Позволете ми с цялото си уважение да ви напомня:
Животът и смъртта са от първостепенно значение.
Времето бързо отминава… и възможността се губи.
Всеки от нас трябва да се стреми да се пробуди.
Пробудете се.
Обърнете внимание.
Не пропилявайте живота си.
Човечеството се е спуснало дълбоко в материалната реалност, забивайки корените си в умствените и физическите слоеве на нашето същество. Както каза Карл Юнг: “За да се докоснеш до небето, корените ти трябва да стигнат до ада.” От пещта на Вавилон произлизат трансформация, преображение и нов човешки потенциал.
Източните традиции казват, че лотосът на пробуждането израства от калта на самсара; от страданието.
Християнството описва грехопадението в Едемската градина. В езотеричен смисъл това е създаването на чувство за индивидуално "аз" или лична воля, която е отделена от Божията воля. Заедно с това отделено "аз" възниква външен свят на мислите; светът на формите, който изглежда отделен от това ограничено "аз". Характерът или егото се състои от модели на преследване или желание за неща в този външен свят, проектиран от мислите. Външните неща, към които копнеем, са плодовете на дървото на познанието за доброто и злото или дървото на дуалността.
Може да се каже, че първородният грях са желанията на егоистичното или дуалистичното съзнание.
Това е майа – ситуацията, в която човечеството се намира в момента.
Да преследваш външния плод означава да пропуснеш целта, да пропуснеш настоящето.
Исторически погледнато, от време на време е имало редки пробуждания, редки разцъфвания на човешкото съзнание. Светците, йогите, мъдреците и пазителите на мъдростта. Но човечеството сега има уникалната възможност да предприеме това пътуване като колектив, масово; да си представи и да сътвори съвместно споделени нови реалности, докато преоткриваме по-висшите светове и се събуждаме от колективния сън на ограниченото "аз".
Повечето хора в момента живеят почти изцяло идентифицирани с грубите физически и умствени слоеве на своето същество, без дори да осъзнават, че по-висшите нива съществуват. Повечето хора не знаят и не подозират, че в структурата на ‘аз’-а има скрити духовни способности, които чакат да бъдат активирани. Като осъзнаваме тези способности, ние се свързваме с все по-фини нива на съществуване, като в същото време правим структурата на "аз"-а пропусклива за истинската ни природа; отделяме се от всички нива на ума или майа.
Ако разгледаме духовните традиции, които са съществували през историята, ще открием, че великите мъдреци, мистици и пророци описват едно непрекъснато продължение на съществуването. Древните ведически учения описват пет коши или обвивки на душата, простиращи се от грубата физическа и умствена реалност – която е обусловеният свят, в който живеят повечето хора днес – до фините реалности, които включват енергийната, астралната и реалността на висшия ум – архетипните шаблони на съществуването. И накрая – до каузалната сфера, където няма мисли или усещания.
Осъзнаването на първоначалното съзнание, пробуждането на божественото съзнание в душата, разсейва илюзията на всички тези сфери – всички слоеве на майа.
Древните традиции съдържат множество концептуални и езикови рамки, които сочат към това континуум от грубото към финото и към каузалното. Независимо дали става дума за системата на чакрите или системата на кошите от ведическите традиции, или за дантиен от даоизма, всички нива в полето на промяната са майа; спиралата, която затъмнява нашата истинска природа, но е самият израз на самия живот. Именно чрез спиралата на живота преживяваме човешкия живот. Когато осъзнаем, че всички нива на майа са празни от "аз", става възможно една непостижима недвойственост или мистично единение отвъд всеки език, което включва, но и надхвърля всички останали нива.
Хенри Дейвид Торо е казал известната фраза, че повечето хора водят живот на тиха отчаяност. Те отиват в гроба си, като песента им все още е вътре в тях. Отчаянието им идва от безкрайното търсене извън самите тях. Преследването на “неща” – пари, власт, взаимоотношения, одобрение от другите. Коренът на страданието се крие в умствената привързаност към нещата, а не в самите неща. Няма значение какво притежаваш, важно е твоята привързаност към това, което притежаваш. Ние формираме привързаности на сетивно ниво чрез невропластичността. Където и да се насочи вниманието, невроните се активират и свързват помежду си, създавайки програма в ума; тенденция към модел, който всъщност е самият ум. Когато имаме някаква несъзнателна тенденция или жизнен модел, всъщност не сме пристрастени към самите неща. Не сме пристрастени към наркотици, алкохол, секс, храна или медии, а към усещанията, които те предизвикват в нас.
Ставаме свободни, като наблюдаваме директно соматичното поле – полето на променящите се явления на най-дълбокото ниво на осъзнаването. Оставаме безпристрастни, без да реагираме или да оценяваме което и да е усещане като добро или лошо. За да станем свободни, научаваме се как се формират тези привързаности, като насочваме съзнанието към финия вътрешен свят. Започваме да наблюдаваме умствените и сетивните явления като поле на промяна, вместо да се привързваме към мислите и усещанията, които водят до идентифициране и до самото създаване на света на формите. Това поле на промяна се нарича още "прана" или "вътрешна енергия" – усещането за вътрешна жизненост.
Преходът към нова Земя е излизане от материализма. Това, на което сме свидетели, е освобождаване от старите парадигми и от патологичната егоистична програма за безкрайно придобиване на все повече.
