Самадхи Част 3 (Пътят без път)
Има един зе1нски израз:
“Просветлението е инцидент, но практиката ни прави предразположени към инциденти.”
В този филм ще разгледаме механизмите, чрез които човек става склонен към инциденти.
Самадхи 3 предава преглед на двата аспекта на практиката, които са осъзнатост и умствена празнота.
Самадхи е свобода от идентификация с ограниченото аз; свобода от нашето обусловеност; свобода от страдание. Садхана или духовната практика, водеща до самадхи, има два основни аспекта: първият аспект е пречистването на структурата на аз-а чрез практики, които изместват енергията от обусловени модели и патологично мислене. Когато енергията е свободна, тя улеснява по-голяма взаимосвързаност, любов и разширяване към по-високи нива на аз-а или душата. Това, което мислите за “друго”, се интегрира във вас. Структурата на аз-а става като възел във все по-високи нива на ума.
Парадоксът е, че всякакви практики, които използваме, за да се освободим от несъзнателното обуславяне, самите те са обусловени. В даден момент всички техники, всички концепции, всяко действие, всички опити за реализиране на Самадхи трябва да бъдат изоставени. Медитиращият не може да се събуди. Структурата на Аз-а не може да се събуди. Тя може само да се откаже от егоистичните контролни реакции и предпочитания, което полага основите и вътрешно пренареждане за оставане буден на грубо, фино и причинно ниво.
Вторият аспект на практиката може да се нарече безформено самоизследване, което е свързано с осъзнаването на самото съзнание; пробуждане към разбирането, че всички нива на аз или душа в крайна сметка са празни. Подобно на крилете на птица, тези два аспекта на садхана – осъзнатост и празнота на ума – водят към Самадхи – колапса на всяка дуалност.
Пътят е ти и всяко препятствие на пътя е ти. Пътят към Самадхи не е от онзи тип път, където слагаш един крак пред друг, за да стигнеш до някаква дестинация. Пътят е сваляне на илюзията, събуждане за точно това кой, къде и какво си.
