Мъдростта, която води към самадхи
Това, което ще опишем, е наричано ‘Тайната на тайните’ – езотеричната мъдрост, която води към самадхи. Самадхи е целта на всяка духовност – нейното единение с източника. Истината за това кой или какво сте, истината, която надхвърля ограничения ум, не може да бъде видяна с помощта на ограничения ум. Неподвижната точка не може да бъде достигната чрез движение. Ако искате да осъзнаете неподвижната точка отвъд мисленето, откажете се от всякакъв интерес към мислите и усещанията, от всички предпочитания, от всички явления, породени от ума и сетивата, и почивайте в голото осъзнаване.
Има две фундаментални измерения на съществуването в този момент. Има това, което се променя, и това, което е непроменима. Мислите и усещанията са поле от постоянно променящи се явления. Това, което е непроменима, е осъзнаването на това поле на промяна. Обикновено сме толкова погълнати от полето на промяната, фиксирани върху неговите обекти, че пренебрегваме измерението на осъзнаването. Затова започваме нашето изследване, като ставаме осъзнати за осъзнаването, съзнателни за Съзнанието.
Предизвикателството при потапянето в осъзнаването за дълги периоди от време е, че повечето хора не са развили концентрацията и равновесието, необходими, за да останат в осъзнаването. Ние сме пристрастени към комфорта, а ограниченият ум ще иска да избяга от това упражнение; той ще го сметне за изключително неприятно и ще създаде всякакви пречки или отвличания. Има два основни възела, които ни обвързват с идентифицирането с егото. Тялото е привързано към комфорта, а умът иска да знае. Ако продължаваме да търсим комфорта на тялото и да търсим знание с ума, никога няма да излезем отвъд ограничения ум и тяло. Ще останем като стадно животно – същество, което жадува за удоволствие и избягва болката, безкрайно реагиращо на стимули, безкрайно действащо и неосъзнаващо измерението на битието.
Да бъдеш осъзнат, да бъдеш напълно внимателен към това, което се случва, без посредничеството на егоистичното обуславяне, без концепции, без контролиране, манипулиране или изкривяване, без филтрирането на ограничения ум, означава да си присъстващ без да избираш. Присъстващ без да избираш и следователно без избиращ. Всеки път, когато умът се движи без твоята воля, дори и най-малкото движение, това се дължи на филтриране през обусловеността на структурата на "аз"-а. Пътят води към прекратяване на целия водовъртеж на ума. Към осъзнаване на всички нива на "аз"-а като празни.
Как да се откажа от всяко действие, как да се откажа от умствената активност?
Слушайте внимателно, това е парадоксът. Ограниченият егоистичен ум чува този въпрос и иска да знае как, но този ограничен ум не може да го направи. Умът винаги ще се проваля във всеки опит да осъзнае тишината, защото умът е движение. Самият ум е движение, той е безкраен процес на действие. Трябва да направим прехода от действие към битие. Този "ти", за когото си мислиш, че си, е процес, постоянно движение, съвкупност от модели.
Този ‘ТИ’ трябва да умре. Патологичният ти модел трябва да приключи, за да бъде постигнато Самадхи. Нека това проникне дълбоко в съзнанието ти. Духовните учители са давали наставления как да се достигне Самадхи. Бъди спокоен и познай. Бъди спокоен и познай Истинското Аз. Първичното Съзнание отвъд името и формата. Бъди спокоен и познай, че ти си Бог.
Какво точно имат предвид? Какво е това, което става неподвижно?
Очевидно никое физическо тяло не може да стане абсолютно неподвижно, тъй като съществува във времето и пространството. Защото самото време-пространство е движение. Времето-пространството е ум, Вселената е великият ум или Логос. Първият херметичен принцип гласи, че Всичкото е ум, Вселената е ментална.
Ако Вселената е ум, а умът е движение, как мога да бъда в покой и да позная?
Как можеш да бъдеш в покой на земното кълбо, което се върти с хиляда мили в час около оста си, с 67 000 мили в час около Слънцето, с 500 000 мили в час около Галактиката и с още милиони мили в час през Вселената?
