Акаша

Транскрипции на видеоклиповете "Вътрешни светове, външни светове"

Част 1 – Акаша

В началото беше Логосът, Големият взрив, Първоначалното Ом. Теорията за Големия взрив гласи, че физическата вселена се е разширила спираловидно от една невъобразимо гореща и плътна точка, наречена сингулярност – милиарди пъти по-малка от главичката на карфица. Тя не обяснява защо или как. Колкото по-загадъчно е нещо, толкова повече приемаме за даденост, че го разбираме. Смяташе се, че в крайна сметка гравитацията или ще забави разширяването, или ще свие вселената в "голям срив". Въпреки това изображенията от космическия телескоп "Хъбъл" показват, че разширяването на вселената всъщност изглежда да се ускорява. Тя се разширява все по-бързо, докато се развива след Големия взрив. По някакъв начин във Вселената има повече маса, отколкото физиците са предсказали. За да обяснят липсващата маса, физиците сега твърдят, че Вселената се състои само от 4% атомна материя или това, което считаме за обикновена материя. 23% от Вселената е тъмна материя, а 73% е тъмна енергия – това, което преди смятахме за празно пространство. Тя е като невидима нервна система, която обхваща цялата Вселена и свързва всичко.

Древните ведически учители проповядваха "Нада Брахма" – вселената е вибрация. Вибрационното поле е в основата на всяко истинско духовно преживяване и научно изследване. Това е същото енергийно поле, което светци, Буди, йоги, мистици, свещеници, шамани и пророци са наблюдавали, вглеждайки се в себе си. През историята то е наричано Акаша, Първичният Ом, мрежата от скъпоценности на Индра, музиката на сферите и хиляди други имена. То е общият корен на всички религии и връзката между нашите вътрешни и външни светове.

В Махаяна будизма през III век е описана космология, която не се различава много от най-съвременната физика днес. Мрежата от скъпоценности на Индра е метафора, използвана за описание на много по-старо ведическо учение, което илюстрира начина, по който е изтъкана тъканта на вселената. Индра, царът на боговете, е родил слънцето и движи ветровете и водите. Представете си паяжина, която се простира във всички измерения. Паяжината е съставена от капки роса и всяка капка съдържа отражението на всички останали капки вода, а във всяка отразена капка роса ще откриете отраженията на всички останали капчици. Цялата паяжина, в това отражение и така нататък, до безкрайност. Паяжината на Индра може да бъде описана като холографска вселена, където дори най-малкият лъч светлина съдържа пълния модел на цялото.

Сръбско-американският учен Никола Тесла понякога се нарича човекът, който е изобретил 20-ти век. Тесла е открил променливото електрическо напрежение и е създал много други изобретения, които днес са част от ежедневието ни. Благодарение на интереса си към древните ведически традиции, Тесла е бил в уникална позиция да разбере науката както през източен, така и през западен модел. Както всички велики учени, Тесла се вглеждаше дълбоко в тайните на външния свят, но също така се вглеждаше дълбоко и в себе си. Подобно на древните йоги, Тесла използваше термина "Акаша“, за да опише етеричното усещане, което обхваща всичко. Тесла е учил при Свами Вивекананда – йоги, който е пренесъл древните учения на Индия в Запада. В ведическите учения ”Акаша" е самото пространство; пространството, което запълват останалите елементи и което съществува едновременно с вибрацията. Двете са неразделни. "Акаша“ е ”ин" спрямо "ян“ на ”прана“.

Една съвременна концепция, която може да ни помогне да си представим Акаша, или първичната субстанция, е идеята за фракталите. Едва през 80-те години на XX век напредъкът в компютърните технологии ни позволи действително да визуализираме и математически да възпроизведем моделите в природата. Терминът ”фрактал“ е въведен през 1980 г. от математика Бенуа Манделброт, който е изследвал определени прости математически уравнения, които, когато се повтарят, създават безкраен набор от променящи се математически или геометрични форми в рамките на ограничена структура. Те са ограничени, но в същото време и безкрайни. Фракталът е груба геометрична форма, която може да бъде разделена на части, всяка от които е приблизително копие на цялата фигура в намален мащаб – свойство, наречено самоподобие.

