Вътрешни светове, външни светове, част 1 – Акаша
В началото беше Логосът, Големият взрив, Първичният „Ом“. Теорията за Големия взрив гласи, че физическата вселена се е разширила спираловидно от една невъобразимо гореща и плътна точка, наречена „сингулярност“ – милиарди пъти по-малка от главичката на карфица. Тя обаче не обяснява защо или как. Колкото по-загадъчно е нещо, толкова повече приемаме за даденост, че го разбираме. Смяташе се, че в крайна сметка гравитацията или ще забави разширяването, или ще свие вселената в „голям срив“. Въпреки това изображенията от космическия телескоп „Хъбъл“ показват, че разширяването на вселената всъщност изглежда да се ускорява. Тя се разширява все по-бързо и по-бързо, докато се разраства след Големия взрив. По някакъв начин във Вселената има повече маса, отколкото физиците са предсказали. За да обяснят липсващата маса, физиците сега твърдят, че Вселената се състои само от 4% атомна материя или това, което считаме за нормална материя. 23% от Вселената е тъмна материя, а 73% е тъмна енергия – това, което преди смятахме за празно пространство. Тя е като невидима нервна система, която обхваща цялата Вселена и свързва всичко.