Това, което виждате около себе си в момента, може да ви се струва като мрак. Може да ви се струва като лудост. Всъщност точно така изглежда пробуждането на планетата Земя. Вие сте свидетели на разпадането на старите модели. Много хора са разочаровани от сегашните политически, социални, икономически и религиозни системи. Те вече не вярват на егоистичните цели на медийната индустрия и така наречените духовни системи. Не вярват нито на медицинската общност, нито на правителството. Хората са разочаровани. Това разсейване на илюзията е необходима част от виждането на истината; от сблъсъка лице в лице с духовната болест, която е присъща на времето, в което живеем, и от излизането от егоистичното съзнание. Под егоистично съзнание имам предвид моделите на жажда и отвращение, които действат несъзнателно; колективните самскари или обусловени модели, които създават условията на майа – идентифицирането с нашите характери, със социални групи или с всичко, чрез което се определяме, с различните роли и архетипи, които разиграваме в този живот.
Структурата на "аз"-а е интерфейс със света – ние не искаме да се отървем от този интерфейс или да го унищожим. Пътят се състои в това да се отделим от него, така че нашето чувство за “аз” или чувството за съществуване да не е обвързано с ограничена форма. За да не страдаме, когато светът на формите се променя. Човешкият път е пътуване от пред-егоичното съществуване – което е сливането в едно, което сме преживели като бебета с майка ни – към създаването на личност. Ние растем, създаваме характер. Това е необходима част от нашата еволюция. За да постигнем самосъзнание; за да постигнем чувство за "аз". Всъщност ние се намираме в юношеска фаза на нашето развитие. Намираме се в етап на идентифициране с егото. Но следващата стъпка отвъд самосъзнанието е да осъзнаем трансперсоналните нива на Аза. Да осъзнаем споделените нива на съзнанието; различните нива на Логоса или висшия ум. Може да се каже, че това са нива на душата, ако предпочитате този израз. Сферата на нашето състрадание се разширява. Това е разширяване чрез любовта.
От гледна точка на стария модел, егоистичното съзнание, това разграждане е нещо плашещо. Ще има объркване и болка, ако се придържате към старите модели. Пробуждащите се всъщност ще бъдат възприемани като заплаха. Пробуждането ще бъде разглеждано като криза, защото представлява разграждане на това, което е познато. В момента ние сме като гъсеници в пашкула, докато той претърпява метаморфоза. Има момент в трансформацията, в който гъсеницата не е нито гъсеница, нито пеперуда. В този момент за този, който преминава през метаморфозата, за старото “аз”, може да изглежда, че всичко е загубено. Но това е просто част от процеса.
Вярата е предаване на еволюционния импулс; дълбокото знание, че се движим към Източника. Колективната илюзия, това, което древните духовни учители наричаха "мая", е свързана с нашата колективна привързаност към старите модели. Тя е свързана с човешката арогантност; вярата, че знаем накъде отиваме, какво правим и кои сме.
Френският художник Пол Гоген е известен с картина, която е озаглавил “Откъде идваме, какво сме и накъде отиваме?” Тези три въпроса изискват смирение. За да разберем какво сме, за да открием истината, първо трябва да признаем, че не притежаваме истината. Нямаме отговора, ако искаме да го намерим. Трябва да има истинска готовност да изследваме и да погледнем към себе си. Подобно на поклонника на Данте в "Божествената комедия", човек започва пътуването към самопознанието в тъмна гора, заблуден, осъзнавайки, че сме се изгубили.
В древните ведически традиции измеренията на битието и ставането са били представяни от Шива и Шакти. Архетипното женско начало – низходящият поток или потокът на проявлението – се олицетворява от Шакти. Чрез триъгълника, сочещ надолу, който указва към инволюцията на духа в света на формите. Шива представлява възходящия поток; потока на освобождението. Триъгълникът, сочещ нагоре, сочи към чистото съзнание без никакви качества; еволюция отвъд света на формите или трансцендентното. Докато действаме в рамките на дуалистичния свят, идентифицирани с ограничения ум, тези две течения съставляват пътя без път. Ние работим в потока на проявлението и в потока на освобождението, в действието и в бездействието, обитавайки както обвързаното с времето, така и безвремието. Когато тези две измерения се съединят в божествен съюз, осъзнати като едно, това е Самадхи.
Когато в съюз те представляват баланса и съжителството на тези две измерения, подобно на звездата на Давид или символа на анахата, който е древният символ, представляващ духовното сърце, неударния звук, трансценденталния източник на първоначалното "аум", което танцува вселената в съществуване. Казват, че в самадхи ще чуете небесната музика на съществуването, Musica universalis, или флейтата на Кришна, или това, което Питагор наричаше “музиката на сферите”.
Разбира се, всичко това са метафори за нещо, което се пробужда в дълбините на вашето същество, нещо отвъд ограничения ум и сетивата. Съществуват духовни системи, които се фокусират върху финото тяло, използвайки практики като наблюдение на дишането, усещания, работа с чи или прана. Работа с техники, практики и процеси, които могат да бъдат усвоени с обусловения ум. Всичко, което пряко ангажира и включва ограничения ум, за да се постигне Самадхи, е част от “via positiva” (положителния път). Това е това, което наричаме пътя на Шакти. Има и духовни системи, които се отнасят до превъзхождането на проявения свят, които наричаме пътя на Шива или “via negativa” (отрицателния път). Ние стигаме до осъзнаването на това, което сме отвъд името и формата, като се освобождаваме от всичко, което не сме.