Фракталите на Манделброт са наричани "отпечатъкът на Бога". Вие виждате произведение на изкуството, създадено от самата природа. Ако завъртите фигурата на Манделброт по определен начин, тя прилича донякъде на индуистко божество или на Буда. Тази фигура е наречена "Будаброт“. Ако разгледате някои форми на древното изкуство и архитектура, ще видите, че отдавна хората свързват красотата и свещеното с фракталните модели. Безкрайно сложни, но всяка част съдържа семето, от което се възпроизвежда цялото. Фракталите промениха възгледите на математиците за вселената и за това как тя функционира. С всяко ново ниво на увеличение се появяват разлики спрямо оригинала. Постоянна промяна и трансформация настъпват, докато преминаваме от едно ниво на фрактална детайлност към друго. Тази трансформация е космическата спирала. Вградената интелигентност на матрицата на времепространството. Фракталите са по своята същност хаотични – пълни с шум и ред. Когато умовете ни разпознават или дефинират модел, ние се фокусираме върху него, сякаш е нещо. Опитваме се да открием моделите, които възприемаме като красиви, но за да задържим тези модели в съзнанието си, трябва да отблъснем останалата част от фрактала. Да възприемем фрактала със сетивата означава да ограничим неговото движение. Цялата енергия във Вселената е неутрална, безвремева и безразмерна.

Нашата собствена творчество и способност за разпознаване на модели е връзката между микрокосмоса и макрокосмоса. Безвременният свят на вълните и твърдият свят на нещата. Наблюдението е акт на сътворение чрез ограниченията, присъщи на мисленето. Ние създаваме илюзията за твърдост, за неща, като ги етикетираме, като им даваме имена. Философът Киркегор е казал: "Ако ми дадеш име, ти ме отричаш.‘ Като ми даваш име, етикет, ти отричаш всички други неща, които бих могъл да бъда. Ти затваряш частицата в същността на нещо, като я фиксираш, като я наричаш, но в същото време я създаваш, определяш я да съществува. Творчеството е нашата най-висша природа. С създаването на нещата идва времето, което е това, което създава илюзията за твърдост.

Айнщайн беше първият учен, който осъзна, че това, което възприемаме като празно пространство, не е нищо – то притежава свойства, а присъщо на природата на пространството е почти непостижимо количество енергия. Известният физик Ричард Файнман някога е казал: "В един кубичен метър пространство има достатъчно енергия, за да се свари цялата вода в океаните на света.“ Напредналите медитиращи знаят, че в тишината се крие най-голямата сила. Буда е използвал още един термин за първичната субстанция – ”калапа", които са като миниатюрни частици или вълнички, възникващи и изчезващи трилиони пъти в секунда. В този смисъл реалността е като поредица от кадри в холографска филмова камера, които се движат толкова бързо, че създават илюзията за непрекъснатост. Когато съзнанието стане напълно неподвижно, илюзията се разкрива, защото именно самото съзнание е това, което я задвижва.

В древните традиции на Изтока от хиляди години се разбира, че всичко е вибрация. ”Нада Брахма“ – вселената е звук. Думата ”нада" означава звук или вибрация, а "Брахма’ е името на Бога. Брахма едновременно Е вселената и Е Създателят. Художникът и изкуството са неразделни. В “Упанишадите”, един от най-старите човешки записи в древна Индия, се казва: "Брахма, Създателят, седнал на лотос, отваря очите си и светът се ражда. Брахма затваря очите си и светът престава да съществува." Древните мистици, йоги и пророци са твърдели, че в основата на съзнанието съществува едно поле. Акашичното поле или Акашичните записи, където цялата информация, целият опит – минал, настоящ и бъдещ – съществува сега и завинаги. Именно от това поле или матрица възникват всички неща. От субатомните частици до галактиките, звездите, планетите и целия живот. Никога не виждате нищо в неговата цялост, защото то е съставено от слой върху слой вибрации и постоянно се променя, обменяйки информация с Акаша.

Дървото попива слънцето, въздуха, дъжда, Земята. Свят от енергия влиза и излиза от това нещо, което наричаме дърво. Когато мислещият ум е спокоен, тогава виждате реалността такава, каквато е. Всички аспекти заедно. Дървото, небето и Земята, дъждът и звездите не са отделени. Животът и смъртта, “азът” и “другият” не са отделени. Точно както планината и долината са неразделни. В традициите на американските индианци и други коренни народи се казва, че всяко нещо има дух, което е просто друг начин да се каже, че всичко е свързано с единния вибрационен източник. Има едно съзнание, едно поле, една сила, която преминава през всичко. Това поле не се случва около теб, то се случва ПРЕЗ теб и се случва КАТО теб.

