"Вътрешни светове, външни светове" – транскрипция на видеото
Част 3, Змията и лотосът
Преди зараждането на западната цивилизация и писмения език науката и духовността не бяха две отделни неща. В ученията на великите древни традиции външното търсене на знание и сигурност се балансираше от вътрешно усещане за непостоянство и интуитивно разбиране на спиралата на промяната. С нарастването на доминирането на научното мислене и умножаването на информацията в нашите системи на знание започна да се появява фрагментация. Повишената специализация означаваше, че все по-малко хора бяха способни да виждат цялостната картина, да усещат и интуитивно да схващат естетиката на системата като цяло.
Никой не си задаваше въпроса: "Дали всичко това мислене ни е от полза?"
Древното знание е тук, сред нас, скрито на пръв поглед. Но ние сме прекалено погълнати от мислите си, за да го разпознаем. Тази забравена мъдрост е начин да възстановим баланса между вътрешното и външното. Ин и ян. Между спиралата на промяната и тишината в сърцевината ни. Според гръцката легенда Асклепий е бил син на Аполон и богът на лечебните изкуства. Мъдростта и уменията му за лекуване са били ненадминати и се казва, че той е открил тайната на самия живот и смъртта. В древна Гърция асклепиевите лечебни храмове са признавали силата на първичната спирала, която се символизира от жезъла на Асклепий.
Хипократ, бащата на медицината, чиято клетва и до днес съставлява моралния кодекс на лекарската професия, се казва, че е получил обучението си в асклепиев храм. До днес този символ на нашата еволюционна енергия остава като лого на Американската медицинска асоциация и други медицински организации по целия свят. В египетската иконография змията и птицата символизират дуалността или полярността на човешката природа. Змията, насочена надолу, е проявената спирала – еволюционната енергия на света. Птицата е насочена нагоре; възходящият поток, ориентиран към слънцето, или пробуденото еднонасочено съзнание; празнотата на Акаша.
Фараоните и боговете са изобразени с пробудена енергия, при която змията Кундалини се движи нагоре по гръбначния стълб и пронизва "Аджна чакра" между очите. Това се нарича окото на Хор. В индуистката традиция бинди също символизира третото око – божествената връзка с духа. Маската на цар Тутанхамон е класически пример, показващ както мотива на змията, така и този на птицата. Традициите на маите и ацтеките съчетават мотива на змията и птицата в един бог. Кетцалкоатъл или Кукулкан. Богът на пернатата змия символизира пробуденото еволюционно съзнание или пробудената Кундалини. Човекът, който пробуди Кетцалкоатъл в себе си, е живо проявление на божественото. Казва се, че Кетцалкоатъл, или змийската енергия, ще се завърне в края на времето. Символите на змията и птицата могат да бъдат открити и в християнството. Истинското им значение може да е по-дълбоко скрито, но смисълът е същият като в други древни традиции. В християнството птицата или гълъбът, често виждан над главата на Христос, символизира Светия Дух или Кундалини Шакти, докато тя се издига към шестата чакра и отвъд нея.
Християнските мистици наричаха Кундалини с друго име – Светият Дух. В Йоан 3:12 се казва: “И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Човешкият Син.” Исус и Мойсей събудиха своята Кундалини енергия, внасяйки пробудено съзнание в несъзнателните рептилни сили, които движат човешкото желание. Казват, че Исус е прекарал четиридесет дни и четиридесет нощи в пустинята, през което време е бил изкушаван от Сатана. По същия начин Буда е бил изкушен от "Мара", докато седял под дървото Бодхи, или дървото на мъдростта, за да постигне просветление. И Христос, и Буда са трябвало да се отвърнат от изкушението на сетивните удоволствия и светското привързване. В двете истории демонът е олицетворение на собствените привързаности на човека. Ако прочетем историята за Адам и Ева в светлината на ведическите и египетските традиции, ще открием, че змията, пазеща дървото на живота, е Кундалини. Ябълката символизира примамката и изкушението на външния сетивен свят, който ни отвлича от познанието за вътрешния свят – дървото на знанието вътре в нас. Дървото е просто мрежата от нади или енергийни меридиани в нас самите, които буквално образуват дървоподобни структури из цялото тяло.
В нашето егоистично търсене на външно удовлетворение сме се откъснали от познанието за вътрешния свят, от връзката си с Акаша и източника на мъдрост. Много от историческите митове по света за драконите могат да се тълкуват като метафори за вътрешните енергии на културите, в които са вкоренени. В Китай драконът все още е свещен символ, олицетворяващ щастието. Подобно на египетските фараони, древните китайски императори, които са пробудили своите еволюционни енергии, са били изобразявани като крилата змия или дракон. Кралският тотем на Нефритения император или Небесния император показва баланс, подобен на този между Ида и Пингала. Ин и ян в даоизма, пробуждащи епифизната жлеза или това, което в даоизма се нарича Горният Дантиен.