Пътят към самадхи е получил много имена, като например медитация, самопроучване или молитва. Повечето хора, които практикуват тези неща днес, прилагат някаква техника, но древната форма на медитация, която води до самадхи, всъщност не е дейност. Това не е нещо, което правите или практикувате, а всъщност е преустановяването на медитиращия, търсещия или действащия. Истинската медитация е единение с това, което Е, и тя започва да се случва едва когато егото се провали в опита си да медитира и осъзнае собствените си ограничения. Егото, това "ТИ", за което мислиш, че си, трябва непременно да се провали във всичките си опити да медитира, за да се осъществи истинската медитация. Колкото повече се приближаваме към истината, толкова повече се приближаваме към Самадхи, толкова по-малко действие има, толкова по-малко техника има. Всички техники са част от миналото. Ние се освобождаваме от действието и от този, който действа. Ние се освобождаваме от търсенето и от търсещия, за да стигнем до безусловното настояще. Някои учители прекалено наблягат на техниките, докато други ги подценяват. Важно е да разберем, че техниката е стъпка по пътя. Не искаме да се откажем от техниката, но и не се придържаме към нея.
Изпитаният във времето път към постигането на Самадхи е чрез дълги периоди на духовна практика. Независимо дали наричате тази практика медитация, самопроучване или молитва, има една истина, към която човек трябва да се пробуди. Йогият и мъдрецът Патанджали, който състави Йога-сутрите преди 2500 години, учеше, че цялото усилие на йогата е насочено към прекратяването на водовъртежа на ума. Може да се каже, че това е прекратяването на кармата; прекратяването на дълбоките подсъзнателни модели, които управляват живота на човека. Тези обусловени модели се наричаха “врити” на санскрит.
По същия начин дзен-майсторът Доген казва, че медитацията е откъсване от ума и тялото. В будизма това е Нирвана или Ниродха; това е прекратяването на колебанията на ограничения егоистичен ум, които водят до идентифицирането с ограничено чувство за “аз”. В християнството намираме същото вечно учение, но изразено чрез съвсем различна метафора, като се използва езикът, който е бил обичаен по онова време в историята. Да осъзнаеш Самадхи в християнски термини означава да достигнеш Царството Божие чрез прощаването на греховете, чрез осъзнаването на Христос. Думата "грях" на иврит буквално означава "да пропуснеш целта"; означава да пропуснеш настоящия момент; да търсиш щастието в обектите на външния свят, вместо да осъзнаеш източника на истинското удовлетворение.
Да влезеш в "сега", в настоящия момент, означава да се научиш да се откажеш от предпочитанията на обусловения ум. Да изгориш противоположните състояния, като останеш нереактивен към всичко, което се появява в полето на промяната. Да медитираш означава да изгориш обусловеното “аз”, или, ако щеш, да освободиш енергията от обусловеното "аз". Тази истина се намира в Евангелието на Тома, което казва: “Ако изявиш това, което е вътре в теб, това, което изявиш, ще те спаси. Ако не изявиш това, което е вътре в теб, това, което не изявиш, ще те унищожи.”
До една планина може да се стигне по много пътеки. Човек може да върви направо към върха, а понякога може да е по-добре да избере спираловиден маршрут. Но на върха гледката винаги е една и съща, независимо по коя пътека си минал. През хилядолетията хората са създали хиляди техники за медитация, да не говорим за безбройните йога пози, асани, специализирани дихателни техники или пранаяма, както и всякакви възможни ритуали и практики.
Ако медитацията е просто прекъсване или спиране, ако е просто достигане до тишина, тогава защо ни трябват толкова много техники, за да я постигнем? Защо не можем просто да седнем и да изчакаме калта ни да се утаи, както ни учат в дзен? Истината е, че можем просто да спрем. Можем да се откажем от дейностите на нашия характер, но както каза Айнщайн: “Въпреки че реалността е само илюзия, тя е упорита.”
Именно тази упоритост на илюзията прави необходимо за повечето хора да проникнат в подсъзнанието. За да останем будни, трябва да пречистим аватара от неговите самскари, от неговата карма или неговото програмиране, така че подсъзнателните аспекти на Аз-а да не управляват повече шоуто. Когато казвам “пречиствам”, не искам да кажа, че аватарът е по някакъв начин лош или негативен. Просто имам предвид, че е възможно да се отделим от чувството за "аз" в него, а този процес на отделяне е това, което наричаме “пречистване” или “почистване”. Аз очиствам моето Аз от мен самия. Нашата садхана е да обединим всички аспекти на нашето "аз", за да не сме разделени. Ние проникваме в подсъзнанието, като създаваме условия, при които егото няма къде да избяга. Независимо дали това става чрез дълги периоди на медитация или самопроучване, чрез интензивна йога, чи кунг, молитва или дихателни упражнения, чрез пост или пеене на мантри, или чрез приемане на ентеогени, които ни отварят към несъзнателните дълбини на ума, ние естествено ще бъдем привлечени към различни практики, техники и инструменти в различни моменти по нашия път.
Каквато и да е практиката или техниката, пречистването ще се случи, стига да култивираме присъствие и равнодушие. Като сме тук, в настоящето, и се предаваме на това, което е, продължаваме да развързваме кармичните възли, които създават идентификация с нашия аватар.
