Inner Worlds Outer Worlds, part 4 – “Beyond Thinking”
В будистката традиция Самсара, или безкрайният цикъл на страдание, се подхранва от жаждата за удоволствие и отвращението от болка. Фройд нарича това “принцип на удоволствието”. Всичко, което правим, е опит да създадем удоволствие, да получим нещо, което искаме, или да отблъснем нещо нежелано, което не искаме. Дори една проста организъм като инфузорията прави това. Нарича се реакция на стимул. За разлика от инфузорията, хората имат повече избор. Свободни сме да мислим и това е същността на проблема. Мисленето за това, което искаме, излезе извън контрол. Дилемата на модерното общество е, че се стремим да разберем света, не чрез архаичното вътрешно съзнание, а чрез количествено определяне и квалифициране на това, което възприемаме като външен свят, използвайки научни методи и мисъл. Възможно е ново сърдечно съзнание отвъд мисленето.
Мисленето е довело само до повече мислене и повече въпроси. Ние се стремим да познаем най-съкровените сили, които създават света и ръководят неговия ход. Но ние си представяме тази същност като външна за нас, а не като нещо живо, присъщо на нашата собствена природа. Известният психиатър Карл Юнг казва: “Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда.” Не е грешно да желаеш да си буден, да си щастлив. Грешно е да търсиш щастието навън, когато то може да бъде намерено само вътре.