Природата е пълна с различни механизми за засичане и усвояване на светлината. Например, морският таралеж всъщност може да вижда с бодливото си тяло, което действа като едно голямо око. Таралежите засичат светлината, която попада върху бодлите им, и сравняват интензивността на лъчите, за да си съставят представа за заобикалящата ги среда. Зелените игуани и други влечуги имат париетално око или епифизна жлеза на върха на главите си, което използват, за да засичат хищници отгоре. Човешката епифизна жлеза е малка ендокринна жлеза, която помага за регулирането на ритъма на събуждане и сън. Въпреки че е скрита дълбоко в главата, епифизната жлеза е чувствителна към светлината. Философът Декарт е признал, че областта на епифизната жлеза или "третото око" е интерфейсът между съзнанието и материята. Почти всичко в човешкото тяло е симетрично. Две очи, две уши, две ноздри – дори мозъкът има две половини. Но има една област в мозъка, която не е огледално отразена. Това е областта на епифизната жлеза и енергийният център, който я обгражда.
На физическо ниво епифизната жлеза естествено образува уникални молекули като ДМТ. ДМТ се образува естествено и в момента на раждането, и в момента на смъртта, действайки буквално като уникален мост между света на живите и мъртвите. ДМТ се произвежда естествено по време на състояния на дълбока медитация и самхади, или чрез ентеогенни средства. Например, аяхуаска се използва в шаманските традиции в Южна Америка, за да се премахне завесата между вътрешния и външния свят. Самата дума "пинеална“ има същия корен като ”шишарка“, тъй като епифизната жлеза проявява подобен спирален филотаксисен модел. Този модел, известен още като ”моделът на цветът на живота“, е често срещан в древните произведения на изкуството, изобразяващи просветени или пробудени същества.
Когато образът на боровия шишар се среща в свещени произведения на изкуството, той символизира пробуденото трето око – еднопосочно насочено съзнание, което направлява потока на еволюционната енергия. Боровият шишар символизира разцвета на висшите чакри, които се активират, докато Сушумна се издига към Аджна чакрата и отвъд нея. В гръцката митология поклонниците на Дионис носеха тирс – гигантски жезъл, обвит със спираловидни лози и увенчан с борови шишарки. Това отново символизира дионисийската енергия или Кундалини Шакти, докато тя се издига по гръбначния стълб към епифизната жлеза на нивото на шестата чакра. В сърцето на Ватикана бихте могли да очаквате гигантска скулптура на Исус или Мария, но вместо това намираме гигантска статуя на борови шишарка, което показва, че в християнската история може би е имало знание за чакрите и Кундалини, но по някаква причина то е било скрито от масите. Официалното обяснение на църквата е, че боровият шишар е символ на възрождение и представлява нов живот в Христос.
Философът и мистикът от XIII век Майстер Екхарт е казал: ”Окото, с което виждам Бога, и окото, с което Бог ме вижда, са едно и също." В Библията на крал Джеймс Исус казва: "Светлината на тялото е окото; ако, прочее, окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде пълно със светлина.“ Буда казва: ”Тялото е око." В състояние на самадхи човек е едновременно този, който вижда, и този, който се вижда. Ние сме вселената, осъзнаваща себе си. Когато Кундалини се активира, тя стимулира шестата чакра и епифизната жлеза, и тази област започва да възвръща част от еволюционните си функции.
Медитацията в тъмнина се използва от хиляди години като начин за активиране на шестата чакра в областта на епифизната жлеза. Активирането на този център позволява на човека да види своята вътрешна светлина. Независимо дали става дума за прочутия йоги или шаман, оттеглил се дълбоко в пещера, или за даоистки или маянски посветен, или за тибетски монах, всички традиции включват период от време, през който човек навлиза в тъмнината. Епифизната жлеза е вратата към преживяването на собствената фина енергия директно. Философът Ницше е казал: ”Ако гледаш достатъчно дълго в бездната, в крайна сметка ще откриеш, че бездната те гледа обратно.“ Долмените, или древните гробници-портали, са сред най-старите запазени структури на Земята. Повечето датират от неолита – 3000–4000 г. пр.н.е., а някои в Западна Европа са на седем хиляди години. Долменът се е използвал за влизане в безкрайна медитация като начин човек да свърже вътрешния и външния свят.
Когато човек продължава да медитира в пълна тъмнина, в крайна сметка започва да наблюдава вътрешна енергия или светлина, тъй като третото око се активира. Циркадните ритми, които се управляват от слънцето и луната, вече не контролират функциите на тялото и се установява нов ритъм. Седмата чакра от хиляди години насам се символизира със знака "ОМ". Този символ е съставен от санскритски знаци, представляващи елементите. Когато Кундалини се издигне отвъд шестата чакра, тя започва да създава енергиен ореол. Ореолите се появяват постоянно в религиозните картини на различни традиции във всички краища на света. Ореолът, или изображението на енергиен отпечатък, около пробудено същество, е общо за практически всички религии във всички части на света. Еволюционният процес на пробуждане на чакрите не е привилегия на една група или една религия, а е вродено право на всяко човешко същество на планетата. Короната чакра е връзката с божественото; това, което е отвъд дуалността. Отвъд името и формата.