Преставаме да съдим всяко усещане или мисъл като добро или лошо, като винаги навлизаме по-дълбоко в сензорното поле. Винаги възприемаме все по-фини и по-фини явления, като ставаме толкова осъзнати за това, което възниква, че се сливаме с обекта на медитацията. Ставаме дишането. Ставаме йога позата. Ставаме песнопението. Ставаме аватарът. Във всеки случай се сливаме с праничното поле в това, което се нарича Савикалпа Самадхи или Сампраджнада Самадхи, което е "Самадхи със семе"; семе на модел, семе на форма. Семе на обусловена умствена дейност; на кармична дейност. Докато съществува семе на привързаност, на несъзнателна умствена дейност, на разделение между вътрешния и външния свят, тогава крайната цел няма да бъде постигната. Савикалпа Самадхи е предварително Самадхи, наричано също “джхана” (пали) или "дхяна" (санскрит). Това е изгаряне на кармата в структурата на Аз-а; енергийна подготовка на съда за пробуждането на истинската природа на човека, което се осъществява чрез не-действие; чрез прекратяване на умствената дейност.
Умът ви е като езерце, а мислите ви са като вълни или вълнички по повърхността му.
Какво можете да направите, за да успокоите езерцето?
Всичко, което направите, ще разбуни още повече вълни. Не можете да го изгладите или да го накарате да замре.
Езерото достига спокойствие само когато сте се освободили от всяко усилие, всяко стремеж, всяко движение. Осъзнаването на естественото състояние не е нещо, което правите. То е разпознаване на това, което сте отвъд движението на ума и сетивата. Кой движи ума? Осъзнайте "кой" избира. Само самият ум избира. Само самият ум се движи.
Само самият ум иска да се опита да успокои ума.
Когато чуе тези думи, ограниченият ум вероятно ще се обърка и ще се запита: "Какво да правя?" Просто позволи тази обърканост. Осъзнай Истинското Аз. Осъзнай осъзнаването, бъди наясно със съзнанието.
Останете с "нея", докато само тя стане вашата реалност.
В началото, когато се опиташ да наблюдаваш осъзнаването, ще виждаш само фалшивото "аз", само движенията на ума.
Когато казвам "Осъзнай Истинското Аз", това не е обръщане, не е движение. Не е като насочването на камера към нов обект, а по-скоро е отказване или преустановяване на интереса или привързаността към движенията на ума.
Има два основни възела, които ни обвързват с идентифицирането с фалшивото “аз”: тялото иска комфорт, а умът иска да знае. Тялото е привързано към усещанията за удоволствие и избягване на болката. Всяка садхана или духовна практика, която води до самадхи, по същество включва две неща: първо, освобождаване от дуализма на комфорта и дискомфорта, и второ, навлизане в “ум на незнанието”. Дълбоко вътрешно предаване, енергично предаване и безмислено присъствие, осъзнаване без избор.
Сократ е бил считан за най-мъдрия човек на своето време. Той е известен с максимата: “Знам само, че не знам.” Това е сократическият парадокс. Приемането на “ум, който не знае” – ум, който не знае – е вратата към самадхи.
Изчакайте. Бъдете в покой без надежда, без мисли, защото надеждата би се основавала на някаква идея и би поддържала енергията да тече към обусловения ум.
Т.С. Елиот е написал: “Казах на душата си: ”Бъди спокойна и чакай без надежда, защото надеждата би била надежда за погрешното нещо. Чакай без мисли, защото не си готова за мисли."
В момента, в който имаш надежда, мотив или мисъл, това е моментът, в който отново си хванат в обусловения ум. В "Божествената комедия“ Данте пише за надпис на входа на ада: ”Оставете всяка надежда, вие, които влизате тук."
Всъщност това е много практична инструкция. Би било чудесно напомняне, ако беше поставена на входа на всеки център за медитация, ашрам, църква или храм. Каквато и да е надеждата ти, тя се основава на минало обусловяване. Надеждата е вид знание, което кара структурата на егото да търси, да се стреми и да действа. Когато се посветим на нашата садхана – духовната ни практика, която води към самадхи, – тогава трябва да се откажем от всяка надежда, от всички проекции в бъдещето, като приемем, че дори не знаем за какво да се надяваме. Това е урок по смирение за егото. Когато се откажем от надеждата, се отказваме и от страха. Надеждата и страхът са проекциите на ума към бъдещето; вътрешната връзка, която ни обвързва с идентификацията. Надеждата е жажда, страхът е отвращение. Ако останем в настоящето, преживявайки този момент такъв, какъвто е, тогава къде е надеждата или страхът? Нашата духовна работа е да разкопаем и развържем възлите, които ни обвързват с идентификацията с нашия характер. Ние излизаме отвъд комфорта и дискомфорта, навлизайки в облака на неизвестното. Можем да направим това както чрез формални практики, така и в ежедневието.
Да медитираш, да познаваш себе си, означава да изгориш в настоящето.
Да изгориш своите модели, своите предпочитания.
И това не е нещо, отделено от живота ти. Да можеш да се откажеш от моделите си, реакциите си и преценките си, докато си в разгара им, да се откажеш от борбата – това е най-дълбоката практика. Това е единствената борба, която печелиш, като се откажеш, като се предадеш, като умреш на бойното поле. Като доброволно се качиш на кръста.