Вие сте “U”-то във "вселена". Вие сте очите, през които творението вижда себе си. Когато се събудите от сън, осъзнавате, че всичко в съня сте били вие. Вие сте го създавали. Така нареченият реален живот не е по-различен. Всеки и всичко сте вие. Единното съзнание, което гледа през всяко око, под всеки камък, във всяка частица.

Международни изследователи в ЦЕРН, Европейската лаборатория за частична физика, търсят това поле, което обхваща всичко. Но вместо да гледат навътре, те търсят във външния физически свят. Изследователи от лабораторията на ЦЕРН в Женева, Швейцария, обявиха, че са открили бозонът на Хигс, или “Божията частица”. Експериментите с бозона на Хигс доказват научно, че невидимо енергийно поле изпълва вакуума на космоса. Големият адронен ускорител на ЦЕРН се състои от пръстен с обиколка 17 мили, в който два лъча от частици се движат в противоположни посоки, сближават се и се сблъскват с почти светлинна скорост. Учените наблюдават какво се получава в резултат на тези бурни сблъсъци. Стандартният модел не може да обясни как частиците придобиват своята маса. Всичко изглежда съставено от вибрации, но няма “нещо”, което да вибрира.

Сякаш е имало невидим танцьор, скрита танцуваща сянка в балета на Вселената. Всички останали танцьори винаги са танцували около този скрит танцьор. Ние сме наблюдавали хореографията на танца, но досега не сме могли да видим този танцьор. Така наречената “Божия частица” – свойствата на основния материал на Вселената, сърцевината на цялата материя, която би обяснила необяснимата маса и енергия, задвижващи разширяването на Вселената. Но, далеч от това да обясни същността на вселената, откритието на бозона на Хигс просто представя още по-голяма загадка, разкривайки вселена, която е дори по-загадъчна, отколкото някога сме си представяли. Науката се приближава към прага между съзнанието и материята. Окото, с което гледаме към първичното поле, и окото, с което полето гледа към нас, са едно и също.

Немският писател и велик учен Волфганг фон Гьоте е казал: “Вълната е първоначалното явление, което е дало начало на света.” Киматиката е науката за видимия звук. Думата “киматика” произлиза от гръцкия корен "cyma", който означава вълна или вибрация. Един от първите западни учени, които сериозно са изследвали вълновите явления, е Ернст Кладни – германски музикант и физик, живял през XVIII век. Кладни открил, че когато разпръсквал пясък върху метални плочи и след това ги вибрирал с лък за цигулка, пясъкът се подреждал в определени фигури. В зависимост от произведената вибрация се появяват различни геометрични форми. Кладни е съставил цял каталог на тези форми, които са известни като “фигури на Кладни”. Много от тези фигури могат да бъдат открити в целия природен свят. Такива са например шарките на костенурката или петната на леопарда. Изследването на фигурите на Кладни или киматичните фигури е един от тайните начини, по които производителите на висококачествени китари, цигулки и други инструменти определят звуковите качества на инструментите, които изработват.

Ханс Джени разшири работата на Кладни през 1960-те години, като използва различни течности и електронно усилване за генериране на звукови честоти, и въведе термина „циматика“. Ако пуснете прости синусоидни вълни през съд с вода, можете да видите фигури във водата. В зависимост от честотата на вълната ще се появят различни фигури от вълни. Колкото по-висока е честотата, толкова по-сложен е моделът. Тези форми са повтаряеми, а не случайни. Колкото повече наблюдавате, толкова повече започвате да виждате как вибрацията подрежда материята в сложни форми от прости повтарящи се вълни. Тази водната вибрация има модел, подобен на слънчоглед. Просто като променим звуковата честота, получаваме различен модел. Водата е много загадъчно вещество. Тя е изключително възприемчива. Тоест, може да приема и задържа вибрации. Благодарение на високата си резонансна способност и чувствителност, както и на вътрешната си готовност да резонира, водата реагира мигновено на всички видове звукови вълни. Вибриращата вода и земята съставляват по-голямата част от масата на растенията и животните. Лесно е да се наблюдава как прости вибрации във водата могат да създадат разпознаваеми природни модели, но когато добавим твърди вещества и увеличим амплитудата, нещата стават още по-интересни. Добавяйки царевично нишесте към водата, получаваме по-сложни явления. Може би самите принципи на живота могат да бъдат наблюдавани, когато вибрациите превръщат капката царевично нишесте в нещо, което прилича на движещ се организъм.

