"Вътрешни светове, външни светове" – транскрипция на видеото
Част 4, Отвъд мисленето
Живот, свобода и стремеж към щастие. Живеем живота си, преследвайки щастието "там навън", сякаш то е стока. Станали сме роби на собствените си желания и страсти. Щастието не е нещо, което може да се преследва или купи като евтин костюм. Това е Майа, илюзия, безкрайната игра на формите.
В будистката традиция самсара, или безкрайният цикъл на страданието, се поддържа от жаждата за удоволствие и отвращението към болката. Фройд наричаше това "принципът на удоволствието". Всичко, което правим, е опит да създадем удоволствие, да спечелим нещо, което искаме, или да отблъснем нещо нежелано, което не искаме. Дори прост организъм като парамецията прави това. Това се нарича реакция на стимул. За разлика от парамецията, хората имат по-голям избор. Ние сме свободни да мислим и именно това е сърцевината на проблема. Мисленето за това, което искаме, е излязло извън контрол. Дилемата на съвременното общество е, че се стремим да разберем света не чрез архаичното вътрешно съзнание, а чрез количествено и качествено определяне на това, което възприемаме като външен свят, като използваме научни средства и мислене.
Мисленето е довело само до още повече мислене и още повече въпроси. Ние се стремим да познаем най-съкровените сили, които създават света и направляват неговия ход. Но възприемаме тази същност като нещо извън нас самите, а не като живо същество, присъщо на нашата собствена природа. Именно известният психиатър Карл Юнг е казал: "Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда." Не е погрешно да желаем да бъдем будни, да бъдем щастливи. Погрешно е да търсим щастието навън, когато то може да бъде намерено само вътре в нас.
На 4 август 2010 г. на конференцията "Techonomy" в Лейк Тахо, Калифорния, Ерик Шмид – главен изпълнителен директор на Google, спомена една изумителна статистика. Според Шмид, днес на всеки два дни създаваме толкова информация, колкото сме създали от зората на цивилизацията до 2003 г. Това е нещо като 5 ексабайта данни. Никога в човешката история не е имало толкова много мислене и никога не е имало толкова много сътресения на планетата. Възможно ли е всеки път, когато мислим за решение на един проблем, да създаваме още два проблема? Каква полза има от всичко това мислене, ако то не води до по-голямо щастие? По-щастливи ли сме? По-спокойни? По-радостни в резултат на всичко това мислене? Или то ни изолира, откъсва ни от по-дълбоко и по-смислено преживяване на живота? Мисленето, действието и правенето трябва да бъдат приведени в равновесие с битието. В крайна сметка, ние сме човешки същества, а не човешки дела.
Искаме промяна и в същото време искаме стабилност. Сърцата ни са се откъснали от спиралата на живота, от закона на промяната, тъй като разумът ни ни тласка към стабилност, сигурност и умиротворяване на сетивата. С болезнена фасцинация наблюдаваме убийства, цунами, земетресения и войни. Непрекъснато се опитваме да запълним ума си, да го напълним с информация. Телевизионни предавания, излъчвани от всяко възможно устройство. Игри и пъзели. Съобщения. И всякакви други тривиални неща. Позволяваме си да бъдем хипнотизирани от безкрайния поток от нови образи, нова информация, нови начини да дразним и успокояваме сетивата. В моменти на тихо вътрешно размишление сърцата ни може би ни подсказват, че в живота има нещо повече от настоящата ни реалност, че живеем в свят на гладни духове. Безкрайно жадуващи и никога неудовлетворени. Създали сме вихър от данни, летящи из планетата, за да улесним повече мислене, повече идеи за това как да оправим света, да оправим проблемите, които съществуват само защото умът ги е създал. Мисленето е създало цялата тази голяма бъркотия, в която се намираме в момента. Водим войни срещу болести, врагове и проблеми.
Парадоксът е, че всичко, на което се съпротивляваш, продължава да съществува. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, толкова по-силно става то. Както при тренирането на мускул, всъщност укрепваш точно това, от което искаш да се отървеш. И така, каква е алтернативата на мисленето? Какъв друг механизъм могат да използват хората, за да съществуват на тази планета? Докато западната култура през последните векове се е фокусирала върху изследването на физическото чрез мисълта и анализа, други древни култури са разработили също толкова усъвършенствани технологии за изследване на вътрешното пространство. Именно загубата на връзката ни с нашите вътрешни светове е създала дисбаланс на нашата планета.
Древният принцип “познай себе си” е бил заменен от желанието да се изживее външният свят на формите. Отговорът на въпроса “кой съм аз?” не се свежда просто до описанието на това, което пише на визитката ви. В будизма вие не сте съдържанието на съзнанието си. Вие не сте просто сбор от мисли или идеи, защото зад мислите стои този, който е свидетел на мислите. Императивът "познай себе си" е дзен коан – загадка, на която няма отговор. В крайна сметка умът ще се изтощи в опитите си да намери отговор. Като куче, което гони опашката си, само егоистичната идентичност иска да намери отговор, цел. Истината за това кой сте не се нуждае от отговор, защото всички въпроси са създадени от егоистичния ум. Ти не си ума си. Истината не се крие в повече отговори, а в по-малко въпроси. Както каза Джоузеф Кембъл: “Не вярвам, че хората търсят смисъла на живота, колкото търсят преживяването да бъдат живи.”