Някои хора са готови за най-висшите учения за медитация и самоизследване; за простата и ясна истина. Те ще чуят Дхарма и ще разберат веднага. Тези хора са като добре изсушено дърво и са готови да се изгорят. Нуждаят се само от искрата. Други хора изглежда се нуждаят от повече подготовка. Те са като мокро дърво и им трябва време да изсъхнат, преди да се възпламенят. Те се нуждаят от техники, практики, за да разхлабят връзките на структурата на "аз"-а, за да се освободят от самскарите. Или поне вярват, че това е така, и вярата го прави реалност.
Практиките и техниките са като стъпала; като използването на трън, за да се извади трън, или на модел, за да се премахне модел. Духовните практики, като рецитирането на думи, спазването на дисциплина или всичко научено, са просто имитация. Това е нещо повтарящо се и обусловено. Тъй като всички техники са обусловени модели в ума, самата практика никога няма да ви отведе отвъд ума, към Самадхи. Ще останете в модела, в роботизирано, повтарящо се състояние. Човек трябва да се държи за техниката свободно, позволявайки на вътрешната енергия да тече свободно. Когато се погълнете от вътрешната енергия, тогава обусловеното действие се изоставя.
Условното действие, несъзнателното програмиране, се е формирало поради непълни преживявания. Всеки път, когато имаме непълно преживяване, то създава впечатление в ума. То създава малка програма в подсъзнанието. Това програмиране или обусловяване може да произтича от травми или просто от преживявания, от които сме се отвърнали, защото са били твърде болезнени (или към които сме се вкопчили, защото са били приятни). Нашата структура на Аз-а се състои от множество малки програми, които възникват поради непълни преживявания. Тези отпечатъци на паметта се съхраняват не само в мозъка, но и в енергийните системи на тялото – в цялата нервна система, фасцията и многобройните мрежи от нади или меридиани. Тези програми изискват енергия, за да функционират. Ако енергията е затворена в подсъзнанието, това е като да оставите приложенията отворени на телефона си, което изтощава батерията. Нашата садхана е като да се научим да затваряме приложенията на телефона си.
За да станем свободни, насочваме съзнанието към фините усещания; към полето на променящите се явления или енергия вътре в нас, без да реагираме на никакви мисли или чувства, които възникват. Като се отказваме от предпочитанията на структурата на егото, преминаваме отвъд комфорта и дискомфорта.
Всичко във външния свят ни насочва в погрешната посока. Обществото ни казва да заглушим болката си, да търсим утеха. Пътят навътре е пътят навън, пътят навън е пътят навътре. Трябва да се обърнем към болката си. Освобождаваме се от самскарите, като преживяваме нещо изцяло. Като го усещаме, без да реагираме. Като се изгаряме в него. Имаме пълно преживяване на усещането без емоцията.
Емоциите са реакции. Те са чувства, преплетени с мисли. Отхвърляме мисловния компонент и оставаме със суровото усещане, със суровата сензация. Казва се, че пътят към освобождението не е в това да се чувстваме по-добре, а в това да станем по-добри в усещането. Най-ярките примери за това са Исус на кръста или медитацията на Буда, която го е довела до просветлението.
Това е да се изправиш пред най-голямата си болка, най-големите си страхове, да се откажеш от концепциите, знанието и преценките за добро и лошо.
Пробуждането е само първата стъпка в ускорен процес на вътрешно развитие; на отглеждане на вътрешния лотос; на превръщане в жив мост; на пречистване на човешкия съд, за да приюти божественото съзнание.
Енергията е като Розетския камък за духовните практики. Ако разберете как работи енергията, ще разберете ползата от практиката. Всяка техника или практика прекъсва модела на ВАС. Вие използвате един обусловен модел, за да прекъснете обусловените модели. Трябва да сте готови да се откажете от техниката, след като тя е изпълнила своята цел, в противен случай просто ще създадете идентичност около нея и нова, духовно ориентирана структура на Аза.
За да достигнем по-дълбоките етапи на медитацията, трябва да се откажем от всичко, което мислим, че знаем за медитацията. Древните термини за медитация – "джхана", "дхяна", дзен или чан – се отнасят до вид вътрешно разтваряне; вид медитативно поглъщане; трансформация или вътрешно пречистване на егоистичното обусловение.
Древното значение на думата "джхана" е свързано с палийската дума "джапети“, която означава ”да изгори". Това е изгаряне на оскверненията, на греха или самскарите. Това е изгаряне на идентифицирането с фалшивото "аз", изгаряне на заблудата, изгаряне на всички предпочитания, от които е изграден егоистичният конструкт, както и освобождаване и проявяване на вътрешна енергия. Човек става безпристрастен към това, което е, предава се на това, което е, и е внимателен към това, което е.
Пробуждането към истинската ни природа може да се случи постепенно чрез тези етапи на джхана, докато се изоставя идентифицирането с различните процеси на обусловения ум. Или пробуждането може да се случи мигновено. Това в дзен се нарича "сатори".
Най-чистото учение се предава в мълчание, но в днешния свят много малко хора ще разберат или ще бъдат привлечени към източника на това мълчание.
Има едно прочуто учение на Гаутама Буда, наречено "проповедта за цветето". Тази проповед е източникът на будистката медитация. Може да се каже, че тя е източникът на дзен. Дзенът се отнася до прякото предаване на истината. В проповедта за цветето Буда просто вдигна едно бяло цвете. Той беше в непосредствено присъствие с цветето, пребивавайки в своята истинска природа. Това беше цялото учение. Вместо да изнесе дълъг сатсанг или да преподава с думи, той просто остави учениците да седят с цветето през цялото време. Само един ученик получи предаването. Само един ученик го разбра. За да приемеш такова фино предаване, се изисква фин ум.