Оживяващият принцип на вселената се описва във всяка голяма религия с думи, които отразяват разбиранията на съответния исторически период. На езика на инките, най-голямата империя в доколумбовата Америка, думата за „човешко тяло“ е „алпа камаска“, което буквално означава „оживена земя“. В Кабалата, или еврейския мистицизъм, се говори за божественото име на Бога. Името, което не може да бъде изречено. То не може да бъде изречено, защото е вибрация, която е навсякъде. Тя е всички думи, цялата материя. Всичко е свещената дума.

Тетраедърът е най-простата форма, която може да съществува в три измерения. Нещо трябва да има поне четири върха, за да притежава физическа реалност. Триъгълната структура е единственият самостабилизиращ се модел в природата. В Стария Завет думата „тетраграматон“ често се използваше, за да обозначи определено проявление на Бога. Тя се използваше, когато се говореше за Божието слово или за специалното име на Бога, Логосът или първоначалното слово. Древните цивилизации знаеха, че в основата на структурата на вселената стои тетраедричната форма. Изхождайки от тази форма, природата проявява фундаментален стремеж към равновесие – Шива. Същевременно тя притежава и фундаментален стремеж към промяна – Шакти.

В Библията Евангелието на Йоан обикновено гласи: „В началото беше Словото“, но в оригиналния текст е използван терминът „Логос“. Гръцкият философ Хераклит, живял около 500 години преди Христа, се е отнасял към Логоса като към нещо фундаментално непознаваемо. Източникът на всяко повторение, модел и форма. Стоическите философи, които следваха учението на Хераклит, идентифицираха термина с божествения оживяващ принцип, проникващ цялата вселена. В суфизма Логосът е навсякъде и във всичко. Той е ТОВА, от което непроявеното се проявява. В индуистката традиция Шива Натараджа буквално означава „господарят на танца“. Целият космос танцува под ритъма на барабана на Шива. Всичко е пропитано или одухотворено от пулсацията. Само докато Шива танцува, светът може да продължава да еволюира и да се променя, в противен случай той се срива обратно в нищото. Докато Шива е представител на нашето съзнание-свидетел, Шакти е субстанцията или същността на света. Докато Шива лежи в медитация, Шакти се опитва да го раздвижи, да го въвлече в танца. Подобно на ин и ян, танцьорът и танцът съществуват като едно цяло. Логосът означава също и нескрита истина. Който познава Логоса, познава истината.

В човешкия свят съществуват много слоеве на скритост, тъй като Акаша е била превърната в сложни структури, които скриват източника от самия него. Като в божествена игра на криеница, ние се крием от хиляди години, като в крайна сметка напълно забравяме за самата игра. По някакъв начин забравихме, че има нещо, което да се намери. В будизма човек се учи да възприема директно Логоса – полето на промяната или непостоянството – в себе си чрез медитация. Когато наблюдаваш вътрешния си свят, забелязваш все по-фини усещания и енергии, докато умът става все по-концентриран и фокусиран. Чрез прякото осъзнаване на „анника“ или непостоянството на най-дълбокото ниво на усещането човек се освобождава от привързаността към преходните външни форми. Щом осъзнаем, че съществува едно вибрационно поле, което е общата основа на всички религии, как можем да казваме „моята религия“ или „това е моето първоначално Ом“, „моето квантово поле“?

Истинската криза в нашия свят не е социална, политическа или икономическа. Нашата криза е криза на съзнанието, неспособност да преживеем пряко истинската си природа. Неспособност да разпознаем тази природа във всеки и във всички неща. В будистката традиция „бодхисатва“ е човекът с пробудена буда-природа. Бодисатва се заклева да помогне за пробуждането на всяко същество във вселената, осъзнавайки, че има само едно съзнание. За да пробуди истинското си „аз“, човек трябва да пробуди всички същества. „Във вселената има безброй съзнателни същества. Кълна се да помогна на всички тях да се пробудят. Моите несъвършенства са неизчерпаеми. Кълна се да ги преодолея всички. Дхарма е непознаваема. Кълна се да я позная. Пътят към пробуждането е недостижим. Кълна се да го постигна.“