчезва и субектът на мисленето;
както когато умът изчезне, изчезват и обектите.
Нещата са обекти заради субекта; умът е такъв заради нещата.
Разберете относителността на тези две и основната реалност — единството на празнотата.
В тази празнота двете са неразличими и всяко съдържа в себе си целия свят.
Ако не правиш разграничение между грубото и финото, няма да бъдеш изкушен от предразсъдъци и мнения.
Да живееш по Великия път не е нито лесно, нито трудно,
но онези с ограничени възгледи са страхливи и нерешителни.
Колкото по-бързо се бързат, толкова по-бавно вървят, а привързаността не може да бъде ограничена.
Дори да си привързан към идеята за просветление, това означава да се отклониш от пътя.
Просто остави нещата да следват своя път и няма да има нито идване, нито отиване.
Подчинете се на природата на нещата и ще вървите свободно и необезпокоявано.
Когато мисълта е в робство, истината е скрита, защото всичко е мътно и неясно,
а тежкият навик да съдите носи досада и умора.
Каква полза може да се извлече от разграниченията и разделенията?
Ако желаете да вървите по Единствения Път, не се отнасяйте с неприязън дори към света на сетивата и идеите.
Всъщност, да ги приемете напълно е равносилно на истинското просветление.
Мъдрият човек не се стреми към никакви цели, а глупавият се оковава сам.
Има една Дхарма, а не много; разграниченията възникват от привързаността на невежите.
Да търсиш Ума с разграничаващия ум е най-голямата от всички грешки.
Покойът и неспокойството произтичат от илюзията; при просветлението няма харесване и нехаресване.
Всички двойствености произтичат от невежи заключения.
Те са като сънища или цветя във въздуха — глупаво е да се опитваш да ги уловиш.
Печалба и загуба, правилно и погрешно — такива мисли трябва накрая да бъдат премахнати наведнъж.
Ако окото никога не спи, всички сънища естествено ще престанат.
Ако умът не прави разграничения, десетте хиляди неща са такива, каквито са, от една-единствена същност.
Да разбереш тайната на тази единна същност означава да се освободиш от всички обвързвания.
Когато всички неща се възприемат еднакво, се достига безвременната Същност на Аз-а.
В това безпричинно, безвръзково състояние не са възможни никакви сравнения или аналогии.
Смятай движението за неподвижно, а неподвижното — за движение; и движението, и покойът изчезват.
Когато такива двойствености престанат да съществуват, самото единство не може да съществува.
Към тази крайна окончателност не се прилага нито един закон, нито едно описание.
За обединения ум, в хармония с Пътя, всяко егоцентрично стремеж престава.
Съмненията и нерешителността изчезват, и животът в истинска вяра става възможен.
С един-единствен ход сме освободени от робството; нищо не се прилепва към нас и ние не се придържаме към нищо.
Всичко е празно, ясно, самоосветяващо се, без усилие от страна на ума.
Тук мисълта, чувството, знанието и въображението нямат никаква стойност.
В този свят на “Таковастта” няма нито "аз", нито "различно от мен".
За да влезете директно в хармония с тази реалност, просто кажете, когато възникне съмнение: "Не са две".
В това „не са две“ нищо не е отделено, нищо не е изключено.
Независимо кога и къде, просветлението означава да влезеш в тази истина.
И тази истина е отвъд разширяване или свиване във времето или пространството; в нея една-единствена мисъл е десет хиляди години.
Празнота тук, празнота там, но безкрайната вселена винаги стои пред очите ти.
Безкрайно голямо и безкрайно малко — няма разлика, защото определенията са изчезнали и не се виждат граници.
Същото важи и за битието и небитието.
Не губете време в съмнения и спорове, които нямат нищо общо с това.
Едно нещо, всички неща, се движат помежду си и се преплитат без разграничение.
Да живееш в това осъзнаване означава да бъдеш без тревога за несъвършенството.
Да живееш в тази вяра е пътят към недвойствеността, защото недвойственото е едно с доверчивия ум.
Думи! Пътят е отвъд езика,
защото в него няма вчера, няма утре, няма днес.