Най-великата истина се предава в мълчание. Как можем да приемем това предаване на ума на Буда? Как можем да приемем това, което вече имаме, това, което вече сме?
Първичната осъзнатост е навсякъде, когато имаме очи да я видим, и никъде конкретно. При пробуждането истината е толкова лесна за виждане, че нямате нужда от ума. Умът търси и търси. Когато това движение бъде изоставено, когато това движение бъде изгорено, истината остава.
Вие вече сте това, което търсите, но се идентифицирате с фалшивото "аз".
Обърнете внимание на цветето и забележете кой или какво наблюдава цветето. Какво разделя наблюдателя и наблюдаваното? Медитацията или джхана е да си тук и сега, без посредничеството на образи в ума, идеи и концепции. Ако осъзнаването е абсолютно присъстващо, така че вече няма познание, дори в подсъзнанието, тогава вече няма наблюдател и наблюдавано. Вече няма връзка между вас и каквото и да е "нещо". Вече няма цвете и отделен наблюдател. Само ограниченият ум вижда нещата. Дейността на ограничения ум е създаването на нещата; създаването на преживяването на времето и пространството; създаването на дуалността – на преживяването и преживяващия.
Възможно е да се събудиш тук и сега в едно дълбоко измерение на тишина отвъд ума, без да отблъскваш ума, а като го оставяш да бъде точно такъв, какъвто е. И все пак без да се заплиташ в ума.
Не се опитвайте да анализирате тези думи. Това не са концепции. Ако присъствието се е осъзнало при чуването на тези указания, не позволявайте на ума да се намеси. Веднага щом приемете предаването, изключете това видео и пребивавайте в осъзнатостта като осъзнатост.
Тишината е най-великото учение, най-чистото учение. Следващото по значение учение е това, което сочи директно към непостижимото. Това следващо учение е имало много имена през историята. То сочи към трансцендентното "аз" или чистото съзнание. В будизма то се нарича "Праджня Парамита“, което означава върховното знание или съвършената мъдрост, която се различава от обикновеното знание или обусловеното знание. Това е онова, което се осъзнава чрез осмия клон на йогата, описан от Патанджали. В шайвизма това пробуждане може да бъде описано като единство с Ишвара или Шива, които са имена на абсолютното съзнание.
В западните мистични традиции термините ”хенозис" или "апофатизъм" са използвани, за да се обозначи съюзът с Единия. Плотин казва, че Единият надхвърля всички същества, но е присъщ в тях.
В тибетското дзогчен то се описва като естественото, първоначалното състояние на битието. Те използват думата "ригпа", за да се отнасят към основата на съществуването.
В суфизма това е ”тайната на тайните", осъзната чрез "фана“, което е унищожение или научаване как да умреш, преди да умреш.
В Махамудра това е великият печат или великият отпечатък, осъзнаването на естественото състояние; първоначалното съзнание, празнотата, абсолютът, ясното и прозрачното, без корен.
Не слушайте тези думи с ума, а разпознайте в дълбините на съзнанието онова, към което те сочат.
Истината за това кой или какво сте, истината, която надхвърля ограничения ум, не може да бъде видяна чрез ограничения ум. Неподвижната точка не може да бъде достигната чрез движение.
Ако искате да осъзнаете неподвижната точка отвъд мисленето, отпуснете всеки интерес към мислите и усещанията, всички предпочитания, всички явления, породени от ума и сетивата, и почивайте в голото осъзнаване.
Мислите и усещанията са поле от постоянно променящи се явления. Това, което е неизменно, е осъзнаването на това поле на промяна. Обикновено сме толкова погълнати от полето на промяната, фиксирани върху неговите обекти, че пренебрегваме осъзнаването. За да постигнем Самадхи, спираме да преследваме каквото и да е в полето на промяната; всяка мисъл, и почиваме като осъзнаване. Спрете да реагирате на мислите и усещанията. Всяко страдание се дължи на това, че вярваме на мислите си.
Забележете навика на ума да съди или да етикетира всяка мисъл или усещане като добро или лошо. Позволяваме на всяка мисъл и всяко усещане да бъде такова, каквото е. Не отблъскваме нищо, но и не се заплитаме в мислите, нито се закачаме за тяхното съдържание. По този начин се доближаваме до абсолюта по отрицателния път, via negativa. Каквото и да възниква, осъзнаваме: ”не това, не онова, не това, не онова". Чрез via negativa човек осъзнава, че всичко, което възниква, не си ти. Осъзнаваш, че си нищо; мъдростта на липсата на "аз".
Чрез "via positiva" човек осъзнава, че всичко, което възниква, Е ти. Това е любов; енергийна връзка или сливане. И двете истини съществуват едновременно.
Формата е точно празнота, празнотата е точно форма.
В дзен има една поговорка: в началото на пътя планините са планини, а реките са реки. След известно прозрение планините вече не са планини, а реките вече не са реки, но когато се разкрие крайната истина, планините и реките ПРОСТО СА. Какво се е променило по време на това пътуване? Планината и реката остават такива, каквито винаги са били. Това, което е отпаднало, е вашата представа за планината и реката. Това, което е отпаднало, е водовъртежът на ума, който посредничи, който създава илюзията за разделение между вас и света.
Да осъзнаеш Самадхи не означава да постигнеш някакво необикновено състояние. Нито пък става дума за оставане в обикновеното състояние на ума. Само ограниченият ум или егоистичният ум прави разграничение между обикновено и необикновено.