Когато Буда бил попитан: “Какво си ти?”, той просто отговорил: “Аз съм пробуден.” Какво означава това – да си пробуден? Буда не го казва точно, защото разцветът на всеки индивидуален живот е различен. Но той казва едно нещо: това е краят на страданието. Всяка голяма религиозна традиция има свое име за състоянието на пробуждането: Рай, Нирвана или Мокша. Тихият ум е всичко, от което се нуждаеш, за да осъзнаеш същността на потока. Всичко останало ще се случи, щом умът ти се успокои. В тази тишина вътрешните енергии се пробуждат и действат без усилие от твоя страна. Както казват даоистите: “Чи следва съзнанието.” Когато човек е в покой, започва да чува мъдростта на растенията и животните. Тихите шепоти в сънищата, и човек научава финия механизъм, чрез който тези сънища придобиват материална форма. В "Дао Дъ Чин" този начин на живот се нарича “вей у вей” – “Да правиш, без да правиш”.
Буда говореше за "средния път" като пътя, който води към просветлението. Аристотел описваше Златната среда – средата между две крайности – като пътя на красотата. Не прекалено много усилие, но и не прекалено малко. Ин и ян в съвършено равновесие. Представата на Веданта за Майа, или илюзията, е, че ние не възприемаме самата околна среда, а по-скоро нейна проекция, създадена от мислите. Разбира се, мислите ви позволяват да възприемате вибрационния свят по определен начин, но нашето вътрешно равновесие не трябва да зависи от външни събития. Вярата във външен свят, независим от възприемащия субект, е фундаментална за науката. Но сетивата ни дават само косвена информация. Нашите представи за този създаден от ума физически свят винаги се филтрират през сетивните възприятия и затова винаги са непълни. Има едно вибрационно поле, което лежи в основата на всички сетива. Хората със състояние, наречено “синестезия”, понякога възприемат това вибрационно поле по различни начини. Синестетиците могат да виждат звуците като цветове или форми или да свързват качествата на едно сетивно възприятие с друго. Синестезията се отнася до синтез или смесване на сетивата. Чакрите и сетивата са като призма, която филтрира континуум от вибрации. Всички неща във Вселената вибрират, но с различна скорост и честота.
Окото на Хор се състои от шест символа, всеки от които представлява един от сетивата. Подобно на древната ведическа система, мисълта се счита за сетивно възприятие. Мислите се възприемат едновременно с усещанията, изпитвани от тялото. Те произтичат от един и същ вибрационен източник. Мисленето е просто инструмент. Един от шестте сетива. Но ние сме го издигнали до толкова висок статус, че се идентифицираме с мислите си. Фактът, че не разглеждаме мисленето като едно от шестте сетива, е много значим. Толкова сме потънали в мислите, че опитът да обясним мисленето като сетивно възприятие е като да говорим на риба за вода. Вода, каква вода? В Упанишадите се казва: Не това, което окото може да види, а това, чрез което окото може да види. Знай, че това е Брахма, вечният, а не това, което хората тук почитат. Не това, което ухото може да чуе, а това, чрез което ухото може да чуе. Знай, че това е Брахма, вечният, а не това, което хората тук почитат. Не това, което речта може да освети, а това, чрез което речта може да бъде осветена. Знайте, че това е вечният Брахма, а не това, което хората тук почитат. Не това, което умът може да мисли, а това, чрез което умът може да мисли. Знайте, че това е вечният Брахма, а не това, което хората тук почитат.
През последното десетилетие бяха постигнати големи напредъци в областта на изследванията на мозъка. Учените са открили невропластичността – термин, който изразява идеята, че физическата връзка в мозъка се променя според мислите, които преминават през него. Както го е формулирал канадският психолог Доналд Хеб: “Невроните, които се активират заедно, се свързват заедно.” Невроните се свързват най-силно, когато човек е в състояние на продължително внимание. Това означава, че е възможно да насочвате собственото си субективно преживяване на реалността. Буквално казано, ако мислите ви са изпълнени със страх, тревога, безпокойство и негативизъм, тогава вие укрепвате връзките, които позволяват на още повече такива мисли да процъфтяват. Ако насочите мислите си към любов, състрадание, благодарност и радост, вие създавате връзките, които позволяват тези преживявания да се повтарят. Но как да го направим, ако сме заобиколени от насилие и страдание? Не е ли това някаква илюзия или самозаблуда? Невропластичността не е същото като идеята от "Ню Ейдж", че създавате реалността си чрез позитивно мислене. Всъщност това е същото, което Буда е преподавал преди 2500 години.