Ахенатон беше фараон, чиято съпруга беше Нефертити. Той се нарича ”синът на слънцето". Той преоткри "Атен“, или Божието слово в себе си, обединявайки Кундалини и съзнанието. В египетската иконография пробуденото съзнание отново се изобразява чрез слънчевия диск, който се вижда над главите на боговете или пробудените същества. В индуистките и йогическите традиции този ореол се нарича ”Сахасрара“ – лотосът с хиляда листенца. Буда се свързва със символа на лотоса. Моделът на филотаксиса Е същият модел, който може да се открие в разцъфнал лотос. Той Е моделът на ”цветето на живота“. Семето на живота. Това е фундаменталният модел, в който се вписват всички форми. Това е самата форма на пространството или качество, присъщо на Акаша.
В един момент от историята символът на „Цветето на живота“ е бил широко разпространен по цялата Земя. „Цветето на живота“ се среща, охранявано от лъвове, в най-светите места в Китай и други части на Азия. 64-те хексаграми на „И Дзин“ често обграждат символа на ин и ян, който е още един начин за представяне на „Цветето на живота“. В „Цветето на живота“ се крие геометричната основа на всички платонови тела; по същество всяка форма, която може да съществува. Древният „Цвете на живота“ започва с геометрията на звездата на Давид, или триъгълници, обърнати нагоре и надолу. А в триизмерно пространство това биха били тетраедрични структури. Този символ е янтра – нещо като програма, която съществува във Вселената; машината, която създава нашия фрактален свят. Янтрите се използват като инструменти за пробуждане на съзнанието от хиляди години. Визуалната форма на янтрата е външно представяне на вътрешен процес на духовно разгръщане. Това е скритата музика на вселената, превърната във видимост, състояща се от пресичащи се геометрични форми и интерференционни модели.
Всяка чакра е лотос, янтра, психофизиологичен център, чрез който може да се възприема светът. Традиционната янтра, каквато може да се намери в тибетската традиция, е натоварена с богати слоеве от значения, като понякога включва цялостна космология и мироглед. Янтрата е постоянно еволюиращ модел, който действа чрез силата на повторението или итерацията на един цикъл. Силата на янтрата е почти изгубена в днешния свят, защото търсим смисъл само във външната форма и не я свързваме с нашите вътрешни енергии чрез намерение. Има основателна причина, поради която свещениците, монасите и йогите традиционно са живели в целомъдрие. Днес почти никой, с изключение на малцина, не знае защо практикува целомъдрие, защото истинската цел е изгубена. Просто казано, ако енергията ви отива за производството на повече сперматозоиди или яйцеклетки, в зависимост от случая, тогава не остава толкова много, за да подхрани издигането на Кундалини, която активира по-висшите чакри. Кундалини е жизнена енергия, която е и сексуална енергия. Когато съзнанието се фокусира по-малко върху животинските импулси и се насочи към обектите, отразяващи по-висшите чакри, тази енергия се издига по гръбначния стълб към тези чакри. Много от тантрическите практики учат как да овладеем сексуалната енергия, за да може тя да бъде използвана за по-висша духовна еволюция. Вашето състояние на съзнание създава подходящите условия, за да може енергията ви да се развива. Влизането в състояние на съзнание не отнема време. Както казва Екхарт Толе: „Осъзнаването и присъствието винаги се случват в настоящето.“ Ако се опитвате да накарате нещо да се случи, тогава създавате съпротива срещу това, което е. Именно премахването на всякаква съпротива позволява на еволюционната енергия да се разгърне.
В древната йогическа традиция йога-позите се използваха за подготовка на тялото за медитация. Хатха-йога никога не е била замислена единствено като режим от упражнения, а като начин да се свържат вътрешният и външният свят на човека. Санскритската дума „хатха“ означава: слънце „ха“ и луна „тха“. В оригиналните „Йога сутри“ на Патанджали целта на осемте стъпала на йогата е същата като тази на Осемстепенния път на Буда – да освободи човека от страданието. Когато полярностите на двойствения свят са в равновесие, се ражда нещо трето. Ние откриваме мистериозния „Златен ключ“, който отключва еволюционните сили на природата. Тази синтеза на каналите на слънцето и луната е нашата еволюционна енергия. Тъй като днес хората се идентифицират почти изцяло с мислите си и външния свят, рядко се среща човек, който постига баланс между вътрешните и външните сили, позволяващ на Кундалини да се събуди по естествен път. За онези, които се идентифицират единствено с илюзията, Кундалини винаги ще остане метафора, идея, а не пряко преживяване на собствената енергия и съзнание.