Турия – състоянието без състояние, понякога наричано четвъртото състояние. Това е недуалната реалност. Тя е трансцендентна и присъства вътре в теб. Тя е основата на съществуването, изворът на цялата истина. Усилието ви да постигнете някакво състояние е движение на ума. Да осъзнаете основата на съществуването не означава да надхвърлите физическото и да пребивавате в фината реалност или в причинната реалност. Всички тези измерения на вас самите съществуват едновременно. Грубото, финото и причинното съществуват тук и сега. Само ограниченият ум създава разделението.
Да осъзнаеш Самадхи не означава да се опитваш да постигнеш нещо. Това е отказване от всякакъв интерес към мислите, като същевременно оставаш напълно бдителен, напълно осъзнат, напълно буден, без да реагираш, без да действаш; без да движиш ума, без да го потискаш.
Да бъдеш осъзнат, да бъдеш напълно внимателен към това, което се случва, без посредничеството на егоистичното обусловяване, без концепции, без контролиране, манипулиране или изкривяване, без филтрирането на ограничения ум – това означава да си присъстващ, без да избираш. Присъстващ, без да избираш, и следователно без избиращ.
Можеш да наречеш това „огледален ум“; ум на начинаещ без памет или минало. Отворен или прозрачен ум. Ти правиш всеки миг нов.
Всеки път, когато умът се движи несъзнателно, дори и най-малкото движение, това се дължи на филтрирането през обусловеността на ограничената структура на „аз“-а. Когато умът се движи несъзнателно, това се дължи на някаква неудовлетвореност, която в древните традиции се нарича дукха. Как да се освободя от дукха? Как да се освободя от всяко неудовлетворение? Слушайте внимателно. За ограничения ум това е парадокс. Ограниченият егоистичен ум чува въпроса и иска да знае как да го направи, но този ограничен ум не може да го направи. Ограниченият ум винаги ще се провали във всеки опит да постигне самадхи. Той трябва да се провали.
Ограниченият ум не се пробужда.
Първичната осъзнатост се пробужда от своята идентификация с ограничения ум.
Ограниченият ум винаги ще се проваля във всеки опит да постигне тишина, защото умът е движение.
Самият ум Е движение, и това движение създава преживяването на време и пространство, създава разделение. Това е безкраен процес на действие.
По Пътя без път ние се пробуждаме от идентифицирането с персонажа, който действа, към разпознаването на измерението на Битието.
В Самадхи разделението между действието и битието изчезва. Разделението е просто още един умствен процес. Когато няма мислене в рамките на обусловената егоистична структура, тогава няма проблем.
Този „ти“, за когото си мислиш, че си, е процес; постоянно движение на егоистични мисли; набор от модели и предпочитания. Този „ТИ“ трябва да умре. Патологичният модел на „ТИ“ трябва да приключи, за да се осъществи Самадхи. Нека това проникне дълбоко в съзнанието ти.
[Асатома Сат Гамая (санскрит) „Води ме от неистината към Истината.“ Тамасо Ма Джйотир Гамая „Води ме от тъмнината към светлината.“]
Да се пробудиш означава да видиш същността на човешкото страдание, на човешкото състояние. Това е признаването на КОЙ или КАКВО страда.
Няма техника за осъзнаване на първоначалното съзнание. Няма процес, който може да се научи. Няма формула, която може да се практикува.
Това, към което се стремя, може да бъде възприето за миг, в един миг. Именно отхвърлянето на всички формули, на всяко знание и всяко действие, на всички егоистични планове създава оптималните условия за пробуждането на първоначалното съзнание.
Ако се опитам да ти кажа как да бъдеш осъзнат, тогава ще обръщаш внимание на думите ми или ще правиш нещо, което съм ти казал, вместо да бъдеш осъзнат за това, което всъщност се случва в настоящия момент. Трябва да станеш толкова осъзнат за това, което е, толкова интимен с битието, че в него да няма предпочитания, нито „аз“. Вие обитавате или сливате съзнанието си с това, което се случва. Когато егоистичната дейност бъде изоставена, вие ставате това, което възниква. Всъщност това не е вярно. По-точно казано, илюзията за отделеност е тази, която отпада. Истината е, че всъщност никога не сме били отделени.
Духовните учители са давали наставлението за постигане на самадхи: „Бъди спокоен и познай.“ Бъди спокоен и познай истинското Аз, първоначалното съзнание отвъд името и формата. Бъди спокоен и познай, че ти си Бог, истинското Аз, природата на Буда.
Какво точно имат предвид? Какво е това, което става неподвижно?
Очевидно никое физическо тяло не може да стане абсолютно неподвижно, съществувайки във времето и пространството, защото самото време-пространство е движение. Време-пространството е ум. Вселената е великият ум или логос. Първият херметичен принцип гласи: „Всичко е ум, вселената е ментална.“ Ако вселената е ум, а умът е движение, как мога да бъда в покой и да позная? Как можеш да бъдеш в покой на земното кълбо, което се върти с хиляда мили в час около оста си, с 67 000 мили в час около Слънцето, с 500 000 мили в час около галактиката и с още милиони мили в час из вселената? Сърцето ти бие, клетките се движат вътре, храната се усвоява, мозъкът генерира мозъчни вълни. Кръвта ти циркулира, енергията се движи. Как можем да бъдем в покой? Когато духовните учители казват „бъди в покой и познавай“, те сигурно говорят за нещо друго, нещо отвъд времето и пространството, нещо отвъд физическото и умственото.