Медитацията Випасана или медитацията на прозрението може да бъде описана като самонасочена невропластичност. Приемате реалността си точно такава, каквато е – такава, каквато е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Но я преживявате на най-основното ниво на усещането, на вибрационното или енергийно ниво, без предразсъдъци или влияние на мисълта. Чрез устойчиво внимание на най-основното ниво на съзнанието се създава връзката за напълно различно възприемане на реалността. Повечето пъти сме го разбрали наопаки. Непрекъснато позволяваме на идеите за външния свят да оформят нашите невронни мрежи, но нашето вътрешно равновесие не трябва да зависи от външни събития. Обстоятелствата нямат значение. Важно е само моето състояние на съзнанието. Медитацията на санскрит означава да си свободен от измерване. Свободен от всякакво сравнение. Да си свободен от всякакво ставане. Не се опитваш да станеш нещо друго. Приемаш нещата такива, каквито са. Начинът да се издигнеш над страданието на физическата реалност е да го прегърнеш напълно. Да му кажеш “да”. Така то се превръща в нещо вътре в теб, вместо ти да си нещо вътре в него. Как човек може да живее по такъв начин, че съзнанието вече да не е в конфликт със съдържанието си? Как човек може да изпразни сърцето си от дребни амбиции?
Трябва да има пълна революция в съзнанието. Радикална промяна в ориентацията от външния към вътрешния свят. Това не е революция, предизвикана само от волята или усилието. А и от предаването. Приемането на реалността такава, каквато е. Образът на отвореното сърце на Христос мощно предава идеята, че човек трябва да се отвори към всяка болка. Човек трябва да приеме ВСИЧКО, ако иска да остане отворен към еволюционния източник. Това не означава, че ставаш мазохист, че търсиш болката, но когато болката дойде – а тя неизбежно идва – просто приемаш реалността ТАКАВА, КАКВАТО Е, вместо да копнееш за някаква друга реалност. Хавайците отдавна вярват, че именно чрез сърцето научаваме истината. Сърцето притежава своя собствена интелигентност, толкова ясно изразена, колкото и мозъкът. Египтяните вярвали, че сърцето, а не мозъкът, е източникът на човешката мъдрост. Сърцето се считаше за центъра на душата и личността. Именно чрез сърцето говореше божественото, давайки на древните египтяни знание за истинския им път. Този папирус изобразява "претеглянето на сърцето". Считаше се за нещо добро да преминеш в отвъдния живот с леко сърце. Това означаваше, че си живял добре. Един универсален или архетипен етап, през който хората преминават в процеса на пробуждане на сърдечния център, е преживяването на собствената енергия като енергията на вселената. Когато си позволиш да почувстваш тази любов, да бъдеш тази любов, когато свържеш вътрешния си свят с външния, тогава всичко е едно.
Как човек преживява музиката на сферите? Как се отваря сърцето? Шри Рамана Махарши е казал: „Бог пребивава във вас, като вас, и не е нужно да правите нищо, за да постигнете Божествена реализация или самореализация. Това вече е вашето истинско и естествено състояние. Просто се откажете от всякакво търсене, насочете вниманието си навътре и посветете ума си на Единното Аз, което излъчва в сърцевината на самото ви същество. За да стане това ваше собствено, преживяно в настоящия момент преживяване, самопроучването е единственият пряк и непосредствен път.“ Когато медитирате и наблюдавате усещанията вътре в себе си – нашата вътрешна жизненост – всъщност наблюдавате промяна. Тази сила на промяната е възникването и отминаването, докато енергията променя формата си. Степента, до която човек се е развил или е постигнал просветление, е степента, до която той е придобил способността да се адаптира към всеки миг или да преобразува постоянно променящия се човешки поток от обстоятелства, болка и удоволствие в блаженство. Лео Толстой, автор на „Война и мир“, е казал: „Всички мислят да променят света, но никой не мисли да промени себе си.“ Дарвин е казал, че най-важната характеристика за оцеляването на вида не е силата или интелигентността, а способността за приспособяване към промяната. Човек трябва да стане майстор в приспособяването.
Това е будисткото учение за „анника“ – всичко възниква и преминава, променя се. Постоянно се променя. Страданието съществува само защото се привързваме към определена форма. Когато се свържете с наблюдаващата част от себе си, с разбирането за „анника“, в сърцето възниква блаженство. Светиите, мъдреците и йогите през цялата история единодушно описват едно свещено единение, което се случва в сърцето. Независимо дали става дума за писанията на Свети Йоан от Кръста, поезията на Руми или тантрическите учения на Индия, всички тези различни учения се опитват да изразят фината тайна на сърцето. В сърцето се намира съюзът на Шива и Шакти. Мъжкото проникване в спиралата на живота и женското предаване на промяната. Наблюдение и безусловно приемане на всичко, което е. За да отворите сърцето си, трябва да се отворите към промяната. За да живеете в този на пръв поглед твърд свят, танцувайте с него, ангажирайте се с него, живейте пълноценно, обичайте пълноценно, но все пак знайте, че той е непостоянен и че в крайна сметка всички форми се разтварят и се променят. Блаженството е енергията, която отговаря на тишината. Тя идва от изпразването на съзнанието от всякакво съдържание. Съдържанието на тази енергия на блаженството, родена от тишината, Е съзнанието. Ново съзнание на сърцето. Съзнание, което е свързано с ВСИЧКО, което Е.