Сърцето ти бие, клетките се движат вътре в теб, храната се усвоява, мозъкът генерира мозъчни вълни. Кръвта ти циркулира, енергията се движи – как можем да бъдем в покой?
Когато духовните Учители казват "бъди спокоен и познай", те сигурно говорят за нещо друго, нещо отвъд времето и пространството, нещо отвъд физическото и умственото. Това, което се има предвид под "спокойствие", е нещо, за което нямаме дума в нашата съвременна езикова система. Санскритският език, езикът на йогите, разполага с по-точни термини, които сочат към недуалното. Терминът "шунята" често се превежда като „празнота“, „покой“ или „пустота“. Той се използва във връзка с „аната“ или „липса на „аз““, осъзнаването на Буда-природата. „Тишина“ е може би най-близката английска дума, но тя е недостатъчна, за да опише нещо, което не е от този дуалистичен свят.
Това, което всъщност се осъзнава, е Първоначалното съзнание, което е отвъд тишината и движението, отвъд времето. То е вечно, основата на вашето съществуване, същностната природа на реалността, която не се променя. Всъщност то е отвъд промяната и непроменимата същност. Когато осъзнаем истинската си природа, става очевидно, че неподвижността и движението са дуалност, създадена от ума, а тишината и шумът са дуалност, създадена от ума. Всичко вече е присъщо на тази първоначална неподвижност, движението на света е идентично с неподвижността. Бъдете в покой и познавайте, бъдете в движение и познавайте. Всичко това е танцът на празнотата.
Това не е нещо философско, а напълно различен начин на взаимодействие със света. Всъщност става дума за отпадане на взаимодействието, за отпадане на редуциращия клапан, който е структурата на „аз“-а, и за преживяване на истинската ви природа без посредничеството на ограничения ум. Така нареченият външен свят се превъзхожда чрез осъзнаване на неподвижността, която, когато бъде осъзната, включва това, което превъзхожда. Дуалността на неподвижността и движението се разпада.
Осъзнаването на самадхи, това велико пробуждане, е само началото на пътя. Патанджали казва, че цялото усилие на йогата е насочено към прекратяването на водовъртежа на ума. Чита врити ниродха. Може да се каже, че това е прекратяването на кармата, прекратяването на дълбоките несъзнателни модели на много различни нива. Когато осъзнаем истинската си природа, временно преставаме да се идентифицираме с ума и да реагираме на него. Това е като да извадим щепсела на вентилатора. Когато извадим щепсела на вентилатора, инерцията на перките му го кара да продължава да се върти, докато не го включим отново; в крайна сметка той ще стигне до покой.
Кармата е просто тенденцията на енергията да следва установени пътища. Когато Съзнанието се върне към модела, това е като да включим вентилатора отново. Енергията следва Съзнанието. Енергията се връща към старите модели. Друг начин да го опишем е чрез закона за инерцията. Умът, който е в движение, остава в движение, освен ако върху него не въздейства външна сила. В матрицата на обусловения ум, която наричаме Вселена, енергията и мисълта циркулират през фрактални лабиринти, които съществуват в едно континуум – от микро- до макронива, разклонявайки се и изследвайки безкрайно.
Всяка духовна практика е намеса, външна сила, Съзнание, което отклонява енергията от протичането ѝ по обусловените пътища. Трябва да сте готови да промените живота си.
Човек може да прави колкото се може повече медитация, но ако се върне към същите стари модели, към същата стара рутина, тогава свързването остава на мястото си. Нашите несъзнателни мотивации трябва да бъдат разкрити и посрещнати. Ако чрез голяма упоритост и решителност успеем да не включим вентилатора, тогава настъпва действително прекратяване на вритиите. Дълбока тишина, която се ражда в самата структура на Аз-а.
Всеки път, когато се идентифицираме с някое предпочитание, породено от ума, и реагираме на него, ние отново включваме вентилатора. Колкото по-дълго оставаме в осъзнатост, толкова повече самскари се пречистват. Колкото повече вентилаторът забавя оборотите си и човешкият съд става по-пропусклив за осъзнатостта, толкова повече се освобождаваме от егото.