Това, което се има предвид под „покой“, е нещо, за което нямаме дума в нашата съвременна езикова система. Санскритът, езикът на йогите, разполага с по-точни термини, които сочат към недуалното. Терминът „шунята“ често се превежда като „празнота“, „покой“ или „пустота“. „Тишина“ е може би най-близката английска дума, но тя е недостатъчна, за да опише нещо, което не е от този дуалистичен свят. Това, което всъщност се осъзнава, е първоначалното съзнание, което е отвъд тишината и движението. Отвъд времето. То е вечно, основата на вашето съществуване, същностната природа на реалността, която не се променя. Всъщност то е отвъд промяната и непромененото. Когато осъзнаем истинската си природа, става очевидно, че тишината и шумът са дуалност, създадена от ума.
Тишината и движението са дуалност, създадена от ума. Всичко вече е присъщо на тази първоначална тишина. Движението на света е идентично с тишината. Бъди в тишина и познавай, бъди в движение и познавай. Всичко това е танцът на празнотата. Това не е нещо философско, а напълно различен начин на взаимодействие със света. Всъщност става дума за премахване на това взаимодействие. Премахване на редуциращия клапан, който е структурата на „аз“-а, и преживяване на истинската ти природа без посредничеството на ограничения ум. Така нареченият външен свят се превъзхожда чрез осъзнаване на неподвижността, която, когато бъде осъзната, включва това, което превъзхожда.
Ако мислите, че разбирате Самадхи, след като сте гледали този филм, тогава сте пропуснали същността на казаното. Това би било като да объркате менюто с ястието. За да вкусите истината, е нужна истинска готовност да видите моделите на структурата на „аз“-а, която наричате „аз“. Това изисква дълбоко разкопаване, дълбока хирургична намеса в ума и освобождаване от самскарите. Дълбоко разграждане, дълбоко смиряване на структурата на „аз“-а. За да осъзнаете Самадхи, трябва да се предадете на копнежа на душата за единение. Трябва да желаете да осъзнаете Единния Източник повече от всичко в матрицата на ума – повече от всичко във външния свят. Външните стремежи ще ви се струват празни и безсмислени. Истинската медитация, истинското самоизследване, е навлизане в „сега“, където всичко се преживява. Всичко се разкрива. Всичко възниква и отминава в полето на равнодушието и любовта.
Докато не се осъзнае вечното, човек трябва да работи търпеливо и упорито, с цялото си сърце, със смирение, изгаряйки своите модели, своите предпочитания, своето обусловение. Не може да се предизвика пробуждането с помощта на обусловения ум. То се случва на пръв поглед случайно, но чрез практикуването на присъствието ние ставаме податливи на „случайности“.
Последните думи на Сократ преди екзекуцията му бяха предупреждение към света. Той каза, че имаме голям дълг към Асклепий. Изплатете го и не забравяйте. Асклепий беше богът на изцелението и може би сте запознати с жезъла на Асклепий – пръчка, около която се вие змия. Той символизира изцелителната енергия; вътрешна енергия, която е жива, свободна от обусловености, свободна да се движи според собствената си мъдрост, за разлика от енергията на дуалистичния ум. През първите векове преди нашата ера символът на Асклепий беше изобразен върху някои от първите монети, произвеждани масово в древна Гърция и Рим, и се е превърнал в това, което днес наричаме знака за долара. Това е древно напомняне, скрито на пръв поглед. Напомняне, че обменът на пари е обмен на енергия. Христовото съзнание или природата на Буда се поддържат от женския принцип, от Великата Майка, от Нагите, от Мъдростта на Змията. Тази мъдрост ни учи да пречистим вътрешния храм, да се пречистим от егото. Женският принцип е имал безброй имена през историята: Гая, Шакти, София, Логос, Махалакшми, Парвати, Дурга, Изида, Мария, спиралата на живота. Тази жива енергия на висшия ум е вродената интелигентност на вселената. Тази природна мъдрост е била систематично потискана, демонизирана, експлоатирана и контролирана през последните хилядолетия.
За да освободим енергията от подсъзнателните определения, които поддържаме, трябва да развържем възлите, които създават идентификация със структурата на егото. Да се откажем от стремежа към комфорт, да се откажем от знанието.
Точно сега, в този момент от историята, в този момент във вас самите, дългът, за който говори Сократ, става дължим както индивидуално, така и колективно. Има само една валута, с която можете да изплатите този дълг. Трябва да платите със себе си.
Когато освободим вътрешната си енергия, вътрешната си жизненост, от затвора ѝ в патологичните структури на мисленето, тя става свободна да ни свърже с по-висши нива на съзнанието. Енергията е това, което ни свързва всички. Друго име за тази енергия е любов. Всички истински духовни учители казват, че любовта е истинската религия. Любовта е религията на бъдещето. Тя не може да бъде институционализирана, систематизирана или обусловена. Любовта е неразделна от осъзнаването на единното първоначално съзнание. Да обичаш означава да бъдеш ЕДНО С.
Бризът призори има тайни да ти
разкрие. Не си
лягай отново. Трябва да поискаш това, което наистина искаш
. Не си
лягай отново. Хората преминават напред-назад през прага, където двата свята се допират
. Вратата е кръгла и отворена…
Не заспивай отново.